tag:blogger.com,1999:blog-12068673616577823532012-02-12T10:49:30.024-08:00Caprices with measurementsРуми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.comBlogger711100tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-32499892247609976172009-11-24T01:11:00.000-08:002009-11-24T01:20:06.629-08:00<a href="http://2.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/Swuksr0au8I/AAAAAAAAAhc/gwqvdymwNrE/s1600/P1020913.JPG"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://2.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/Swuksr0au8I/AAAAAAAAAhc/gwqvdymwNrE/s320/P1020913.JPG" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5407596865172192194" /></a><br /><br />Автобус <br /> <br />Седнах на задната седалка на своите чувства<br />Потеглиха- разбрицан автобус<br />Възторгът им бележеше всеки завой <br />сякаш е гледка за гледане<br /> <br />Нахлуваха по някое време дишащи<br />Все едно за пейзажа <br />дали някой ще ги назове мисли<br />или остатъци от дълго пътуване-<br />все едно<br />Все едно<br /> <br />дали вратите се отваряха <br />затваряха<br />но никоя от заспалите баби не се събуждаше<br />Душно бе все така без климатик<br />с дъх на мащерка<br />друг път на пот<br /> <br />Добрите пътници повръщаха<br />лошите се отвращаваха от добрината им<br />луната бягаше зад склона и<br />планината пуста бе<br />призраци се разхождаха по лъкатушещият път<br />но малко от тях изпитваха жажда<br />все така<br />Все така<br /> <br />дали препускаха бясно край погледа мури и борове<br />Дробовете дишаха зимата пролетно-<br />точно време да захърка съседа<br />точно време да те пребърка крадеца<br /> <br />точно време да искам да сляза<br />на място без спирка където извира<br />любовта ми към теб<br />по време на дългият път когато<br /> <br />Седнах на задната седалка на своите чувства<br />Погеглиха- разбрицан автобус<br />Възторгът им бележеше всеки завой <br />сякаш е гледка за гледане<br />отвъд вратите които<br /> <br />се отваряха<br />затваряха<br /><br />=============<br /><br />Коментари<br /><br />1. dressy - така <br />23.11 19:22 <br />така<br /><br />познати автобуси,беб<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />2. rumyrayk - да еволюираме <br />23.11 20:09 <br />с маршрутки, м :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />3. sa6obakshisho - npekpacнa ru, <br />23.11 22:20 <br />Много, много ми хареса-<br />Сърдечни поздрави от мен:)))))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />4. rumyrayk - лелеее, <br />23.11 22:57 <br />колко задушевно от твоя страна,<br />сърдечно гуш :)))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />5. sowhat - това е <br />09:24 <br />убийствено прекрасната ми, моро му , само ти би превърнала любовта в автобус, и той пак да изглужда страхотен.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-3249989224760997617?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-68782135714093731422009-11-14T15:37:00.000-08:002009-11-14T15:41:49.535-08:00<a href="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/Sv9ANku8LhI/AAAAAAAAAhU/dkkXTG9_kvc/s1600-h/2008-2009+pics+498.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 214px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/Sv9ANku8LhI/AAAAAAAAAhU/dkkXTG9_kvc/s320/2008-2009+pics+498.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5404108679810919954" /></a><br /><br />Лимоните не спират да цъфтят<br /><br /> <br />до степен на теб <br />намествам храбро свитъка <br />от недоказани луни <br />в гръдта си <br /><br />за да <br />къщата <br />зад зида <br /><br />порязвам и кърви перваза <br />сякаш дъжд огромен, а <br /><br />шляпа тъгата с боси крачета <br />едно дете приличаше на улица <br />докато се стича <br />по корема ми <br /><br />ти беше <br />и целуваше в разкаляните междуредия <br />портрета ми <br />висеше <br />бях <br /><br />японка със очите си обтегнати <br />в докосването имахме <br />Си гледна точка <br />неприкосновена <br /><br />знаеш ли че<br /><br /><br /><br /><br /><br />Вишни<br /><br />исках да ти подаря<br />най-безотказния стих <br />по-облечен от голата истина<br />с босото тяло<br />на глътка от утрото<br />на стъпка от прозата<br />същата крехкост на вишня<br />белег на лявата гръд<br /><br />да бъда опитомена<br />от докосване на очи<br />които се врязват в мойте<br />така че<br />всички щурци<br />и твари в отровно зелено<br />почти да заплачат<br /><br />с риск да приспя косите си<br />в твърдо лице <br />посипано с цвят <br />от всяка прелетна дума<br />да сънувам в упойка<br />своите вишни цъфнали влюбени<br /><br />да отшумя предназачено<br />с тези същите глезени бели<br />сред копривата дива<br />и твоят бродещ дъх <br />изтънял между моите устни -<br />достатъчно чупливи <br />за да не се завърна<br /><br /> <br /><br />Коса<br /><br />когато излишната страница <br />с нарязана уста на любовник <br />тогава ръчния ми часовник<br />ще страда от задух<br />под клекналата възглавница <br />ще си забравя гердана <br />за да те убива когато си в мен<br />дъждът ще си смаже възторга с ръмене <br />ще чука като луд по перваза <br />на дребния ден<br />вятърът силно ще духа по Аз-а<br />който бърше очите на Ти<br />ще лети<br />косата ми разбъркана <br />от ненаситни пръсти<br />ще се катери с мъркане<br />а после ще замита улиците мръсни<br />без да мисли за странните форми<br />на времето което пресича <br />косата ми е в сряда<br />а сряда ме обича<br />по периферията на сенките <br />ще се спусне полека<br />ще пресече на червено шосето<br />ще влезе във първия срещнат <br />фризьорски салон<br />преди да разбере че<br />си е загубила лицето <br />ще бъде постригана ала гарсон<br /><br />=========================<br /><br /><br /><br /><br /><br />Газ, спирачки, и крайпътно дърво<br /><br /> <br /><br />В междукрачието на вековете<br /><br />се струпваха твърде много понятия и представи, <br /><br />дъждът се изсипваше във вид на семенна течност<br /><br />и оплождаше всичко, което му се отдаде.<br /><br />...и ако няколко стотин милиона случайности <br /><br />не бяха се съвокупили, нямаше да ни има; <br /><br />и ако можеше да се пренапише всяко едно “ако”,<br /><br />щяхме ли да се топим от другост, да чукаме твърдите си брони –<br /><br />все едно, нали...Нали целият смисъл е закодиран в това,<br /><br />което търсим по време на път;<br /><br />защо прахосахме дърветата на света, превръщайки ги в мебели,<br /><br />книги и крилати фрази, замърсили главите ни; <br /><br />...шофирам по безнадеждните магистрали,<br /><br />повечето принципи дават дефекти<br /><br /> и участват в безсмислени ралита -<br /><br />радостта се измерва в конски сили и кока-кола.<br /><br />Скоростта е в зависимост от импулса<br /><br />протичащ в десният ми крак;<br /><br />...нечии колене се огъват от възмущение;<br /><br />нечии очи се рамазват върху предното ми стъкло<br /><br />като заблудени насекоми.<br /><br />...Ние сме стечение на ветровете,<br /><br />и всичко, което няма да се случи –<br /><br />каквото е живота ни, не сме. <br /><br />...можем да се пресъздаваме докрай без история и бъдеще -<br /><br />няма да ти спестя себе си;<br /><br />ще се намерим във всичко, което ни преодолява- <br /><br />защото не мога да надскоча никое твое дихание,<br /><br />което се буди празно от мен; <br /><br />...сами измисляме вариантите на случване;<br /><br />напразните очаквания са грунда под олющената боя;<br /><br />всяка скоростна отсечка може да е пагубна;<br /><br />и я взимаме на изгасени фарове, по интуиция,<br /><br />защото нямаме надежда за нищо друго. <br /><br />В краката ми се въргалят празни опаковки и кутийки;<br /><br />сбъркани главни букви, объркани малки хора;<br /><br />неуместни препинателни и пътни знаци;<br /><br />..И не искам никоя причина да ме натъжава,<br /><br />освен причината за всичко Това.<br /><br /><br />.............................................................................<br /><br /><br /><br />Усещане за <br /><br /><br /> <br /><br />То ме държи на повърхността - <br /><br />миналото като бременна птица.<br /><br />Подхвърлям му трохи - <br /><br />отново и отново ще снася сянката,<br /><br />която се завръща при мен.<br /><br />С коя даденост да разполагам,<br /><br />с коя разпиляна посока на вятъра.<br /><br />Събирам образа си от късчета стъкло,<br /><br />искам да се порежа <br /><br />с риск да те нарисувам -<br /><br />и това е усещане за <br /><br /> <br /><br />То ме държи на дъното –<br /><br />бъдещето като мъртъв октопод.<br /><br />тези пипала няма да раздвижат<br /><br />света като гондола<br /><br />в която раменете ти са увисналите гребла<br /><br />навиците –уморените гондолиери; <br /><br />и толкова много тиня<br /><br />в отеснелите канали<br /><br />на възторга и суетата.<br /><br />Достатъчна е началната тема-<br /><br />после всичко е в доизмислянето.<br /><br />Ухаеш според капризите на обонянието ми.<br /><br />и това е усещане за<br /><br /> <br /><br />Мога да контролирам<br /><br />всяка една безпомощност,<br /><br />да задвижа увисналите си ръце,<br /><br />задължа краката си да тичат механично -<br /><br />и така до следващата нощ,<br /><br />в която ще те целувам<br /><br />без да отварям устните си.<br /><br />... Този сън отчита ли се за живот... <br /><br />Ще отрека всяка възможност<br /><br />сърцето да е просто мускул<br /><br />и да тласка на тъмно избелялата кръв.<br /><br />Ще пускам хвърчила от въздишките си,<br /><br />които летят по-високо от мен -<br /><br />гълъбите ще им продупчат очи,<br /><br />през които ще се цеди светлина -<br /><br />и това е усещане за<br /><br /> <br /><br />Има мечти, нeдостатъчни<br /><br />да заместят това, <br /><br />от което тялото е лишено.<br /><br />Има дни, които ни преодоляват,<br /><br />и ключ, който мога да намеря в процепите,<br /><br />ако дръзна да се смаля под нивото на пода.<br /><br />21 грама бонбони с изтекъл срок на годност<br /><br />в лъскава бонбониера - <br /><br />и ако от това не ми става по-сладко,<br /><br />е само заради лошото време в главата ми -<br /><br />този живот, които не спира да вали<br /><br />се нарича: жадна съм<br /><br />Може би само това<br /><br />Освен всичко останало<br /><br /> <br /><br />и това е усещане<br /><br />за<br /><br />.....................................................<br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br />Нагоре<br />Следващ постингПредишен постинг<br />One wordАле-хоп!Автор: rumyrayk Категория: Изкуство<br />Прочетен: 796 Коментари: 31 Гласове: 0<br /><br />Гласувай за този постинг: положително | отрицателно <br /><br /><br /> <br />Коментари<br />1. dressy - 21 грама <br />24.04.2008 16:48 <br />бум..застреля ме в един дъждовен следобед...<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />2. rumyrayk - не те стрелям, бре жено, <br />24.04.2008 16:54 <br />целувам те:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />3. x2man - почти <br />24.04.2008 16:57 <br />се разплаках:)<br />ще ми се разсърдиш ли ако ти кажа колко е хубаво<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />4. rumyrayk - да, <br />24.04.2008 17:08 <br />ужасно съм ти сърдита ..<br />(и на себе си даже)<br />:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />5. x2man - аа <br />24.04.2008 19:49 <br />сега се загледах и в клипа...само Мassive attack могат да направят музика за такава психария...иначе Наоми Уотс много ме кефи, ама ти повече:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />6. buratino - Красота!:) <br />24.04.2008 20:19 <br />Красота!:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />7. careener - тези "лимони" <br />24.04.2008 20:51 <br />bittersweet.., толкова си ми достатъчна в тях ! btw, не мога да не ти призная че и аз цялата страстна седмица съм на moby & massive attack и пр. ambients в тези часове ;))<br />топъл гуш все пак с i could have lied на възмъжаващите redhot <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />8. lion1234 - ,,достатъчна е...'' <br />24.04.2008 21:09 <br />,,...достатъчна е началната тема, после всичко е в доизмислянето...''<br />Клипът е страхотен! И музиката е страхотна! И филмът е страхотен!<br />Най-страхотна обаче... си ти!!! <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />9. rumyrayk - итс, <br />24.04.2008 22:57 <br />хъбсилютише агрии за Мassive attack, в момента слушам Live with me (за 3ти път, струва ми се;)...а тоя филм просто го обожавам... <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />10. rumyrayk - buratino <br />24.04.2008 23:08 <br />явно не само имаш златни ръце, но и чувствителни сетива ;) много як аватар имаш напоследък:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />11. rumyrayk - careener <br />24.04.2008 23:12 <br />их, че се радвам да те видяяя! btw, да не сме включени с един щепсел?!...знаеш ли, че и аз вчера си слушах ред хот...гуш и от мен, съкровище<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />12. rumyrayk - ти си <br />24.04.2008 23:14 <br />ценител от висока класа, Джош, и се налага да ти повярвам :)...за клипа, музиката и филма, де;)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />13. sowhat - аза отново избърса очите Ми <br />25.04.2008 00:18 <br />агапи му <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />14. rumyrayk - твоите красиви <br />25.04.2008 09:06 <br />и нежни Кафе-ви очи:)<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />15. x2man - пък <br />25.04.2008 10:04 <br />аз си мислех, че "в долината на давид и голиат" ти е любим филм '(<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />16. rumyrayk - :)) <br />25.04.2008 10:30 <br />всъщност, това е най-най любимият ми (филм), но на никой не казвай...:) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />17. buratino - Rumi, Салвадор Дали ми е любимец! ... <br />26.04.2008 12:46 <br />Rumi , Салвадор Дали ми е любимец! Преди време пак такъв ми беше аватара!А, филма и на мен ми е един от любимите!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />18. rumyrayk - buratino <br />26.04.2008 13:57 <br />радвам се, че споделяме сходни вкусове.<br />Желая ти светли празници!<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />19. buratino - Весели празници и на теб! <br />26.04.2008 19:04 <br />Весели празници и на теб!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />20. chilly - любимата ми на massive attack <br />27.04.2008 17:48 <br />любимата ми на massive attack<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />21. rumyrayk - и аз напоследък много често <br />27.04.2008 19:47 <br />си го пускам това парче...някаква нирвана е, особено онзи мотив лав ю, лав ю, лав ю...направо настръхвам, убийствено яко е<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />22. chilly - ще идват насам в истанбул <br />27.04.2008 21:25 <br />ще идват насам <br />в истанбул <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />23. rumyrayk - ей го къде е, <br />28.04.2008 21:47 <br />ама дали ще има билети (дано и в Бг да дойдат) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />24. chilly - няма да дойдат в българия а и ис... <br />29.04.2008 19:06 <br />няма да дойдат в българия <br />а и истанбул не е толкова далеч<br />всъщност))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />25. iokooko - хей <br />30.04.2008 12:02 <br />ако трябва да кажа нещо за филма,хмм...21 грама е култов филм..просто нямам думи,впечатлението си остава за мен,а и във всеки,който се осмели да гледа (признавам нечетох кометарите)относно,това,което е написано от теб-невероятно,специално,уникално!!!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />26. rumyrayk - мдам, <br />30.04.2008 14:23 <br />прочетох, че няма да дойдат тук:(<br />има време до 13ти юли:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />27. rumyrayk - хелоу, iokooko <br />30.04.2008 14:26 <br />Благодаря ти за думите, за отношението, драго ми е, че имаме сходство във вкусовете...Желая ти всичко най!:) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />28. lila - --------- <br />30.04.2008 19:48 <br />this make me suicidal!<br />някой да ти е казвал, че поезията ти е като удар по малкия мозък?:Ь<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />29. rumyrayk - хех, радост моя, <br />30.04.2008 22:41 <br />ще ми се да пишех малко по-жизне-радостно, ама...мхмз..) що се отнася до мозък, на мен и големият ми е малък:)))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />30. scintilla - Тук <br />16.05.2008 08:24 <br />блести! <br />Поздравления!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />31. rumyrayk - блести, блести, <br />05.12.2008 22:38 <br />но ти къде се губиш...((<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-6878213571409373142?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-36418926226790146142009-11-14T15:25:00.000-08:002009-11-14T15:28:58.815-08:00<a href="http://1.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/Sv89NOZbOFI/AAAAAAAAAhE/qeX4q4jX_KI/s1600-h/2008-2009+pics+1246.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://1.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/Sv89NOZbOFI/AAAAAAAAAhE/qeX4q4jX_KI/s320/2008-2009+pics+1246.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5404105375280216146" /></a><br /><br />Рибарят и кръчмарката<br /> <br /><br />Кашмирено безветрие<br /><br />и йероглифи по челото разчитаеми-<br /><br />в очите му смъдеше от самотност<br /><br />дори за рибите му беше жал<br /><br />но знаеше<br /><br />живота е това <br /><br />което никога <br /><br />не е живял<br /><br />вратата през която<br /><br />не е влязъл<br /><br /> <br /><br />Монети се намираха у джоба<br /><br />на карираната риза<br /><br />които да разпръсква във фонтаните<br /><br />на цветните пристанища <br />които никога<br /><br />не е видял<br /><br />и кораба от който <br /><br />не е слязъл<br /><br /> <br /><br />Да бъде изгрев –рече си рибарят<br /><br />който най-обичаше да отшумява<br /><br />до бледен залез втъкнат сред вълните<br /><br />И кротко си подгря той гърлото с мастика <br /><br />и валериан<br /><br />И беше сам<br /><br /> <br /><br />Да бъде залез –слънцето се изкикоти и разкъса<br /><br />на хоризонта лепкавият целофан<br /><br />небето пламна във пожар и се нахъса <br /><br />Вълните наедряха най-безсрамно и подеха<br /><br />жестоката игра на криеница<br /><br />с лодчицата малка<br /><br /> <br /><br />А в тенекиената кръчма на брега се лееха<br /><br />загубени метафори <br /><br />фалшиви питиета<br /><br />оркестъра подрънкваше <br /><br />певицата промрънкваше<br /><br />истории за русалки и за морски цар...<br /><br />И хищната гланцирана уста <br /><br />на старата кръчмарка трепкаше и се люлееше <br /><br />като повреден морски фар <br /><br />..............................................................<br /><br /><br /><br />Очите ми - тези скръбни вдовици от кръста нагоре<br /><br /> <br /><br />“Жалко, че не се срещнахме другаде. Някъде съвсем другаде, разбираш ли <br /><br />какво искам да кажа? Където би могло да е различно. Не като тук.”<br /><br />Из “Сбогом, Гари Купър” Р. Гари <br /><br /><br /> <br /><br />Всичко това е заради<br /><br />онази част от стъпалата ми<br /><br />която върви срещу мен -<br /><br />треперят камъните с избледнели ириси<br /><br />състоява се танцът на вятърни сенки<br /><br />въпреки протеста на миглите и белите дробове<br /><br />си извайвам вечността в смирението и скулите <br /><br />разликата между преспа и локва е незначителна<br /><br />залезът ни нанизва на стръмният си гръб<br /><br />никак не ми се говори когато не е известно<br /><br />Who took the cookie from the cookie jar<br /><br />след всички закуски с отчаяние<br /><br />отвъд синият хълм прибоят се втурва<br /><br />в кораловите рифове и засяда там завинаги<br /><br />звездите са изстискани смокини<br /><br />върху гримасата на любовта<br /><br />сме черно-бели <br />черно-бели тела и думи <br /><br /><br /> <br /><br />Всичко това е заради<br /><br />онази част от сърцето ми<br /><br />която си позволи да липсва -<br /><br />хълбоците на оживяването потъват в пясък <br /><br />изравят се гладните чайки от нощните дюни<br /><br />след всяко твое обичам те<br /><br />арфите събличат траурните рамене<br /><br />преглъщам сълзите си толкова обикновено<br /><br />като някакъв планктон полепнал в гърлото <br /><br />морето разпечатва с все по-дребен шрифт<br /><br />кардиограмата на учестеното случване<br /><br />разсипани в памучни процепи<br /><br />ограничаваме зимите поради липса на криле<br /><br />от погребения на светове на себе си да натежим<br /><br />късно е без да мога да избегна нито щрих нито контур<br /><br />от дъгата на която съм увиснала<br /><br />сме черно- бели <br />черно-бели тела и думи <br /><br /> <br /><br />издишам те бавно с очите си –<br /><br />тези скръбни вдовици от кръста нагоре<br /><br />....................................................................................<br /><br /><br /><br />там като тук<br /><br /> <br /><br />там някъде снежинките полягат по-различно<br /><br />над всичко<br /><br />и устните на мрака когато ожаднеят са по-изпръхнали<br /><br />пресъхнали <br /><br />са сенките надвиснали над камъните щом заплачат<br /><br />палача<br /><br />там някъде внезапен от обичане смекчил дланта си е<br /><br />от щастие <br /><br />ковача подковал кръвта си с люляци и пълнолуния<br /><br />и лудия<br /><br />изгонен спи все по-смрачен и листопаден по дърветата <br /><br />сърцето ми<br /><br />със всичките огради в предградието на калните завои<br /><br />е твое <br /><br />там пролетта обменя любовните си сокове по-поносимо<br /><br />с зима<br /><br /> <br /><br /> <br /><br />тук като там<br /><br /> <br /><br />там където привършва луната<br /><br />започват ръцете ми<br /><br /> <br /><br />намират ме дните бухнали от облаци<br /><br />с лакирани нокти дращят гърба ми<br /><br /> <br /><br />тази лястовица която заслоних на челото си<br /><br />изкълва слепоочията ми <br /><br />затлъстя и роди задоволство от живота<br /><br /> <br /><br />толкова съм нечуплива <br /><br />когато се събирам<br /><br />че страха подковава дробовете ми <br /><br /> <br /><br /><br /><br /><br /><br />Нагоре<br />Следващ постингПредишен постинг<br />Две за Джон, едно за ДжекПреводи + последните 4, които изтрих по грешка:) (Psychic revolution в сюжет за четири очи с котва и шот)Автор: rumyrayk Категория: Изкуство<br />Прочетен: 750 Коментари: 23 Гласове: 0<br />Последна промяна: 16.06.2008 16:40<br /><br />Гласувай за този постинг: положително | отрицателно <br /><br /><br /> <br />Коментари<br />1. neanonimen - & <br />16.06.2008 16:38 <br />Очите ти ,тези скръбни вдовици...<br />люлеят се ru,защото дишаш чрез тях:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />2. dressy - много те моля <br />16.06.2008 16:41 <br />искам едно гърненце със сини маргаритки,моля те,моля те<br />сръбна вдовицо от кръста нагоре<br />обожавам те:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />3. rumyrayk - n., <br />16.06.2008 16:46 <br />голямо люлеене пада) а сега отивам на истински събор в съседната махала, да се полюшкам на истински люлки и да ям захарно петле:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />4. rumyrayk - беб, <br />16.06.2008 16:52 <br />сега очите ми са задомени)<br />гърненцето ще ти го направя собственоръчно, както и маргаритките ще набера спешъли фор ю. <br />малко търпение само...<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />5. lion1234 - ,,Вълните...'' <br />16.06.2008 18:28 <br />,,Вълните наедряха най-безсрамно и подеха жестоката игра на криеница с лодчицата малка'' - много ,,погранично'' звучи!<br />Звездите, любовта, погребаните светове го отнасят яко - нищо не е пощадено! / Очите ми../<br />Тук като там, там като тук - тази неразличимост стряска! Нищо чудно, че ,,страха подковава дробовете ми''<br />Много силно като поезия, Сладурче! Добре, че наяве сме заобградени с куп приятни илюзии и обезболяващи упойки! <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />6. sowhat - и на това мястото му е тук любима :) <br />16.06.2008 19:16 <br />в ирисите<br />на мъртъв ибис<br />запечатани от воал на проклятие<br />в прекъснато свещенодействие<br />цветовете губят блясъка си<br />и вървя не срещу теб<br />а срещу себе си<br />и всеки камък под петите ми<br />тежи на мястото си<br />не и аз<br />защото позволих да стана пясък<br />след всяка твоя дума за обичане<br />оставям<br />да ме разпилява вятъра<br />в очите на камили<br />и пустинни извори<br />не станах ни сълза<br />ни залез<br />защото не<br />не срещу теб вървях<br />а срещу себе си<br />и бавно<br />избледнявам в прах<br />от рамки<br />вече неограничена<br />светът е черно бял<br />във ин и ян.<br />разтварям се-<br />за да ме има в тебе...<br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />7. x2man - признавам си, <br />16.06.2008 20:47 <br />аз гепих cookie-то от cookie-jar-a:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />8. rumyrayk - мда, `пограничното` звучене <br />16.06.2008 22:08 <br />си е най-истинско...явно не съм направена за жизнерадостно писане, Джош, или приличам на Щилер на Макс Фриш - "случай на индивид с нещастно съзнание":) Ех, този свободен избор;) Както Монтен отбелязва, "Абсолютно и почти божествено е умението да се проявиш в своята природна същност. Ние се стремим да бъдем нещо друго, не желаейки да вникнем в себе си, и излизаме извън естествените си граници, без да знаем на какво всъщност сме способни". Изобщо, "Изборът на себе си е труден" - и Киркегор доста яснота е привнесъл по този въпрос...Май задълбах, а това може да е само поради факта, че съм придобила резистентност към упойките;)<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />9. rumyrayk - шугъ` бейби, <br />16.06.2008 22:12 <br />при мен ти е мястото, нема две мнения по въпроса.<br />кис ю за това откровение, което помня, ъф корсе;)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />10. rumyrayk - значи ти си бил ?! <br />16.06.2008 22:12 <br />а бой, де:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />11. careener - "ковача подковал <br />17.06.2008 09:58 <br />кръвта си с люляци и пълнолун(д)ия" е като обърната колянна става на облак или парчето дърво с пирон в съдбовната за йоко о. инсталация, hon.<br /><br />настоявам да изпия първата си бира за днес с теб, рррру. няма ли да наминеш anytime before 5???? gotta see my midfinger showing off w/o showing;) -- it's a mustsee! превързан е и отговаря или 'споксии, нищо ми няма, нали затова са вибраторите/страпоните/любовниците', или (на въпрос 'къде е било палавото пръстче?' и под.) -'изследва мъжки дупета'<br /><br />не, сериозна съм, макар да ти оспамих сега приказката. тъкмо заради нея всъщност имам претенции в/у времето ти днес. обичам та, мааа!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />12. lion1234 - Привет Сладурче, <br />17.06.2008 09:59 <br />Разбира се, че е твое право да избереш за какво да пишеш: неслучайно редом с болката, тъгата, страданието, в поезията ти присъстват и свежият хумор, и приказните светове, мечтите, копнежите. Хубаво е, когато можеш да избираш. Вчера обаче се натъкнах на един нов свят, където витае абсолютната неразличимост между ,,тук'' и ,,там''. Липсата на различие прави ,,избора на себе си'' невъзможен, доколкото неразличимостта е небитие, което един Господ само знае какво е и дали въобще е. Ето това е стряскащото. Затова аз споделям друга твоя теза, според която ,,прегръщаш всички различия''. Защото именно различието е знак за битие, знак за възможност да се намериш и да се идентифицираш, като това, което си. <br />За упойките: не ми се и мисли за свят, лишен от илюзии, фантазии, копнежи, т.е. упойки. <br />Хайде, стига съм дрънкал врели-некипели рано сутринта, отивам да си пусна една упойка на Dixie Dregs - Ice Cakes се казва!<br />Поздрави и Приятен ден ти желая! <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />13. rumyrayk - ауууу, накара ме <br />17.06.2008 11:39 <br />да се изчервя до корените на косата)))ще уточним ще се лее ли тази бира днес, или няма, обичам някой да се събужда с мисълта за мен:) току-що си погледнах тел...-лелеее))лав ю туу, хъни)<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />14. rumyrayk - привет и от мен, Джош, <br />17.06.2008 11:55 <br />разбира се, че не дрънкаш врели-некипели:)Приятните илюзии и упойките са нещо хубаво, стига илюзиите да не са въздушни кули, а упойките -заместител. Както знаеш, в никакъв случай не се отъждествявам с лирическите си герои и героини, макар, и това да се случва понякога, ноу уей:)Тъй като чета Щилер, а и снощи разбрах за един познат човек, дето паднал от мотора и е обезглавен, нямаше начин да не ти напиша онези размисли за упойки, избор, и пр.<br />Аз пък те черпя с парчето shipbuilding, но с robert wyatt - http://www.youtube.com/watch?v=B6T9qp9XbRY<br />Приятен ден и на теб:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />15. lila - ----------- <br />17.06.2008 23:29 <br />ти си знаеш, че си страхотна, нали?...е, ще се покефя мълчаливо...<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />16. rumyrayk - скромността не ми <br />18.06.2008 15:58 <br />позволява да си призная );)...10х, R... <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />17. bestregards - а на мен винаги ми звучиш <br />21.06.2008 00:46 <br />като истиниския живот<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />18. bestregards - и не като <br />21.06.2008 00:56 <br />това е звукът на живота<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />19. rumyrayk - а може би <br />21.06.2008 16:08 <br />просто ехо, ехо, ехо)<br /><br />спешъли фор ю едно мое непубликувано:<br /><br />Пикник сред звездите<br /><br />Пие вода паметта <br />от ручеи бистри<br />реве клокочи и се пълни<br />докато има накъде <br /><br />Гората надживява шумовете<br />квакнат ли жабите там<br /><br />Блато след блато <br />папур след парур<br /><br />Заглъхват сенките и цветните петна<br />настъпва резедав сезон...<br />Утихване ли следва<br />или жабешки бутчета?<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />20. strega - пишеш <br />23.06.2008 01:09 <br />страхотно <br />за кой ли път ще ти го кажа<br />:)))))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />21. rumyrayk - стреги, <br />23.06.2008 16:00 <br />повторението е майка на...:)))(какво беше, забравих;)<br />слънчев ден ти желая, хъни...<br />то не, че има опасност да завали днес, де:))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />22. marteniza - А това <br />23.06.2008 19:07 <br />А това тук е нацелено като комбинация между психологически типове на тигър и делфин в реален teambuilding. Бе кво си усуквам душата - просто ми хареса.<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />23. rumyrayk - мар, <br />23.06.2008 23:00 <br />отдавна не те бях мяркала, но днес наваксах пропуснатото...<br />и аз те харесвам -дори с усукана душа;)<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-3641892622679014614?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-15044063323970968032009-11-14T15:21:00.000-08:002009-11-14T15:22:23.802-08:00Знаците, които говорят* <br /> <br /><br />Твоите устни са знаците които говорят<br /><br />Глаголите<br /><br />обхождат мойто тяло<br />след след глагол<br /><br />Твоите устни са знаците които говорят<br /><br /> <br /><br />вещо<br /><br />сричка по сричка <br /><br /> <br /><br />вървим <br /><br />натам където<br /><br />инстинктите не са убийци<br /><br />душите ни са ветрила открехнати<br /><br />съм твоя покой<br /><br /> <br /><br />Скимти блаженият ми глас<br /><br />В приглушеният съсък на облото добро<br /><br />като проблясване в анфас<br /><br />Разчитам <br /><br />паметта на твоите ръце <br /><br />капе нектара на сладките букви<br /><br />се разглезва охрата на палавите ми коси<br /><br /> <br /><br />Пронизваш с език ухото ми <br /><br />дълбоко вътре <br /><br />е петък <br /><br />и меко <br /><br />и обло<br /><br />мислете <br /><br />мисли (ме) ето <br /><br />така<br /><br /><br /><br /><br /><br />*знаците, които говорят - <br />Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (това е и името на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“<br /><br />~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~<br /><br /><br />Архив поезия Ру<br /><br /><br /><br /><br />(нео)съмване в пролет <br /><br />присядаш ли понякога<br />по топлите <br />годишни кръгове история<br /><br />нагърчени гърди <br />на дънер <br />заспал в пръстта<br />с петите мрачни<br />засмукани от жадни червеи<br /><br />присядаш ли понякога<br />на челото му<br />засмолено<br /><br />за да не осъмне<br /><br /><br /><br />~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~<br /><br /><br />На картата вселенска ще клечите <br /><br />Положих те в очите си<br />гравирани с безоки ихтиси<br />и вейки палмови<br />осакатени<br />от ветрове и стъпки суета-<br />изящни саркофази лицемерие<br />с които,<br /><br />вдълбах те в апсиси<br />и в пристъп на пейотл и лимон,<br />заложнико на парадокси и мимезис- <br />не само теб смалявах <br />в тъмни междуустия,<br />които си говореха сами<br /><br />в извивките на смях непосветен:<br />"Прегръщай ме -<br />безмилостен кивор <br />с премръзналите пръсти безутешност<br />по мраморното ми присъствие.."<br /><br />Единствен ще осъмнеш<br />със всичката ми прах по теб<br />побрана в онзи колумбарий ярост,<br />под гърдите ти несекваща,<br />като рояк изгубени мушици<br />сред мимолетните въздишки.<br /><br />...А вие, търсещите смисъл<br />в речници и рими-<br />на картата вселенска ще клечите,<br />мътейки звездите..<br />И вечно неразбралите ще ме целуват,<br />със жаждата на локули притихнали...<br />Дори и ти, ограбил тишините ми. <br /><br /><br />Речник (или, да поклечим заедно, ако ни налегне нужда):<br /><br />*ихтис -риба<br />**пейотл- мексикански кактус, предизвикващ халюцинации<br />***апсис-олтарно издълбление на стената на базиликите<br />****мимезис (черта на античната словесност; принцип-подражание на природата; начало на -принципът на условността)<br />*****кивор -надгробен паметник<br />******колумбарий (за прах от мъртви, обикн.собств. на религ.общества; част от групите катакомби)<br />******* локулус - (отвесен гроб, форма на катакомба-най-старата; мъртвият се втиква във вдлъбнатината)<br /><br /><br />~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~<br /><br /><br /><br />провесени по закачалките превъплащения <br /><br />ще развея вяло<br />лавроносният<br />здрачен чаршаф<br />на прясно обезчестена зора<br /><br />ще разпукам <br />костеливите черупки<br />с кадифени пръсти<br />каймака по небето <br />ще изгреба<br />с черпака скрит<br />зад скулите безсънни<br />под скритата инверсия<br />на дъха ти<br /><br />ще погреба<br />излишъците от търпение<br />в апотеоз от звуци <br />саксофонни<br />ирисите ти ще се разчупят<br />по дъното<br />на междубедрени въздишки<br />топящи се<br />във успоредност на влага<br /><br />ще те подреждам<br />сред издълбаните с пирон<br />представи<br />поръсените ми с двузначност<br />рамене и рокли<br />провесени<br />по закачалките<br /><br />превъплащения<br /><br />~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~<br /><br /><br />убивам бавно жабата <br /><br />в погледа ти мочурлив е влажно<br />зелената вода се<br />свива<br />убивам бавно жабата<br />и я изяждам<br />а хищните ъгли на устните ти<br />се разливат<br />в меандрите на моята река<br />протяжно<br /><br /><br /><br />~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~<br /><br />рожби на грях полудели <br /><br />заскреженият мъж<br />той е замислен<br />и света в който съм<br />е замислен<br />и ме обичат<br /><br />и аз ги обичам<br />само под моя бряст<br />само там ги обичам<br /><br />само<br /><br />сама се топя<br />преспи в сърцето<br />кръв на тротоара<br /><br />как е възможно<br /><br />пръстите ти спят<br />там<br />и в мен<br /><br />спят спят<br />там<br />и <br />в <br />мен<br /><br />пръстите ти<br />и в света<br /><br />заскреженият мъж<br />се люби с дихание<br /><br /> <br /><br /> <br /><br /><br /><br /><br />~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~<br /><br /><br />В хралупа на кедър ливански<br /><br /><br /><br /><br />глътка и мирис<br />грях осезание<br /><br />тревите през август<br />са още горещи<br /><br />там дето<br /><br />катурва се днешното утре<br />с бодли е небето<br /><br />мирис и глътка<br />невъзможност<br />и стъпка<br /><br />(стеблото ми)<br /><br />отровният дъжд<br />по миглите мои<br /><br />разлистване смачкано<br />колко е хубаво<br />колко е жалка<br /><br /><br />цялата глътка отрова <br />в понеделник събрана<br /><br />когато<br /><br />пръстта ми говори<br />с треви оглушели<br />за всичките дни обетовани<br />в хралупа<br />на кедър ливански<br /><br /> <br /><br />~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~<br /><br /><br /><br />В утроба на кактус <br /><br />Липсваш ми.<br /><br />Затова те измислих -<br />цвят 100 годишен<br />в утроба на кактус<br />от минали зими<br /><br /><br />Разцъфтях те<br />Разлистих ръцете си бавно<br />да врастнат във твойте бодили<br />От жажда боли ми<br />Сега ще те пия...<br />Посаждане има ли в пясък -<br />не зная...Ти знаеш ли, мили...<br />Обичам те. Кой си ?<br /><br /><br />...Си крясък в негата ми<br />бръмбар в недрата<br />на мойта пустиня<br />на крачка от Рая проблясък<br />ребрата преброй си...<br /><br /> <br /><br />Липсвам ли? <br /><br />Затова те измислих<br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br />Нагоре<br />Следващ постингПредишен постинг<br />Две за Джон, едно за ДжекShipbuildingАвтор: rumyrayk Категория: Изкуство<br />Прочетен: 1000 Коментари: 19 Гласове: 0<br /><br />Гласувай за този постинг: положително | отрицателно <br /><br /><br /> <br />Коментари<br />1. dressy - една <br />23.06.2008 22:55 <br />буква за мене,беб...непременно<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />2. rumyrayk - ще я имаш буквата - <br />23.06.2008 23:03 <br />къде я предпочиташ - на плитката чиния или на гърненцето със сини маргаритки..<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />3. dressy - на <br />23.06.2008 23:11 <br />чинията беб...да гледа към звездите<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />4. x2man - така <br />23.06.2008 23:21 <br />им се пада на жабите...а мен кога ще ме измислиш<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />5. rumyrayk - към звездите гледаш ти... <br />23.06.2008 23:25 <br />А както споменах, твоята буква е една от най-потайните, но ще разберем тази работа, обещавам...<br />на "пикник под звездите"))(ей, тва е диагноза да се самоцитирам:)))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />6. dressy - ох, <br />23.06.2008 23:26 <br />знаех си...<br />под звездите е мн удобно с абсент и други стимуланти<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />7. rumyrayk - ти си отдавна измислен, <br />23.06.2008 23:49 <br />няма начин, с такова име...<br />Но дълга е темата за глаголицата и жабите:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />8. rumyrayk - да, беб, <br />23.06.2008 23:51 <br />а тишината ще се разтакава насам-натам..<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />9. sowhat - невъзможно <br />24.06.2008 08:50 <br />красиви думи ру :)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />10. sulu - ))) <br />24.06.2008 10:39 <br />Как искам и аз да усетя поне веднъж<br />любовното дихание<br />на заскрежения мъж:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />11. lion1234 - Чудесно е... <br />24.06.2008 19:28 <br />Чудесно е, че се връщаш към корените по един оригинален начин, за да се докоснеш до изконните, позабравени значения на ,,сладките букви'' и думите! Самият аз също се ,,връщам'', за да не забравям, напр., че глаголът ,,воня'' в старобългарски е означавал ,,ухая''/ср. Вонеща вода/.<br />,,Ще погреба излишъците от търпение в апотеоз от звуци саксофонни'' - да, с удоволствие, особено ако звуците са на Кенди Долфър или на Джон Колтрейн!<br />,,ще те подреждам сред издълбаните с пирон представи'' - сигирен съм, че ще се получи фантастична колекция! Интересни превъплъщения си окачила по закачалките, Сладурче!<br />До-измислянето вече е измислено! Резултатът: вълнуваща сърдечна глаголица!<br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />12. rumyrayk - а твоята буква <br />25.06.2008 15:08 <br />ми е от най-най скъпите, от невъзможно красивите ми любими букви:) Естъ...<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />13. rumyrayk - су, <br />25.06.2008 15:13 <br />то и аз искам...но не знам лирическата дали ще се навие да ни го отпусне за един преход на к2 :)<br />сигурно чувството е много...ммм..бяло:)) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />14. rumyrayk - мда, <br />25.06.2008 15:24 <br />интересно ми бе и на мен да си ги припомня тези превъплащения.. Само "знаците, които говорят" ми е ново от тези тук. Просто невероятно нещо е глаголицата, колко неща само не знаем...заредените с енергия и висш смисъл букви...Специално за теб едно парче:<br />http://www.youtube.com/watch?v=U4FAKRpUCYY<br />Поздрави и слънчев ден!<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />15. lion1234 - Aуу, <br />25.06.2008 16:14 <br />SO WHAT! Е на това се казва страхотна изненада!!!<br />10х, Сладурче!<br />Прегръдки!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />16. monna1 - Оригинално! <br />03.07.2008 13:07 <br />Хареса ми!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />17. rumyrayk - радвам се:) <br />03.07.2008 18:58 <br />поздрави и лека вечер.<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />18. izvorche - === <br />26.09.2008 09:27 <br />Неочакваността на словесните приумици е толкова фино оправдана от женствеността на стила ти.<br /><br />Всяка творба си тежи със своята буква и глаголи, глаголи...като дъжд. <br /><br />Стихове като тези ме убеждават, че талантът е съдба. <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />19. rumyrayk - благодаря ти за думите, izvorche, <br />30.09.2008 11:16 <br />кой знае защо буквата Покой от Знаците, които говорят, е изчезнала, сега забелязах -при първоначалната публикация я имаше...<br />Хубав ден ти желая!<br />цитирай<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-1504406332397096803?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-91232703397056391512009-11-14T15:18:00.000-08:002009-11-14T15:20:24.328-08:00Охлюв <br /><br /> <br /><br /> Гарет се напуши, и реши да отиде в близката широколистна. <br /><br />„Така или иначе, от мен човек не става”, смахна се той, и потегли решително с разширени зеници. Вървя, вървя, и тъкмо да не стигне, взе, че бе пристигнал. Шубраците ставаха все по-гъсти и по-гъсти, а слънцето вече нямаше думата. Под челото му, нагърчено като шушляк, се случваше живот, който непрекъснато приемаше форми, и сякаш най-съвършената от тях, се оказа един охлюв. Гарет се почувста негов близък роднина, такова сходство не се среща всеки ден... „И от тях, и от мен, се получава чудесна супа, единствената разлика, че ануса ми не е разположен отстрани на главата, и не разполагам с толкова много зъби” – напуши го истеричен смях, и както си беше напушен, се отпуши. После взе охлюва в ръце, и дълго милва безразличната му черупка. <br /><br /> Дърветата започнаха да се побутват недоумяващо, две свенливи млади дъбки се закикотиха, тъй както си вирееха в крайчеца на една полянка с марихуанка. Гарет се просълзи и му стана едно такова горско. Внимателно положи охлюва в тревата, и го зачака да побегне. Само че, клетият хермафродит така и не помръдна. Обувките го засърбяха, поради липсата на любов у тях, а той просто недоумяваше как да ги почеше, пък и не искаше да става отново за смях на ония двете, зелени, млади дъбки. <br /><br />..”Няма глупави стечения на обстоятелства и атоми. Ако плачеш с най- усмихнатите очи на света, и ако се смееш с най- тъжните...не ти остава нищо друго, освен да поникнеш. Такива са чистите състояния. Едно сърце. Един живот. Една любов.” После мъглата в погледа му се наслои....Гарет се строполи на полянката с марихуанка, и заспа. <br /><br /> И ако някога се събудеше, първото нещо, което би усетил, щеше да е вкус на охлюв в устата си. <br /><br /> <br /><br />......................................<br /><br /><br /><br />Хакнато в кривото гърло <br /><br /> <br /><br />1<br /><br />Вървя спя провиждам <br /><br />стари чанти млади пуйки <br /><br />Устните ми отлюспват<br /><br />морски свинчета и броневъздишки <br /><br />като оголени пилигрими <br /><br />в света ми влизат облаци измършавели<br /><br />от диво яздене на бродници<br /><br />Дърветата прегръщат душната мъгла –<br /><br />какви дървета сте вие...<br /><br />Моята любима е прекрасна хлебарка<br /><br />подарявам й хлябове да дупчи и муши<br /><br />защо ми трябваше да й купувам табакера<br /><br />Ще се ваксинирам – викам си аз<br /><br /> <br /><br />2<br /><br />В берберница Гарсон<br /><br />в странноприемница Гимлет<br /><br />ми скимна че е пълна скука<br /><br />сластна пот се носи на талази <br /><br />да изкукам с тая глупава Монро<br /><br />или да я чукам<br /><br />Пиер Дако и ти ли си брадат <br /><br />едното ти око е женско бе хитрец<br /><br />Звънец щурец молец <br /><br />Романтика на ента са цъфналите сливи <br /><br />Аман от парфюмирани задници<br /><br />Приспа ми се от лакардии и интимности<br /><br />В Париж две-три единствено ми го<br /><br />обаче не бяха толкоз слаби и единствени<br /><br />освен че имаха гърла дълбоки<br /><br /> <br /><br />3.<br /><br />В Чайна таун бях изтощен от<br /><br />скъсаха ме от<br /><br />а на мен още ми се<br /><br />пие чай<br /><br />Тогава написах писмо на мене си<br /><br />за да имам концепция за клатенето<br /><br />но буквите цопнаха в чашата<br /><br />поисках да си имам гадже с големи<br /><br />фруктиери и чувства<br /><br />но свърших<br /><br />Свършен съм<br /><br />Неначенат<br /><br />Слагам две кални стъпки в деколтето на бордюра<br /><br />Все така омерзен и опрашен<br /><br />отпрашвам нанякъде пак<br /><br /> <br /><br />4.<br /><br />Не след дълго нямах време<br /><br />Станах тиквеник с официална риза<br /><br />скапаняк оголен на вид<br /><br />завих към друг сезон приятен на вкус<br /><br />Ето ме как приклякам на площада<br /><br />бълвам море със златни рибки<br /><br />Пазителите на реда плуват към мен<br /><br />палят уличните лампи<br /><br />Облива ме светлина вдигам си гащите <br /><br />Измътих абсолютната жена <br /><br />изяждам я пред ужасената тълпа<br /><br />Една фотографирана бабичка кресва:<br /><br />Дръжте вдовеца!<br /><br />(Беше тъпо от нейна страна) <br /><br /><br />.............................................<br /><br /><br /><br /><br /><br />умение да се напишеш<br /><br /> <br /><br />и ако има (ли)<br /><br />поне една любов безсънна<br /><br />забравена за мен, но само -<br /><br /> <br /><br />тогава ще поискам да осъмна<br /><br />под лишеите<br /><br />сочещи на юг<br /><br /> <br /><br />и там ще си остана<br /><br />и там ще бъде тъмно <br /><br />и там ще бъде тук<br /><br />и там ще бъде нежно<br /><br />и там ще се допиша -<br /><br /> <br /><br />съвсем, съвсем небрежно<br /><br /><br /><br /><br /><br />***<br /><br /> <br /><br />Сънена още<br /><br />придърпвам юргана<br /><br />отвивам лявото си <br /><br />полукълбо<br /><br />лявата си ръка <br /><br />левият си крак<br /><br />будя се отвита<br /><br />наполовина<br /><br /> <br /><br />когато те няма...<br /><br />толкова <br /><br />искам да те завивам<br /><br /><br /><br /><br /><br />***<br /><br /> <br /><br />Запомни ме -<br /><br />с тези затворени зелени очи<br /><br />и уста -говоряща или хубава<br /><br />под нивото на поезията<br /><br />и като жената <br /><br />която се смее с теб<br /><br />Мога да те обладая с тази сянка<br /><br />гъделичкаща под дъха<br /><br />Моята дързост си ти <br /><br />в моята малка ръка<br /><br />Не мога да погълна повече тъга<br /><br />от влагата с която те приютявам <br /><br /><br /><br /><br /><br />Незначително<br /><br /> <br /><br />Твърде заети са ушите ми с изработване на антитела<br /><br />против натрапливи ветрове, за да им слагам обеци.<br /><br />Нужно ми е толкова малко -диоптър за късогледство,<br /><br />въпреки недоумението на прехласнатите очи,<br /><br />и твърда ръка за харакири на съмнението. <br /><br />Сянката ми е по-тежка от любовта, влачеща се след мен, <br /><br />по-заканителна от обещание изчезва, когато прекрачвам устните ти.<br /><br />Откраднатите мигове се хващат за ръце и скачат от високо –<br /><br />ще се напълнят с облаци, преди да възстановят липсите.<br /><br />Големият прибой приижда в сърцето ми-<br /><br />къде да подслоня една любов, <br /><br />когато нямам и прегръдка време за утре.<br /><br />...И кой ще понесе посоките на тялото ми,<br /><br />все по-леко носещо се над водата.<br /><br /><br /><br /><br />Сладо-ледено<br /><br /> <br /><br />безпогрешно се шляя <br /><br />където е кипнал хоризонта <br /><br /> <br /><br />искам да съм цялата кичура<br /><br />задремал в брадичката ти <br />черупка на солен град или <br />алое в сладо-ледната рана <br /><br /> <br /><br />тибетски лишей и побегнала <br />магнолия в този град безпостелен <br />амброзия разсипана в гилзи<br /><br /> <br /><br />на кръвта ми походката тъжна<br /><br />обичам <br /><br /> <br /><br />сладолед и теб такъв<br /><br />в летален топъл стих докато<br /><br />постригва времето пръстите ми и<br /><br />допира който очаквам <br /><br /> <br /><br />е вече стопен<br /><br /> <br /><br /><br /> <br /><br />В нощ пълнолунно замесена <br /><br />Ще оближа всеки камък<br />на дъното<br />на среднощното ти сепване <br />в пот феромонна<br />ме имай бодежно<br />прединфарктно удобна от слепване<br />ще те гърча полека и нежно<br />разплета битието<br />...Горчи ми<br />от сладко малиново<br />не ще изживеем<br />Което<br /><br /><br /><br /> <br /><br /><br /><br /><br /><br />Нагоре<br />Следващ постингПредишен постинг<br />ShipbuildingПреводи + последните 4, които изтрих по грешка:) (Psychic revolution в сюжет за четири очи с котва и шот)Автор: rumyrayk Категория: Изкуство<br />Прочетен: 770 Коментари: 32 Гласове: 0<br /><br />Гласувай за този постинг: положително | отрицателно <br /><br /><br /> <br />Коментари<br />1. dressy - пльонг <br />04.06.2008 22:14 <br />зелено дъно със стъклени нокти<br />с чепици<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />2. rumyrayk - с чепици без чепици - <br />04.06.2008 22:47 <br />все сено и трици :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />3. dressy - мм <br />04.06.2008 22:48 <br />и тук таме виолетки за разкош<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />4. анонимен - Вие си <br />04.06.2008 22:51 <br />разбирате коментарите, нали?<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />5. rumyrayk - като тези, примерно: <br />04.06.2008 22:51 <br />Lisbon<br />Angra<br />Composer: Andr&#233; Matos<br /><br />Everynight I say a prayer<br />Look at me nobody cares<br />Just a mirror, passing by...<br />Looked inside<br />I've lost my pride!<br /><br />Stay …with me not for so long<br />It's alright: no needs, no hope<br />Such a miracle,<br />looking back...<br />Times gone by,<br />and life wasn't bad...!<br /><br />Lord, light my way<br />Fill these withered,<br />careless hands...<br /><br />Oh, skies are falling down<br />Skies are falling down<br />Oh, skies are falling down<br />Skies are falling down<br /><br />See, the birds are back...<br />At the docks and everywhere<br />Here in Lisbon, realized<br />This whole world<br />so strange and divine<br /><br />Lord, light my way<br />Fill these withered,<br />careless hands...<br /><br />Oh, skies are falling down<br />Skies are falling down<br />Oh, skies are falling down<br />Skies are falling down... <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />6. rumyrayk - tlnet <br />04.06.2008 22:54 <br />бе не много, ама се правим<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />7. dressy - ван <br />04.06.2008 22:54 <br />ти нали не четеш пуезия бре<br />коментарите остави на нас<br />ТИ ИЗМИ ЛИ СИ ЧИНИИТЕ?<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />8. rumyrayk - беб, <br />04.06.2008 23:02 <br />аз съм включила и малко наохлювчена проза, та затуй сигурно ван тъй )<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />9. sulu - ru, <br />04.06.2008 23:39 <br />i az iskam v 4ajna taun<br />i na men da mi se pie 4aj...<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />10. rumyrayk - бе то чая <br />05.06.2008 00:45 <br />и в русия може, от само-вар,<br />ма друго си е в чайна таун,<br />хакнато някак )) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />11. lion1234 - ,,Такива са...'' <br />05.06.2008 10:24 <br />,,Такива са чистите състояния'' - много добре ми звучи, приятна упойка!/ Охлюв/.<br />Very deep...exiting story!/Хакнато в кривото гърло/<br />Юг-ът определено е добра дестинация - слънце, море, плажове/умение да се напишеш/<br />Ляво полукълбо, лява ръка, ляв крак, но не и ляв модел, нали Сладурче!/ Сънена още/<br />Зелени очи, хубава уста - и Селинджър е в чая, пък и си пада по китайските специалитети! Е, лично на мен по-ми допада ,,кафявооката'' ти симпатяга, но и зеленооката я бива, въобще хубави са ти жените!<br />Точно така, съмнението се бори с твърда ръка, с твърд...курс!/ Незначително/<br />,,Сладо-ледено''-то направо ме разтопи!<br />Дано го ,,разплетеш'' това смешно-тъжно, сладко-горчиво битие на ,,квадратно нежното''!<br />10х за наситения с пъстра ,,/амал/гама'' от усещания tea break, Сладурче! И парчето е много яко!<br />Поздрави!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />12. rumyrayk - мда, <br />05.06.2008 11:00 <br />чая е с много съставки, изключителен букет, и е желателно да се пие в Чайна таун) <br />В никакъв случай ляв модел, джош))<br />Дано и закуската, поднесена заедно с чая да ти се е усладила, искрено се надявам, че няма вкус на охлюв;)<br /><br />Поздрави и на теб!<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />13. neanonimen - ru <br />05.06.2008 12:37 <br />ako nqkoj den se okaje sum hermafrodit,nali nqma da me naprawqt na supa,m?<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />14. lupunel - && <br />05.06.2008 12:41 <br />Az mnogo se qdosvam nqkoj kato me nare4e tikvinik i vednaga mu vikam 4e e parfumiran zadnik:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />15. rumyrayk - n., <br />05.06.2008 12:49 <br />аз само веднъж съм яла супа от охлюви, като бях малка...) няма да позволя да те направят на супа, на таратор по-става, само се чудя -краставицата на кубчета, или рендосана ;)) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />16. rumyrayk - Лу, <br />05.06.2008 12:54 <br />в нежно лирично настроение те заварвам днес май))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />17. lion1234 - Разбира се, <br />05.06.2008 12:58 <br />И сладоледът, и сладкото от малини бяха разкошни!<br />За охлювите няма опасност: не си падам много по супите - докато ги духаш, току-виж гладът ти минал-заминал! Меню богато - избор бол! <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />18. rumyrayk - разнообразно меню, да;) <br />05.06.2008 13:07 <br />а охлювите са изключително модернистично оборудвани създания, предполагам ти е известно, но ако искаш надзърни в тази справка в Уикепедия (примерно, аз не знаех доскоро, че това е животното с най-много зъби?!) :<br /><br />http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%85%D0%BB%D1%8E%D0%B2<br /><br />:)<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />19. lupunel - && <br />05.06.2008 13:09 <br />Po-skoro sanlivo, 4e sega stanah,a otdavna trqbva6e da sum na u-6te,no tq u4itelkata arabiq.Hubav den ru!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />20. careless - неищу са <br />05.06.2008 13:12 <br />са ибавати с охлювити май<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />21. rumyrayk - хубав ден и на теб, лу, <br />05.06.2008 13:15 <br />да внимаваш в междучасията, знам я аз учителката, маалко по-красивка е от наскоро задомената Джоланка Пастърмъкозева)) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />22. rumyrayk - care(less), <br />05.06.2008 13:21 <br />тези дни го дават дъждовно, каня те на лов за охлюви)<br />и ни съ ибавъм аз, те са си по презумпция...виж линкчето от комент18 :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />23. lion1234 - Даа, <br />05.06.2008 18:08 <br />Наистина охлювите били доста ,,модернистично оборудвани'', че и с безброй зъби върху езика! Доста забавно!<br />10х за линка, Сладурче!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />24. rumyrayk - е, това `сладурче` <br />05.06.2008 20:54 <br />не е вид подсвиркване по улицата, все пак ... <br />що се отнася до Джоланка, от нея имам вопиюща нужда, да. <br />много е сочна, покрай нея света е оцелял.<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />25. x2man - вярно <br />06.06.2008 11:07 <br />всичко живо си е трева и голи охлюви<br />умение си е и да се напушиш и напишеш<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />26. rumyrayk - така е, да <br />06.06.2008 13:34 <br />тревата е необходима, за да има какво да пасат агънцата и козичките :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />27. careener - изнежваща по ръбовете), <br />06.06.2008 15:36 <br />кога ли ще си пуснем най-сетне заслужения due diligence?! но по-важно днес е, че особено те обичам в зелено горе<br />btw, не бих имала угризения да пусна и good old Garrett, това търкалящо се 'шишарковидно око', в аквариума с охлюви у дома;)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />28. rumyrayk - ех, v., <br />06.06.2008 21:30 <br />love me two times, бейб, one for tomorrow, one just for today<br />...хех, як аквариум;)<br />лав ю ту<br /><br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />29. gahan11 - Гарет яко се е утрепал :-))) <br />07.06.2008 11:10 <br />Гарет яко се е утрепал :-))) <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />30. rumyrayk - :)) <br />07.06.2008 14:21 <br />не ми се мисли, като (ако) се събуди :)) и какво ли им е на двете зелени, млади дъбки ))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />31. bestregards - :-)))))) тоз Гарет <br />22.06.2008 00:53 <br />каква увертюра към акането се получава в началото. Сега ще си го дочета и подозирам, че даже като се споменава анус акане няма да има<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />32. rumyrayk - хаха, бест, <br />03.07.2008 19:17 <br />сега защо ме караш да се хиля като идиот )))<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-9123270339705639151?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-29264357598518722552009-11-04T16:00:00.000-08:002009-11-04T16:03:13.364-08:00<a href="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SvIWOaQqKfI/AAAAAAAAAg8/1fUea6iFGsw/s1600-h/2008-2009+pics+490.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 214px; height: 320px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SvIWOaQqKfI/AAAAAAAAAg8/1fUea6iFGsw/s320/2008-2009+pics+490.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5400403339993819634" /></a><br /><br />Пера<br /><br /> <br /><br />„Поезията се твори в леглото като любовта<br /><br />И нейните разбъркани чаршафи са зората на нещата<br /><br />Поезията се твори в гората”<br /><br /> Андре Бретон<br /><br /> <br /><br />Стъкмихме огъня<br /><br />долетя пороя с бели пера и учуден нос<br /><br /> Гората шумеше <br /><br /> от изток светваха прозорци<br /><br /> града забулен и притихнал бе далече<br /><br />отвъд тревата избуяла<br /><br /> <br /><br />Набра ми маргаритки и абстрактно ме погали<br /><br />дъждът се стичаше на вади по лицето ми<br /><br /> усещах вкус<br /><br />на дълго стискано мълчание<br /><br />и музика една едва порозовяла <br /><br /> с ребра обрулени <br /><br />и сплетена на гъсти плитки<br /><br />по които се катереше нощта<br /><br /> <br /><br />Наоколо се раждаха умираха <br /><br />светулки малки и гъмжеше от <br /><br /> топли летни гъсеници<br /><br /> силуети облегнати<br /><br /> Едно колибри се надпяваше<br /><br /> с вятъра кръжащ <br /><br />край облаците скупчени на рафта<br /><br />за ювелирни изделия<br /><br /> <br /><br />Леко изоставаха<br /><br /> необходимото време <br /><br /> отсъствия- присъствия<br /><br />светулките и те –какъв живот се случваше <br /><br />делириума на омачканото легло от треви<br /><br /> <br /><br />Тук няма кладенци бистри потоци<br /><br />само изненадано извън- пространство<br /><br />огън който е бял или златен<br /><br />и само понякога над него (летяха)-<br />може би и сега<br /><br />по-печални от сивото <br /> бели <br /><br /> бели пера<br /><br /><br />.........................................................<br /><br /><br /><br /><br /><br />Сандвича с пушено пиле е зъл и триъгълен<br /><br /> <br /><br />С тези устни това тяло прелиствам облаците и това безпокойство <br />кафе сряда любов или събота каквото и да е мога да преглътна <br />с водораслени ръце да те обвия и да се смея с гръб мога <br />след завръщане от нощният бар олекотена неонова <br />сълзите да настаня в свивките на бедрата си <br />да ги превърна в птици дори да не вярваш <br />но толкова лесен е такта на светулките и <br />глезените ми могат сами да се извиват <br />под светлината от ковани фенери <br />над градинските джуджета <br />даваш ли си сметка колко <br />е безотказно небето <br />представи си <br />колко <br />хлад <br />но <br />те <br />целувам <br />луна пулсираща <br />зад слепоочия олющени <br />в квадратите шахматни райграс <br />не ми пука за захвърленият живот <br />едноока книга разтворена на канапето <br />разпилените принадлежности по пода и <br />сандвича с пушено пиле е зъл и триъгълен <br />под седефеният полюлей с орхидеи от Изтока <br />мога по всяко време да влизам излизам от къщата <br />да гася осветлението звездите и мога да си купя пиано <br />черна рокля червило да докосвам каквото си пожелая мога <br />гардероба вазата мълчанието теб да смаля нощта не вярваш ли, докато <br />представи си колко хладно те целувам и колко съм гола под всичко това<br /><br /> <br /><br /><br />Моето <br /><br /> <br /><br />е<br /><br />моето<br />надълбоко запокитена<br />фикция по неведом начин<br />очи агония <br />на мравуняк<br />в обувки добре обучени<br />за подритване <br />тенекиенодрънчащите <br />само-съжаления<br /><br />е<br />моето<br />алхимията <br />на златните находища<br />в слънчевите зърна<br />само чепка от <br />ампелографията <br />водопад и душа<br />откъсната от иначе<br />изцяло погрешните<br />присъствия извън<br />ненатрапчивите първопричини<br />налудност в необобщени сетива<br />филигранени устни<br /><br />е<br />моето <br /><br />много<br />сложно почти<br />като твоето<br />тръстиково разнежващо <br />по един особен начин те<br />обичам<br /><br />плазмооргазмен<br />отвъд<br />фотосферата и <br />хлъзнати усмивки по условността<br />на предначертаните хералдики<br />в очите ни преди<br />събуждане <br /><br />е <br />моето<br /><br />някак прекалено<br />отхапана фурма<br />раждане на деца от<br />финикова палма<br />изящност и мека бруталност<br />безусловност в отдаването <br />на бури което е <br />тъга и може би това просто <br />и само това единствено <br /><br />е <br />моето<br /><br />нищо друго вън от<br />нещо освен другото<br />поражение на залезите<br />незачитане на утрото <br />повече от<br />безпорядък четворен <br />издихания оширочени<br />в слабини на прибои <br />паралелно невидими <br />твърде размити<br />леко докосващи<br />нищо казващи<br />всичко неизричащи<br />траектории на безразсъдъка<br />в обезболяващи тишини <br />ранимо <br /><br />е <br />моето<br /><br />фрустрация<br />на замръкнал идиот<br />съсухрен някъде към епилога<br />отричащ доизмислянето<br />шеметност пролетна<br />на окриленият Аз<br />луната повърнал по здрач<br />в храсталаците и <br />голота споменах ли<br /><br />е<br />моето<br /><br />загубено<br />сред кълбестите коренища на<br />белите циклами <br />под изкушените потни чела<br />независимо <br />от кройката на века<br />в обветрени съновидения<br />анахронизъм <br />на пролетно капричио<br />под звезди<br />оседлани<br />вятърни бедра<br /><br />е<br />моето<br /><br />изискващо<br />забравата от разума<br />сърце на пургативи<br />неподдаващо<br />и чернолико в<br />златистите си силуети<br />кръв и сажди <br />мълчание<br />в осиротели стаи <br />небе възбудено<br />от мастурбиращи звезди<br />в квадрантите между<br />разсъхнатата<br /><br />амплитуда точна на махалото<br /><br />е <br />моето<br /><br />обратната страна<br />на твоето <br />в каквато и да била <br /><br />взаимна неналичност сме<br />до невъзможност<br />осезаеми с всички движения <br />по орбитите <br /><br />на олекнали очи<br /><br /><br /><br />е<br /><br />моето<br /><br />слетите сенки <br /><br />след танц <br /><br />неподвижни<br />по лепнещите<br />хлъзгави въжета <br />врязани в <br />мигновените значения<br /><br />които се намират<br />винаги по усет <br />там където си<br /><br />е<br />моето<br />обитаващо<br /><br />гънките на смачканите<br /><br />хиацинти<br /><br />и погребва<br />с тебеширени ръце<br />последните излишъци<br />чуждопланетност в<br />супата на босоногите<br />кратки дистанции<br />отнемащи ме<br />с всеки рикошет от<br />времето<br />разстлало всичките<br />си окончания<br />в обсебени от липси<br />думи<br />изригващи по безнадеждните<br />виолетови чаршафи<br />надвиснали като предчувствия<br /><br />е<br /><br /> <br /><br />........................................................<br /><br /><br /><br /><br />***<br /><br /><br />"смъртта<br />била би дълго и красиво пътешествие<br />безсрочен отпуск на плътта от корпуси и кости" Тристан Цара<br /><br /><br /> <br /><br /><br /> <br /><br />Все по-перфидно гланцирани<br /><br />се разлистват листата <br /><br />и мелодиите на моите<br /><br />лице ръце и тишина <br /><br />набъбват сенките<br /><br />растат краката им тревожни<br /><br />по улиците с прах и щъркели<br /><br />и никоя от тях <br /><br />не е<br /><br />достатъчна <br /><br />и никоя от тях<br /><br />не е<br /><br />довяла<br /><br />от онзи нежен пясък<br /><br />разстлан из галактическа пустиня<br /><br />и никой слънчев лъч<br /><br />не ме е <br /><br />приютил и сложил думите си<br /><br />върху мен <br /><br />за да се обясни произхода<br /><br />на всяка моя клетка <br /><br />и все по-малко забелязвам<br /><br />смътните смъртни малки неща <br /><br />в самотното обичане <br /><br />на чуждопланетна пролет <br /><br />преглъщам <br /><br />хищните сълзи<br />преставам да крещя от покрива<br />и да се хвърлям <br />напротив<br />Събирам се <br />татуирам си нирвана<br />и пускам <br />слънцето<br /><br />да се разходи в мен<br /><br /> <br /><br /> <br /><br /> <br /><br /> <br /><br /><br /><br /><br /><br />Нагоре<br />Следващ постингПредишен постинг<br />ShipbuildingLisbonАвтор: rumyrayk Категория: Изкуство<br />Прочетен: 840 Коментари: 26 Гласове: 0<br />Последна промяна: 09.06.2008 17:46<br /><br />Гласувай за този постинг: положително | отрицателно <br /><br /><br /> <br />Коментари<br />1. dressy - ах... <br />09.06.2008 17:34 <br />виолетови чаршафи<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />2. rumyrayk - + <br />09.06.2008 18:29 <br />(мечо)пух-ено юрганче и възглавница гъчкана с пера<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />3. sulu - ))) <br />09.06.2008 19:14 <br />аз като една цифровооргазмена мастурбираща звезда съм тук с моето ненатрапчиво първопричинно присъствие за да ти кажа ,ру ти си най-готиния нюанс на резеда:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />4. x2man - моето <br />09.06.2008 19:55 <br />духовно великанче:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />5. neanonimen - ru <br />09.06.2008 20:17 <br />когато чета твоя поезия винаги си задавам въпроса не е ли невъзпитано че ти говоря на ти:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />6. lion1234 - Постигнала си... <br />09.06.2008 21:47 <br />Постигнала си висшата трансценденция, Сладурче! Вярно, минала си през мъчителните ,,квадрати'', ,,квадранти между'',,злите триъгълници'' през жестокия двубой м/у разума и сърцето, ,,хладната целувка'' на печално бялото, за да се събереш в самотното обичане на нирваната!<br />То не било чак толкова страшно и без-надеждно в гората, а?<br />Поздрави!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />7. careener - както ти казвах (като на себе си), <br />09.06.2008 22:20 <br />лилата бе възпалена като зарин, а похищението й над папагаленото зелено се обезсилваше от нещо тъкмо на границата, като я съсирваше в по-тъмен кант; о-пределяше [формално] светлите иви, so The Heck might just be teasing, babygirl. >> <br /><br />in essence :: "е моето" си го изрязала вече върху меката утвар; искам да го видя и в/у талията на пясъчен часовник, или поне на "камък"!! и ще упорствам дълго, но за чий, познавайки те__\\ <br /><br />макар че покрай Всичките Тези издължаващи (се взаимно) / (основите си) трапци не мога да не изсъдбовнича (наум де) около твоите "светулки"))))) (които, по д.те, са наистина чудовищно огромни в 'рио кърджалейро') <br /><br />така.. казах i'm comin, а даже не свърших)), така че - себастиан - поне с http://youtube.com/watch?v=xmOUvRlGsW8 и http://vbox7.com/play:64947d4a <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />8. rumyrayk - su, <br />10.06.2008 00:08 <br />от много яка галактика си, светиш, бейби:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />9. rumyrayk - хех, итс, гигантка съм, да <br />10.06.2008 00:10 <br />като се кача на табуретка, и гъделичкам звездите по петите :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />10. rumyrayk - мда, в гората си е супер, <br />10.06.2008 00:15 <br />поне така разправя гарет -да му повярваме, джош:)<br /><br />п.п. дано след квадратите не последват осмоъгълници, че съвсем ще откача ))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />11. rumyrayk - n., <br />10.06.2008 00:20 <br />имай късмет да ми проговориш на `вие`,<br />тогава ще те сметна за някой невъзпитан :)<br />Поздрави на благоверната Джоли:))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />12. rumyrayk - yeh, babygirl <br />10.06.2008 00:26 <br />няма да забравя как ме виждаш, като нищо и да съм хазарска принцес, ху ноус<br />да не изсъдбовничествам много, че...току-виж камъка стане на сол<br />няма да свършваме, ще продължим...Love's A Loaded Gun (скоро) <br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />13. neanonimen - ru, <br />10.06.2008 00:33 <br />Joly spi,molq se da ne se sabudi 4e kvato e lubveobilna,a az utre sum na rabota.Leka no6t i obe6tavam da ti govorq na ti:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />14. sowhat - о любимият ми <br />10.06.2008 08:35 <br />и зъл сандвич :))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />15. rumyrayk - n.,добро утро, <br />10.06.2008 09:41 <br />надявам се добре да си се наспал нощеска, и любвеобвилната Джоли да не те е тормозила:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />16. rumyrayk - давам ти <br />10.06.2008 09:47 <br />да си ръфнеш от него:)<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />17. strega - аз... <br />15.06.2008 01:06 <br />понеже не ми се остроумничи...<br />искам само да заявя присъствието си<br />в магнетичното пространство на дневника ти<br /><br />ако може така :)))))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />18. rumyrayk - твоето присъствие <br />15.06.2008 14:18 <br />ми е ценно, стреги, знаеш:)<br />може, може и така))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />19. bestregards - а някой ден ще си направя книжка <br />15.06.2008 21:23 <br />не мога така набързо да приплъзвам поглед пред екрана!<br /><br />и този ден е скоро.<br /><br />а понякога ме е страх да чета..... защото е прекалено силно за спокойствието и безизразността, които трябва да запазя.... в моменти, когато любовта е лудост<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />20. bestregards - абе все одървена ще си ходя ако те чета <br />15.06.2008 21:24 <br />извинявай за цинизма<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />21. bestregards - а по-хубаво всъщност от това <br />15.06.2008 21:28 <br />няма!!<br /><br />така че книжка аз ще си направя и ще си чета и ще ми е надървено и влюбено и ще имам блясък в очите, без непременно това да се дължи на прозаичните кефчета, които може да предложи прозаичния животец в т.ч. и прословутите фалоси издигнати в култ от чичко Фройд<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />22. rumyrayk - бест, <br />15.06.2008 23:44 <br />направо ме обездуми...:) и аз си мисля, че `одървеното` ходене е за предпочитане пред прозаичният животец и култ-осаните фалоси на чичко Фройд) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />23. bestregards - лелееееееее.... <br />21.06.2008 00:24 <br />да пусна слънцето да се разходи в мен!!!!!!!!!!<br /><br />лелееееееееееееееееееееееееееее<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />24. rumyrayk - леле -мале)) <br />21.06.2008 16:01 <br />прегръдки, бест:)<br />и много слънчеви разходки и на теб, разбира се;)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />25. анонимен - азз- Минавам периодично <br />05.07.2008 12:36 <br />оттук, защото обичам да чета това, което е тук.<br />Няма да правя "коментар", щото ще изпадна в класическите Ах и Ох, пък не искам.<br />Млъквам и отивам да препрочета тези зли, триъгълни неща, под ръка със слънцето. <br />Целувки, дарлинг :))))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />26. rumyrayk - цеулувки и на теб, <br />06.07.2008 21:59 <br />и никакви ах и ох, която и да си, защото имам усещането, че си жена :)<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-2926435759851872255?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-78491362572608458032009-11-04T15:56:00.000-08:002009-11-04T15:58:38.925-08:00<a href="http://3.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SvIVJ9OXjyI/AAAAAAAAAg0/X9nv6UsFkOs/s1600-h/2008-2009+pics+602.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 214px;" src="http://3.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SvIVJ9OXjyI/AAAAAAAAAg0/X9nv6UsFkOs/s320/2008-2009+pics+602.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5400402163968479010" /></a><br /><br />Тъй като този постинг се поизчете, датата 21ви ноември мина, заедно с месецът, та го шмугвам на дъното на страницата:). А тук, в началото, поствам познатата Брейни, в подобрен вариант, Брейни по френски... Няма нужда от нова публикация, знам, че тези, на които държа, ще го прочетат и така...;) <br />Както се казва, поради огромният интерес от страна на един човек :))!<br />Ааа, и честит имен ден на my father! Ще се празнува днес)<br /> Дата на обновяване на публикейшъна: 5ти декември, лето Господне 2008мо :)<br /><br /><br /> <br />Брейни <br /><br /> <br /><br /> Тя хукна да дири отворените си усти. <br /><br />Само да не си мислите, че Брейни има не знам колко си усти. Не познавам жена с повече от три усти. Освен четириустата ми бавачка, но не мога да се доверя напълно на такъв далечен смътновлажен спомен, вероятно от тогава съм смътносбъркан, смътносмотан и хард онаниращ. Понякога съм груб със себе си, но го правя, само в случаите, в които душата ми ме обижда на „женчо”. Бях много красиво момченце, позната история –от малък ми налитаха потни лелки, и някои не дотам потни. Сега, от висотата на годините, подплашеното ми съзнание си дава сметка, че съм хиперболизирал- та каква лелка може да е Сиси общата, примерно, при това – само 5 години по-възрастна от мен. И все пак- пресилено е да се каже, че съм безнадеждно обременен, депресиран, комплексиран, комплициран, или както там е думата...не държа да имам богат речник, не съм човек на изкуството. Когато ходя до кенефа, отивам до кенефа, и точка. Обикновено с вестник в ръка. Няма по-голям кеф от това, да седиш на тоалетната чиния, да четеш новините или Камбаната на водолаза на Метерлинк. Веднъж дори реших една кръстословица клечейки – решавах я дълго, след като се бях изходил. Когато съм „извинете ме за момент”, съм извинен за момент. Друсал съм круша, пускал съм факс, отвес, и прочие. Единствената май неупотребявана от мен фраза в тоя ред на мисли е „посетих писуара”, или „ще отскоча до вецето”. Всичко това пиша, с ясното съзнание, че съзнанието ми не е ясно. А знаете ли какво е да си пуснеш водата след това. Попитайте Сен-Пол-Ру, ако не знаете за водата, или идете в Росканвел.<br /><br />Обичам семплите неща, може би защото съм семпъл, и съм прочел всички книги в библиотеката на дядо ми по майчина линия, а той съвсем не бе подполковник или кондуктор, а професор по нещо много тъпо и класическо, без отсянка на модерност, но все пак се ужасяваше от хора, на които им миришат краката и възгледите. А баща ми взел, че станал началник –гара. Може би затова са ме кръстили Гарет. Не знам. Жените намират името ми за секси. Като се разтекат само: „Оооу, Гарет, колко секси ти е нейма”, или „Ооооу, Гарет, за първи път чувам това име, колко интересно”, или „Гарет?!Какъв е произхода на това име? ” –след което следва три минутно пърхане с мигли, намигвания, подмокряния, облизвания и разни такива работи. Но толкова за неинтересуващите ме породи жени. Има и други, всякакви други. Някои от всичките тях не долавят, че баща ми е началник-гара, а майка ми курва. Но аз ще си вляза и без тях с магарето в рая, нали Франсис Жам?<br /><br /> <br /><br /> И все пак тя хукна да дири отворените си усти. <br /><br />Думата дири е архаична, като дирник ми звучи, но не си връзвам кусур, не ми дреме, не ми пука, боли ме фара– да му мислят писателите. Друго е Брейни – да видиш една такава малка и прелитаща по улицата, значи минимум час объркване в душата ти. Като се има предвид, за какви души става дума в наши дни, казвам ви – бих изтърпял 5 килограма схвръхтегло, и още толкова липси, само и само да се състои, каквото там. Дяволска работа е шпионирането на дреболии, Жан Жув, приюти ме в Земята със сиво око. Или не още. Ще пея с Кокто по грегориански, докато не ми се напукат петите. Или докато не опъна петалата, предраги ми Оскар Венслас де Любич Милош, та нали всички мъртви са пияни.<br /><br /> <br /><br /> Тичащата Брейни. <br /><br />Възможно ли е жените да имат чак такива очи, че да те отвинтят. Ял съм само хляб и маргарин, но с маркови дрехи, между нас да си остане. Канабис-поанта, май френд. Тя е жена като тънка франзела, аз съм вълк. И ето го вятъра как лети, как леко се вдигат нагоре, и все по-нагоре малките женски недоумения, белите кахърни въздишки. Кой си ти, вятър...нима онзи подухващият, който никога не знае, но все любопитства. И ето, по-сетне идва дъждът, онзи пердашещият и безжалостен такъв. Дъждът е за сантиментални гейове и розовобузи студентки в такива въздухоплавателни моменти, дъждът е даже красив. Ако бях се случил леко нормален, никога нямаше да съм такъв ненормалник и да се разнежвам. Спихна ли се, няма разпихване. Но когато двама космати манафи са се опитвали да те дупят в казармата – не може да не ти остане и стане. Педали грозни, от жилаво дърво е правен Гарет. В момент на полуосъзнат афект, а има ли такъв?,хаха, им избих зъбите, за да могат с удоволствие да храносмилат всичко, което тогава реших да поднеса в разкървавените им зурли. В тоя момент престанах да бъда Мистър Шляп по Дупето, почти се заобичах. Станах досущ извор, прелюбовна ми Мари Ноел, <br /><br />и „нека други бъдат хора пребогати и честити”.<br /><br /> <br /><br /> Брейни. <br /><br />Аз не виждам нищо друго- може би съм кьорав, може би романтичен. Само копнежа, само тичащата нея – с ноздри, разширени от ужас; и все пак ужас в такава мяра, че ти се струва непристойно да я пожелаеш, освен ако не си перверзен до мозъка на костите си. Дъждът все повече става голям, тромав, може би от красота се обезличава, но глезените й са все по-мокри и обидени. Лошото е, че нейните познати са все перверзници – всички се надпреварват с перверзщината си, обаче накрая очите им стават на кюфтета, чипс, солети, или нещо тестено, направо не ми се бъбри за какви изделия иде реч. Сам аз си слюнча пипалата, но за сега не докосвам Брейни, защото се страхувам, че ще я пропилея. Всичко това води до разкъсвания, до обездихание и пристрастявания с недобър край. Една сивота ме натиска, стискам си крачолите, рисувам си ушите с цвят на маргарин, четката в ръцете ми става все по-голяма и голяма, еротично ми е като авокадо по залез. Гийвик, брато, ела ми на помощ, Спешно.<br /><br /> <br /><br /> Това е– тича по улиците Брейни. <br /><br />Току-виж- надбяга сричките, тревогите, късите си поли и памет. Ехеей. Зелена трева, слуз като никоя друга –тя е най-готината на света, моя малка Брейни, не напразно любовница на състоянията си. Хвърчат й пеперуди в главата, огромни зелени, виолетови и прочие пеперуди. Аз ги виждам, крещя й- не премълчавай никога повече нещата, които те съсипват. Разминаваме се във времето, любов моя. Да, точно така говорят олигфрените, аз съм олигофрен, потича ми лигата от отвращение към мен самият. Искам да съм си пак оня, коравия, да не съм размечтано мекотело, но не мога. Споменах ли майка си? Майка ми беше начална учителка и тайно пописваше поезия. Да, същата онази ярка курва, същата бледа светица, моя майка, Пиер Албе-Биро в рокля, зарадвана със радостта на 7те цвята, а гората й дали бе пълна с процепи сини, не знам. Може би съм взел нещо от нея, може би...Откакто я изпратих, оттогава я чакам, но тя вече не помни надрусаните от упойки дни. Най-много ме разплакват кучките, котетата са за галене. Правя с часовниците разни неща, но нямам мустаците на Дали, нямам нищо от онова, на което се възхищавам. Нищо. Нека си говоря като малоумник, нека порязвам състоянията с бръщолевене. А тя е цялата от настроения и рокли - моята майка. Баба ми е била оплаквачка, дееба, баба ми по бащина линия, не знам каква друга е била, но като малък правех ако в оранжево цукало, а тя винаги ме пошляпваше по дупето, така противно беше всичко това, както и си го спомням. О, клети сине на Лай и Йокаста, и на баба не случи. <br /><br /> <br /><br /> Брейни. <br />На колко ли години е, днес не съм в състояние да разбера, но със сигурност между 25 и 28 е, малката красива старица, мръсницата с червена уста. Особено когато махне с ръка, и отсече „ Ах, толкова е кратък живота, стига порка, вредиш си”. Да, така се изразява тя, представете си –„Стига порка, вредиш си”. И това, когато не върти дупето си след злоупотреба с марихуана. Само олющеното коляно, заскреженото проблясване в зениците, и още няколко подобни детайла, издават, че нещо не е наред с възрастта на Брейн, с времето, което я обитава, с обидчивите сезони, с бежовите й сандали, влюбени в тъгата. Ласките ми горят от обида, устата ми е суха. Загубих нишката на паяжината, дръжката на вратата се изтърка от повторение, крепя се на болката си, о тичаща моя, с мокри бели глезени. Знам, че лъскате бастуна от нетърпение да ви кажа как запотявахме стъклата в екстаз, и колко засрамени бяха всички вещи край нас; колко пъти се гаврехме с побърканият китаец от магазина за кукли и с оная смотанячка от първият етаж, която порозовяваше от възбуда при гласът на Хулио Иглесиас; или как Брейни възбудено гризеше ноктите си, червива от емоции, докато ендорфините ни се кикотеха; как й шепнех с червено чувство, по-голямо от петолъчка – обичам те. Обливах се в пот, когато усещах влагата между бедрата й, тя ахкаше и пронизваше лицето ми с мъгла, къдрехме дифенбахията, неизтощимо се захласвахме, веждите й сажди се гърчеха като две Фриди, после избухвах в анимационното филмче зад челото й; и се смеехме на тлъстите си намерения, разчеквах й сърцето досущ Пиер Риверди, после утихвах като другарят Слънце в загубеното време на Жак Превер, и клошарският ми мозък бе изпразнен, полегнал до ситите илюзии, умираше ми се, но не, дума няма да спомена повече за чукане, говори ми се за любовта, защото съм тиквеник, като онзи, който майка ми правеше всяка Коледа, нали съм пън, объл бъдник, <br /><br />и нямам своят Анабазис, нито палма, под която да се приютя –о, пак ли хленча?, облажвам те, Сен Джон Перс. <br /><br />Любовта. Това било най-красивото чувство на света ли...голямо шоу, ахахахах, дами и господа. Тази любов са я кърмили всички жени, казвам ви. Толкова е мека, лека, просълзявам се само като си я представя. Зародиш –хищник. Плод. Още едно сърце, което диша в жената. Всичко е толкова миниатюрно –крайници, личице, илюзии. Лелее...такъв ритник е това любовта. Ама в най-безпомощния гъз, на най голямото отчаяние...Разбира се, в най-дребните и в най-съществените моменти ти дава криле, храни те с най-огромната ласка, само и само да се осъзнаеш някога като изтърсена троха от майчината ти покривка...Но да не издребняваме чак до такава тъжност. Да бих бил Шарл Вилдрак, тя би дошла.<br /><br /> <br /><br /> Брейни хукна да дири отворените си усти. <br />Тя е моя, но повечето хора не подозират. Мозъка ми дори се напъва да я обожава –отгоре, отдолу, отвсякъде. Малката навременна Брейни, която всеки миг ще ме отсвири. Тя не може да води диалози, защото е прекалено някаква си, и не търпи възражения. Прави се на глупава, но не е. Ето това е тя - много мъжко момиче. Исках да я утеша, но за благодарност ми разби носа, най-любимият от всичките ми разбити носове в живота, все пак. Когато се смее, става ефектно раздвижване на клетките ми. Правила го е с негър, с мечка, дори с лимонена киселина. Мрази да разказвам за нейната уязвимост, но няма как – нали сме съвременници на тъгата си, с еднакво отворени чадъри, при все това различно смахнати. Понякога пуша марихуана. Друг път обичам пролетта с всичките й ухания. Крехък дъжд да ромоли изотвсякъде, да е сладко и едно такова моментно, както подобава на всяко едно усещане в глава обрамчена от дълги, дълги мигли. Но каква е тая тъга...После дъга, после безброй други обли, вредни, лепкави и тем-подобни настроения. Такава си е – роклята й светлосиня, чантата, обувките й –червени. Е, да –не ще забравя и бежовите й сандали. Какви въздишки откъртват даже невинните наглед липи. И е толкова хубаво да не ти пука от локвите, а пък от дъжда косата се подхранва, нали... В памет на моята планета, Ален Боске, друже, и ти Тристан, румънецо, „подай ми ръчицата своя от пух”.<br /><br /> <br /><br /> Тя се казва Брейни, малката откачалка, нали помниш.<br /><br />Зла и засмяна, бедствие по подразбиране, и с малко къса памет, но това не пречи на повечето от нещата да се случват. Утре, когато потокът на мислите става различен, а хладилника се изпразва от нещата, които са престояли. <br /><br />Сбогом, лукавецо Жакоб, сбогом и на бистрият ти вир. Ще се сгуша между влъхвите ти, Андре, и там ще повярвам, че няма рай, Френо.<br /><br />Всичко мухлясва, плесенясва, гурелясва, психясва, списва се, утихва. Няма начин, трябва да се обърне навременно внимание на първостепенните за отбелязване неща, иначе им изтича срока на годност, и се провалят пословиците и поговорките. В много от случаите, появяват се бръчки, образува се сухота или мокрота, естествено, както дойде сезона, но изторморзват се сетивата от умора и обтягане, спор няма. Винаги по това време се спускат щори, вдигат се щори. А по вестниците не ги пишат тези неща.<br /><br /> <br /><br /> <br /><br />Брейни<br /><br /> <br /><br />1.<br />Брейни се чувстваше както подобава<br />Беше постлала пода с колебливо щастие и вестници;<br />по стените висяха освен паяжините, една виола и фагот<br /><br />Влезе в стаята на особено тлъстите от най-охранените си любови; усмихна се непринудено като клошарка; очите й се изплюха<br />(глухо)<br />прибра куфарите;<br />после рестото;<br />зави с вестник плюшеното си коте<br /><br />Откъм тавана долиташе блус<br />който не достигаше мазето<br /><br />2.<br />Къщата все още не чувстваше отчетливо че е напусната. Ребрата й се брояха <br />въпреки квадрутурата на стаите<br />Брейни преджапа тъмницата<br /><br />и всяко мяу<br />ставаше все по-далечно<br /><br />3. <br />А баба й<br />умираше ли умираше<br />през последните десет години;<br />бе татуирала перманентната старост по лицето си<br />сякаш това е най-девственото нещо на света<br /><br />3.<br />Гарет наблюдаваше всичко това от леговището си<br /><br />Когато луната се показа той й зашлеви шамар<br />загреба пясък от саксията с оклюмала дифенбахия<br />и се отдалечи подсвиркайки си;<br /><br />и може би плачеше <br />но завърза обувките си<br />на водосточната тръба- като за последно разбира се<br />зъбите на пианото проткракаха от студ<br />но само черните от тях<br /><br />4.<br />(защото никой куфар никога не чувства <br />дали е сватбен или погребален<br />а този беше от крокодилска кожа) <br /><br />5. <br />Налапала дулото на среднощният пикливец*<br />къщата отмаляваше<br />от толкова много музика<br />която не разбираше <br />ни тухла от нейният замисъл<br /><br />6.<br />Освен мрак и курабийки<br />останаха много пълзящи и летящи твари; <br />трохи и косми в процепите на дюшемето;<br /><br />В мъждукащата светлина се отличаваха затрупаните въздишки<br />преди светулките да угасят осветлението отведнъж Завинаги<br />пролетните ухания наподобяваха формалдехид <br /><br />7.<br />Душевната камериерка почисти ненужните отпечатъци и петъци <br />а когато се натъкна на мъртво тяло с жива уста<br />продължи да си мете; и стигна до пердето; и го дръпна с корниза;<br />Образуваха се шум и настроение голямо<br />колкото грахово зърно<br /><br />С олющен маникюр и лице без акне и радост<br />истината протрака върху перваза<br />а след нея мокрещият се престори на завалял<br /><br />8.<br />Новите собственици не бяха очаровани <br />нито влюбени<br />но попитаха от любопитство:<br /><br />Коя е вашата къща, диви зверове?<br />Имате ли дом, нощни пеперуди?<br /><br />9.<br />И това беше единственото умно любопитство в техният дълъг живот<br />на собственици <br /><br />10.<br />Брейни разбираше<br />че синята кръв е измислица на патладжана<br /><br />и стискаше гърлото на щастливият гълъб<br />понесъл я на крилете си към друга нощ<br />все така непростимо зелена и гъста<br />където брашляни не се присаждаха<br />и въздишки не се откъртваха от фасадата<br /><br />11.<br />Остана само надписа на входната врата <br /><br />когато полетяха малки хвърчила в небето<br />всеки нехаеше ще стигнат ли до нечие<br />отхапано сърце<br /><br />22.<br />а Гарет търсеше жеста и ласката<br />с които да излезе на светло<br /><br />1.<br />И ако имаше опашка би я завъртял много<br />много пъти <br />но едва ли <br />`мяу` е подходящо за завършек<br />едва ли<br /><br /><br />* дъжд<br /><br /> <br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br />============================================================================<br />Днес е светъл празник - 21ви ноември, Въведение Богородично, или денят на християнското семейство<br />За да не се повтарям, хубава статия по въпроса можете да откриете тук http://www.public-republic.com/, също и на други места в нета, вкл. в блогът на miraculousreligion: <br />http://miraculousreligion.blog.bg/viewpost.php?id=256905<br />Завършва с думите - "Вие как ще отбележите този ден?" Ето моят отговор.<br /><br />1. Сутринта бях поканена в детската градина на моето дребосъче, по случай празника, да запозная децата с професията на детският писател. Занесох им свои книжки, лакомства и сокчета, те ме посрещнаха с огромна питка и огромни от любопитство очи:). Поговорихме си за най-различни неща, задаваха ми интересни въпроси, както и аз на тях, след което ми изпяха песничката "Дядо Господи, прости ми" , и ми рецитираха стихчета. Беше вълнуващо, толкова приятно и зареждащо!<br />2. Чух се по телефона със скъпи приятели още от сутринта. Тази година в моят живот съм я кръстила, както вече някои знаят, "Годината на приятелите", защото някак си, като с вълшебна пръчка, се съживиха много стари ценни приятелства, и създадох нови...необяснима магия, която продължава да се случва... <br />3. Затова на този ден съм решила да се срещна с любими хора, ще отидем на черква, преди да се почерпим. Там ще запаля свещ за здравето и благоденствието на всички обични ми, няма да забравя и молбата на една приятелка, да се помоля за болният й брат...После ще се видя и с издателят, за да получа още бройки от книжката за мечето, и от преиздадената ми преди няколко дни "Коледни звънчета". Ще пратя още текст на художника, за да довърши предстоящата ми за шишкавото зайче:)<br />4. Макар, че днес няма да работя, ще отскоча и до ателието, за да си занеса още малко неща, с които съм задръстила колата - предимно инструменти и оцветители. И няколко декоративни възглавнички. И един куп четки за рисуване, защото след последните ми експерименти, ги съсипах половината...) И тъй като съм забравана, от няколко месеца си правя списък на нещата, които трябва да свърша или купя, и така съм далеч по-организирана;) Както се казва - "Глупавият да помни, умният да си записва";))<br />5. Вечерта...тя ще бъде в тесен семеен кръг, но стига толкова съм споделяла ;), <br />6. Ще публикувам ей сега едно от по-новите си стихотворения тук, след което изчезвам :) Някои от вас може и да са го чели вече...хeх, не ме издавайте;)<br />Пожелавам на всички много здраве, любов и хармония, да живеят в мир със себе си, красивите моменти да се множат! Усмихвайте се по-често, и с добро вървете. Не позволявайте отровата на злобата и негативните чувства да се просмукват в сърцето ви и да ви затлачват, това е пагубно...Обичам ви, приятели, и се радвам на вашата любов.<br />Поздравявам всички с едно разбиващо музикално парче :)<br />Хубав да е денят ви !:)<br /><br /><br />Обичам те<br /><br /><br /><br />На нар лежа <br /><br />и смуча нар а<br /><br />устните ми са бисквитени<br /><br /> <br /><br />Жарсена е нощта такава<br /><br />трошливи са сълзите ни<br /><br /> <br /><br />Опитвам да стесня ръкавите<br /><br />на Произвола<br /><br />Защото ме обичаш <br /><br />и обичам <br /><br /> Гола <br /><br /> избирам<br /><br />да съм себе си<br /><br />и в сладкото изтичане<br /><br />надолу да се плъзна...<br /><br /> <br /><br />Да ме целуваш <br /><br />в точка на пресичане<br /><br />в бодливите обятия<br /><br />да дръзна <br /><br /> да дръпна<br /><br /> две-три <br /> дръпки <br /><br />вместо Пустота<br /><br /> <br /><br />Как само устните ми <br /><br />в твоите се хлъзгаха...<br /><br /> <br /><br />Без нас какво е любовта<br /><br /> <br /><br /><br /><br /> <br /><br /> <br /><br /><br /><br /><br /><br />Нагоре<br />Следващ постингПредишен постинг<br />Честито Рождество Христово! Весели празници! (+ малки изненади от мен:))Утрин с куче, котка и Коритаров лайфАвтор: rumyrayk Категория: Изкуство<br />Прочетен: 926 Коментари: 32 Гласове: 0<br />Последна промяна: 05.12.2008 15:09<br /><br />Гласувай за този постинг: положително | отрицателно <br /><br /><br /> <br />Коментари<br />1. dressy - без нас <br />21.11.2008 12:18 <br />е нищо,любима<br />Честит празник!<br />мноого плитки чинии за слънце:)))<br />обичам те<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />2. lion1234 - Честито, Руми! <br />21.11.2008 13:25 <br />Драго ми е, че в този празничен ден даваш израз на безграничната си енергия и любов към децата, семейството и приятелите!<br />Желая ти много радостни и вълнуващи мигове у дома и с приятелите ти! Нека в новото ти артателие глината да бъде достоен конкурент на вълшебните ти поетични слова!<br />А, ето едно от любимите ми твои стихотворения: така е, ,,вразумената'' любов ,,стеснява ръкавите на Произвола''!<br />Еее, тука с Хърби Хенкок направо ме разби - директно навлезе в моята любима музикална стилистика, че като гледам и великолепната му компания!!!<br />Прегръдки, скъпа и обична приятелко!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />3. sulu - Честито и от мен! <br />21.11.2008 18:17 <br />Скъпа ru,прегръщам те:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />4. sowhat - честито празник руми любима <br />21.11.2008 18:20 <br />обичам те и се радвам че съм от тези на които се обади :)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />5. neanonimen - & <br />21.11.2008 19:39 <br />Желая ти много щастие(то щастието включва всичко друго).<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />6. ufff - Празникът продължава, Руми! <br />21.11.2008 21:20 <br />Честит да ти е!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />7. rumyrayk - беб, <br />21.11.2008 21:55 <br />и аз теб<br />наистина какво сме без приятелите, u know,<br />пилците се броят на есен<br />и плитки и дълбоки ще има от сърце, за теб - на сини маргаритки...:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />8. rumyrayk - Джош, <br />21.11.2008 22:16 <br />ти си едно от прекрасните ми случвания:) Мислиш ли, че има "вразумена любов", всичките са не-раз-умни, май френд, не, че искам да споря по този въпрос със специалист като теб;) Знаех си, че ще оцениш парчето, наистина кърти миФки, нека то е специален поздрав за теб) Жалко, че пещта ми не е още готова, иначе днес имах шанса да получа хубава поръчка, която за съжаление се наложи да откажа - поне до другата Коледа...Но пък и се зарадвах, тамън до тогава зверски ще надобрея:))<br /><br />Прегръщам те и аз, скъпи приятелю. <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />9. rumyrayk - sulu, <br />21.11.2008 22:29 <br />толкова си красива и как нежно ме гушкаш винаги, мила, че преко сили ми е да не се възбудя :)))<br />прегръщам те и аз, в твоя офис, сгъната на две )))<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />10. rumyrayk - агапи му, <br />21.11.2008 22:42 <br />и за мен винаги е празник, когато ти ми се обадиш :)<br />И днес сагата продължи - телефонира ми единствената ми приятелка-комшийка на вилата, да ме покани на гости следващата събота, а знаеш, че не съм се качвала там от 2 г. и половина. Стават чудеса, май лав, ако не стават - трябва да си ги повикаме..:) <br />Черпя те с едно парче, http://www.youtube.com/watch?v=Rm4Lktpc6z4&feature=related<br />спешъли фор ю<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />11. rumyrayk - n., <br />21.11.2008 22:49 <br />ако щастието е особено състояние и разбирателство между ума и сърцето, то моите нещо са се сдобрили, и сега им гледам щастливият сеир;) Обаче като се изпокарат е мани-мани, като един звероукротител съм:))<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />12. rumyrayk - честит да е и на теб, скъпа, <br />21.11.2008 22:57 <br />никакво свършване!<br />на празника, де:))<br />кис ю <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />13. lion1234 - Aх, ти... <br />21.11.2008 23:02 <br />не-раз-ум-на Диано! Богат у-лов ти пожелавам!<br />Мерси за чудесния поздрав - парчето наистина е прекрасно попадение!<br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />14. rumyrayk - е стига дее:) <br />21.11.2008 23:06 <br />Аз говоря за християнска любов, къде ме прати при божествените Диани;)<br />Такава съм си - по точните попадения, дали защото нямам "Точен мерник" ..;) <br /><br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />15. stasja - чудесен <br />23.11.2008 22:04 <br />ден си имала, Руми!<br />бъди щастлива!<br />а стихът ти е наистина много чувствен...:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />16. rumyrayk - :) такъв беше, стаси... <br />24.11.2008 14:56 <br />бъди щастлива и ти!<br />а за стихът...мхм, не коментирам, нека той сам да говори;)<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />17. martiniki - :) <br />25.11.2008 20:18 <br />Как само устните ми <br /><br />в твоите се хлъзгаха...<br /><br /><br />мхммм, говори...;)<br /><br /><br /><br /><br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />18. rumyrayk - :) <br />26.11.2008 12:34 <br />Доре, голяма пързалка с това хлъзгане:))<br />Поздрави, слънчо!<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />19. izvorche - брависимо <br />28.11.2008 20:15 <br />Изненадва ме този топъл стих за любовта, пишеш за нея сякаш сега я начеваш. И макар че опитът се плъзга тук и там , пак по детски го прави - с насладата на първия път и на "както тогава". Чета те с много сърдечна съпричастност.<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />20. rumyrayk - изворче, <br />28.11.2008 22:13 <br />как хубаво ми бълбукаш винаги)<br />Не знам какво му е за изненадване на стихът, дали сега я начевам, също не е ясно;)...все си мислех, че съм я (под)хванала отдавна, но знае ли човек, това нещо любовта е много хлъзгаво;) Поздрави и благодаря за "сърдечната съпричастност", каквото и това да значи;)<br />:) <br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />21. lion1234 - Лелее... <br />05.12.2008 18:34 <br />С новата ,,френска'' добавка за (с)експрес ме въвлече в такъв любовен водовъртеж, че за сетен път се убеждавам колко ,,хлъзгаво'' нещо е любовта.<br />,,дума няма да спомена за чукане, говори ми се за любовта'' - споделя Гарет, но много ми е трудно да му повярвам! Всъщност и Брейни, и Гарет се лутат като мухи без глави между чукането и любовта... и само те ли? Мисля, че чудесно си напипала чрез образите на Гарет и Брейни любовния ,,произвол''.<br />Имаш още един интересен ,,персонаж'' - Дъждът!<br />Честит имен ден на баща ти! Желая му здраве, дълголетие и много радостни мигове! <br />Весело празнуване, скъпа приятелко!<br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />22. rumyrayk - :)) <br />05.12.2008 21:56 <br />Всъщност, хлъзгава е самата същност на "френската връзка";), препратките с френски поети и техни конкретни произведения- това е тънежа на нововъведението в текста, иначе Гарет леко ми стоеше недообразован като образ :)) И за другото си прав...мхм френч усещане;) Ех, вярно ли съм го напипала...Произволът?)) <br />Мерси за пожеланията, подарих на май фадъ един пуловер и пантофи:), но май утре се очертава празнуването по-така, по Никулденски с риба))<br /><br />И едно парче за теб, знаеш го, пускала съм го. Любимият Аndre Matos...Enjoy, my friend :)<br />http://www.youtube.com/watch?v=b0aCjjRNYKc&feature=related<br /><br />ааа, чуй ги и тези сладури - много яки келтски мотиви :))<br />http://www.youtube.com/watch?v=KlYLAWgBnVI<br /><br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />23. strega - :) <br />06.12.2008 08:48 <br />не знам дали съм от тези, на които държиш, но със сигурност съм от тези които го прочетоха "и така";)<br />:)))<br />радвам се, че точно на този ден си имала повод да празнуваш <br />едно "наздраве" от мен<br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />24. lion1234 - Ха-ха-ха! <br />06.12.2008 09:52 <br />Напипала си го, и още как... Произвола, де!<br />Благодаря ти за прекрасните парчета, Руми! И в двете изпълнения тежкият метъл е разчупен чрез свежите, виртуозно поднесени келтски мотиви, придаващи им едно ,,ДжетроТал''-овско/ както ти бях споменал преди/ прогрок звучене! Както винаги, демонстрираш изтънчения си музикален вкус!<br />Поздрави и Весело пируване!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />25. bestregards - Брейни, Брейни..... <br />06.12.2008 21:52 <br />Идвам аз и Хоп! - Брейни! Опулвам се от изненада /меко казано приятна и донякъде непонятна/ и пак затърсвам точната дума за Брейни, дето ми кръжи, ма все не улучвам... Ще слагам очилата аз. Трия ги, ама се замацват и започвам да трия вече ритуално с приятно очакване на ритуалния им жест на слагане, ритуалното умно поглеждане и дълбокото потъване в четене.... иииииии запукаха и засветкаха навънка фойерверки точно в този момент. Съвсем буквални фоейрверки, а аз трия ли трия очилата маниакално и вече чак станала на крака! Празник! :-))))))))))) а после тоталното увличане настана. И този Гарет най-после да го видя що за .... нещо е... Брейни, Брейни ... направена от материал вероятно с име Влюболин... Брейни от страната Влюбландия, направена от влюбване... е не мога да я намеря тая точна дума! <br /><br />Съвсем откровен и неласкателски факт обаче за Румарик - в тая криза на четенето при мене Румарик се нарежда сред такива имена, дето имепоклонниците ще се опулят кат прочетат - Достоевски, Греъм Грийн, Имре Кертес......<br /><br />в това тормозителско злободневие трудно ме грабва нещо за четене.... ама под грабва разбирам напълно да ме грабва.... да ми смени главата направо, да ми награби сърцето, да ми затаи дъха и да ме обсеби до последната дума!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />26. bestregards - ето нещо <br />06.12.2008 22:02 <br />което бих запомнила като цитат, ако можех да помня цитати и ако ги ползвах:<br /><br />"не докосвам Брейни, защото се страхувам, че ще я пропилея."<br /><br />добре ме нагости, Рум, няма спор! стигна ми! защото бродя. бродя безкрайно гладна и търся ли търся в купища книги .... <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />27. rumyrayk - даа, <br />07.12.2008 12:32 <br />помня, когато ми беше казал, че в мен има нещо ,,Jethro Tull"-овско)) Поздрави и на теб, и нека празниците не свършват :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />28. rumyrayk - стреги;) <br />07.12.2008 12:35 <br />държа на теб, разбира се :)<br />точно сега не мога да ти кажа наздраве и аз, че ми е малко раничко, но при пръв удобен случай ще се реванширам;) Поздрави:))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />29. rumyrayk - бестиии)) <br />07.12.2008 12:47 <br />Леле, какъв анализ си ми спретнала, направо се изчервих, ако носех очила, със сигурно щяха да ми се запотят стъклата;)) Кхъм, сред какви имена си ме спретнала:)))<br />Права, си всеки интелигентен човек го мъчи този глад, и може напълно да бъде задоволен с избирателно четене. Ще те нагощавам от богато, пре-богато, само кажи какво ти се хапва;) Материалът Влюболин, може и да е глина, метни едно око тук http://rr-ceramicart.blogspot.com/ ;)<br /><br />Поздрави и приятно дооползотворяване на остатъка от деня;)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />30. rumyrayk - аа, и забравих - <br />07.12.2008 12:53 <br />ако помнех цитати, и аз бих си откраднала от теб някой-друг, я за "тормозителското злободневие" , я ""материалът Влюболин")) Опасна си, ей:))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />31. stasja - Руми, <br />21.12.2008 11:35 <br />весели празници!!! и... по-горе билото, майсторице :))))))<br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />32. rumyrayk - Весели празници и на теб, Стаси, <br />22.12.2008 11:49 <br />с много радост и веселие, и сърце преливащо от любов :) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-7849136257260845803?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-42690604401455619242009-11-04T15:48:00.000-08:002009-11-04T15:53:03.679-08:00<a href="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SvIT15FsigI/AAAAAAAAAgs/4x3cXXXOPmU/s1600-h/2008-2009+pics+592.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 214px; height: 320px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SvIT15FsigI/AAAAAAAAAgs/4x3cXXXOPmU/s320/2008-2009+pics+592.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5400400719749351938" /></a><br /><br />Джан<br /><br />на Josh <br /><br /><br />Аз не исках да те прекърша <br />в свършената ти вечер<br />любовен и чужд <br />Джани мой <br />по зелено се срещахме <br />по топло се имахме<br />на измамната улица <br />с присаденият глъч -<br />кълвяхме от лютите чушки<br />и малко череши по залез <br />а щурците ни казваха всичко за утре <br /> <br />Напразно будих снежният човек<br />от кладенеца хладен <br />Джан<br />къде отиваш <br />с походката на баща си <br />Под ласкавото слънце <br />големият човек е малка <br />малка бучка захар<br />и толкова топяща се<br />че няма летни намерения<br /> <br />Отплуват патиците бели <br />петна в сумрака по отвитите ръце... <br />А ти си невинен<br />и измамен от вятъра<br />в този същият двор <br />безредно разхвърлян <br />и кахърно замръкнал <br />на прага мой<br />Джан<br /> <br />(сърцето ми е градинар<br /> <br />щадящ любовните си плевели)<br /><br /><br /> ...................................<br /><br />В заспалите люляци<br /> <br /> <br />на еми<br /> <br />Тази нощ имам себе си само и пролет безсънна, <br />която в заспалите люляци трескаво шета.<br />С фини пръсти дълбае в тъгата бездънна,<br />и звъни във очите ми с хиляди, хладни дайрета.<br /><br />Пърхат влюбени птици, безгрижно припяват<br />в предчувствия знойни за лято горещо.<br />С всеки звук от гърдите си крехки сега се прощават<br />с дихание живот, с любовта си, и с неслучено нещо.<br /><br />Те не знаят, разбира се, тези детайли жестоки.<br />Те са щастливите птици на тази пролет безсънна. <br />Нека летят във безгрижните техни посоки.<br />И със тях, и без тях, все така ще осъмна -<br /><br />без криле, и прегърнала най-безпощадният начин<br />по улуците криви скръбта си да стичам.<br />Пролетта да вали вместо мен (аз не мога да плача),<br />а след нощ като тази - едва ли, дори да обичам.<br /> <br /><br />.....................................................<br />Да вдишаш малката Венеция<br /><br /> на Йосиф Бродски<br /><br /><br />Понесъл тежките гребла на тялото<br />да вдишаш малката Венеция<br />(си)<br />мисля<br />кой знае по какви причини<br />за теб<br />за траекторията на гълъбите<br />и за гондолите -<br />една от тях по пътя й за Сан Микеле<br />дописваше смеха си грапав<br />по салфетките във Флориан <br />Като че ли бе чула<br />звука на някакъв ковчег <br />самоотворил се <br />Дали е гледал там<br />където Одън бе<br />във празното небе<br />не знам<br />но бяха целите във бяло<br />откъснатите части <br />на Речта <br />И гълъбите лакомо кълвяха<br />на скуката възхвалата<br /><br />Не бе въпроса в участта<br />на тялото -<br />какво е то без дух и само<br />под този сняг -кокичета<br />Над него - всичко<br />се измерва в грамове (обичащи)<br />навярно двайсет и един<br />от уравнението изпуснати<br />А той заспал -в ултрамарин<br />в един умислен привечерен свят<br />навсякъде валят<br />откъснати<br />онези части на речта<br />и в Ленинград<br />все някой там <br />ми казва че врабчетата са уморени<br />и пламъците са дори <br />на смени<br />но аз наистина не знам<br />дали дъжда е толкова<br />безсилен<br />и ще попитам<br />и Стравински<br />и Дягилев<br />И цигулките <br />балетните пантофки -също<br />Най-вече Йосиф -<br />хубаво ли е да се завръщаш?<br /><br />Си мисля още -<br />какво ли е да си хартиен<br />и камбаните какво са -<br />Анна ли, Марина ли.<br />Мария...<br />Но, Господи, <br />създал тъгата за да напомня -<br />кажи за смисъла на Аз-а и за Ние<br />Нима човека просто се изстича<br />през фуния<br />като води околоплодни,<br />думите и те..<br />Не знам защо.<br />Но винаги обичам<br />онези най-безБродни<br />от тротоарните мъже.<br /> <br /><br />===<br /><br />Малка, разтопена, сладоледена<br /><br />Онази, резедавата ми рокля необличана,<br />за теб, дъждовен - ще я облека наум,<br />и с нея толкова ще ти приличам,<br />недоловима, галеща като парфюм,<br />измисляй ме...мелодия, жена,<br />каквото и да е - до някога, до вчера,<br />измисляй ме, рисувай ми цветя,<br />а аз ще те поканя на вечеря...<br /><br />Ще те достигам, печката ще пламне цяла, <br />ще ти сервирам пак... навярно въглени,<br />а ти ще казваш ...“Толкова си бяла,<br />със всичките си струни многоъглeни,<br />и с този наш живот отложен...”<br />Но аз ти обещавам –ще го можем,<br /><br />там, свряна в ъгъла, и сресваща се с пръсти,<br />тъй сякаш, ме подпира здрача,<br />а сенките прилягат като пръстен.<br />И не аз този път –а улицата върху мене тича,<br />надписвам стъпките й, плача -<br />загледана, все тази рокля си обличам,<br /><br />и всичко искам - този път го смея,<br />да те прегърна и да те обичам,<br />да бъда онзи цвят особен на дърветата в Никея, <br />притихвали ужасно много, много пъти.., <br />и все така далечна и загледана,<br />безплътна като есен на гърба ти,<br />такава малка, разтопена, сладоледена.<br /><br /><br />Кхъ<br /><br />Тъжни хора бродят по света<br />бледи карамфили почиват<br />в багажника на моите чувства <br /><br />Субективно погледнато здрачът<br />прави сенките ни ажурни<br />а любовното поведение- офейкало<br /><br />Я кажи ми либе ле baby<br />колко километра тежа<br />понеже вятърът вали из ведро<br />а дъждeца надува кавали <br /><br />Палавите ми мигли карат мрака<br />да се изчерви от аркансила<br />изпоцапал чаршафа жарсен –<br /><br />есен ми е много есен<br />а на теб със мен<br />жега ли ти е какво ли<br />я кажи ми либе ле baby<br /><br />Тъжни хора бродят по света<br />с крехки ерудиции и ерекции<br />Волни от излишества дишат гърдите ми -<br />май те обичам май май<br /><br />Кхъ ужасно е да си the best<br />в област дето ти се хърка<br />рано-рано всяка утрин<br />сред цветчета като бухти<br /> <br />===<br /> <br /> <br />Представа за глад<br /> <br /> <br />Ще се замеряме <br />с неповторими думи<br />в неслучено докосване<br />ще се разкъсваме<br />отваряме-затваряме<br />у чекмеджета<br />до инстинктите<br />на вчерашните мумии<br />и днешните любови<br />ще катерим<br />сърцата си стръмни<br />озверели от нежност<br />по никое време<br />ще ни пребиват<br />жълтооките галактики<br />спираловидно завъртяни <br />по дъното на нашите <br />неизговорени мълчания<br />И няма Просто няма<br />да поискаме<br />да бъдем друго<br />защото много ни харесва<br />представата за глад<br /> <br />на хищници<br /> <br />===<br /> <br /> <br />Мисли* <br /> <br />когато ги обличам<br />ме боли<br />от липсата ти<br /> <br />когато ги събличам<br />те боли<br />от голотата ми<br /> <br />*http://www.youtube.com/watch?v=985JGeGq_tc<br /> <br /> <br /><br />===<br /><br /> Бейби made in China<br /><br />Ти си моята плюшена панда<br />обожавам <br />да те опъвам<br />изчуквам<br />оправям<br />но не да правя<br />любов с теб<br />защото не правя <br />такива поразии –<br />Когато ми призлява от живот<br />бъркам в гащите на деня<br />вадя инструмента<br />и кова картината<br />на стената над леглото в къщата в двора в тебе<br />Бейби, …(това е най-тъпото обръщение на света)<br />Но и света не е триъгълен<br />затова от утре ще ти викам на галено<br />плюшена курва<br /> <br />Не мислиш че напразно съм изпразнен<br />от съдържание Нали <br />не вярваш в каузата на многократно<br />употребяваните мазнини в които<br />се пържат очите ми <br />Нали <br />ще ми простиш защото много те <br />(От любов към животните в Червената книга)<br />опъвам<br />изчуквам<br />оправям<br />с език-мълчание в режим на<br />включване-заспиване<br />завинаги ме изключи от<br />мрежата на тоя век от<br />черно-бели техники<br />и дефектирали морали мрамори <br />и кални бани<br />Овълчва ме небето<br />но твоето<br />защото ми подава милостиня<br />защото никога не съм държал пулсиращо<br />сърце в ръцете си не съм...<br />Парцалена бейби<br />от която боли<br /> <br />Излъсканият праг на моя ужас<br /> <br />===<br /> <br />===<br /> <br /> <br />Отхапаната половина на оттатък<br /> <br />такава фина, слисана<br />съм даже нежна<br />една и синя, пренаписана<br />луна в иврит<br />и влюбена в Рене Магрит<br />изглеждам<br />дори на сън<br />съвсем не съм<br />издраскан хълбок от желания<br />откъсната маслина<br />в Гетсимания -<br />година,<br />отмятаща коси назад<br />и времетръсна<br />под погледа брашнян<br />с гърди налети гренадини <br />и двете ин (зърната ян)<br />особени на вкус са –<br />почти Шагал<br />почти Лотрек<br />помилван сняг<br />(ще бъда в теб)<br />през ръкавици<br />и топла кал <br />със белезници<br />и бряг<br />с плисирани поли<br />останалото е вълни<br />но къси<br />нестаналото е <br />Пол Клии <br />и времето навехнало крака си<br />след неуспешен пирует<br />посърнала<br />ще бъда някъде<br />в Тибет<br />прегърнала<br />Стравински<br />Андре Бретон<br />Кандински<br />Октавио Пас<br />и онова дърво<br />Владимир, Естрагон <br />очакваният между нас<br />Годо<br />и пак и прах<br />и как и крах<br />и мними музи<br />счупен вятър<br />ведно със преспите<br />дебелобузи <br />във този евтин театър<br />не са ми нужни празни хора -<br />с един откос<br />на погледа си<br />ще сменя декора<br />ще епилирам улицата <br />присадя кипарис <br />на левия ти склон<br />мъглив <br />и ти ще бъдеш<br />моя Парис<br />отломък от Големия каньон <br />небесносив<br />отчупен минерал<br />под миглите ми<br />влажен<br />в гърдите ми <br />ще се размажеш<br />и в думите <br />препускащи коне<br />ще бъдеш в мен<br />Роден<br />Моне<br />Валенте<br />въздишка на любовник<br />обесен за кафявата каишка<br />на спрял часовник<br />лишен от сантименти<br />върху “изравнената с гребло<br />земя” - Андре Френо<br />и две цветя<br />но чийто цвят едва ли ще узная<br />преди да се изсипя на поднос<br />в индийски чай <br />като въпрос <br />но кратък <br />на който му е все едно<br />и край<br />(в отхапаната половина на оттатък)<br /> <br />===<br /><br />umble-cum-stumble<br /> <br />чука<br />дъждът<br />от бяс<br />телата<br />тихо<br />плиска<br />в паничката<br />на кучето<br />паниката<br />грознее<br />тихо<br />тревата<br />обладана<br />от косачка<br />кръв<br />под ноктите<br />на черешите<br /> <br />тихо<br /> <br />любовта<br />си изтръгва<br />езика<br />между<br />бедрата<br />лято,<br />добро утро<br />умирай<br />тихо<br /> <br />шшшшшшшшъът.<br />===<br /><br />Бекет<br /><br /> <br />вземи<br /> <br />всичко което<br />от теб ще отнеме<br />с костеливи придатъци<br />самотното време<br />замълчи<br />по средата<br />вместо в остатъци<br />разбий си главата<br />вместо оттатък, и<br />от кора до кора<br />изсмучи<br />всеки пръст който<br />пъхна в устата ти<br /> <br />вземи<br /> <br />дъждовният червей<br />дебелеещ<br />от мойте валежи<br />понеже<br />притеснено<br />ми пуска отрова изкуството<br />напускам го<br />има поанта<br />в мойте гърди<br />все по-голи и нежни<br /> <br />вземи<br /> <br />всяка сричка<br />от моята вена<br />постигнала тантра<br />двояко<br />във ритъм подкожен<br />и всяко<br />водорасло пембено<br />което морето повръща<br />изкусно<br />себично<br />побеляло от зло<br />че се можем<br />и всичко<br /> <br />вземи<br /> <br />и не питай защо<br />но е вкусно<br />в лекотата<br />с която отключваш<br />ръждясали брави<br />от око до ухо<br />във фуния<br />наливай масло<br />паралелен<br />намазвай филия<br />от петък до сряда<br />хляба е черен<br />не пести<br />мармалада<br /> <br />вземи<br /> <br />кадифена постеля<br />бронирай се в стая<br />в картонена рамка<br />пълна със нас<br />самотна от вещи<br />в часовника стреляй<br />от сянка на сянка<br />до нещо<br />което с леденеещи пръсти<br />ни скъсява умишлено<br />от едва на едва<br />целуни (ме)<br />и късай от нищото<br />разни неща<br /> <br />вземи<br /> <br />сантиметър коса<br />от всеки сезон<br />стъпчи ме с език<br />във вид на признание<br />сбъркало своята майка<br />със Самюел<br />с щипка от моя бретон<br />поръси всеки миг<br />в пепелносиво<br />непосилен и нежен<br />с ръждиво коляно<br />бъди ме красиво<br />с волността на каскет<br />(понеже)<br />реших да остана<br /> <br />във Бекет<br />..................<br /><br />1. flatarok - Хубаво е когато сутрин прочетеш ... <br />11.04 06:18 <br />Хубаво е когато сутрин прочетеш такова нещо.Прочетох само първото стихотворение.Кхъ.Другите ще си ги оставя за през деня.Много е добро.Свързва се и с музиката.<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />2. dressy - когато Ру е <br />11.04 08:18 <br />е Ру<br /><br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />3. sowhat - когато ру у резеда <br />11.04 09:40 <br />колумбийските вратовръзки изплезват езици и триъгълният сандвич задобрява :))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />4. lupunel - Dobro utro! <br />11.04 10:48 <br />Тъжнo ми e ru cъc тaзи <br />крехкa ерудиция<br />a nък "дpyгoтo"<br />щe гo nonpaвя,<br />c мъничкo aм6иция!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />5. rumyrayk - flatarok <br />11.04 11:44 <br />леко от серия "брутални" са някои от пуснатите тук, кхъ е с елемент на пародия с вкус на лимони... сега вмъкнах и малко сладоледени усещания в постинга. хубав ден ) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />6. rumyrayk - съм <br />11.04 11:49 <br />аморе,<br />аморе...;)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />7. rumyrayk - агапи му <br />11.04 11:52 <br />колумбийската мафия не прощава;)<br />ти вчера да не си си опържила гиесема във фритюрник, м?)) айм стил уейтинг))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />8. rumyrayk - lu скъпи <br />11.04 11:55 <br />ти си много ерудирал, дори мерудирал, а за другото -вярвам в теб!:))) по този повод те черпя кофа сладолед;)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />9. lion1234 - Стихото ,,Мисли*'' <br />11.04 13:15 <br />е направо бисер, Руми! С толкова малко думи си казала толкова много!!! Защото там говори болката!<br />Стихото е и своеобразен център, есенция на представения от теб цикъл от творби. В него се разтваря и ,,любовната'' ирония/ ,,Кхъ''/, и ,,агресията'' на ,,хищниците'' и модерния гняв на ,,сърдитата млада'' героиня от ,,Бекет'', и музикалният ти избор, разбира се!<br />Много, много сполучлив подбор!<br /><br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />10. elineli - Ах, <br />11.04 17:45 <br />тирамису за небцето ми!Тръгвам си насладена! :)))))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />11. troha - Браво, браво! <br />11.04 18:43 <br />Предпочитания за "когато Ру" и за "Малка..." Ти си вихър от емоции и вулкан от образи! :):)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />12. rumyrayk - josh <br />11.04 23:13 <br />с малко думи- повече, пък без думи- най много)) И понеже това `мисли`ми е най-новото, мога да ти кажа, че е писано в състояние без болка с водка, а щом съм успяла да изразя болка- значи добре съм си свършила работата;) В никъв случай тези тук не са цикъл, а произволно събрани, с разлика в написването около 3 и повече години. Всъщност, ако има нещо обединяващок, то е абсолютно несъзнателно и ненарочно от моя страна))<br />Обаче ти си ми любимият анализатор, и взех да се замислям ;)) Прегръдки, май френд, и мноого steely dan))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />13. rumyrayk - el, <br />11.04 23:25 <br />аз пък се опасявах, че съм леко брутална, но щом такава нежност ми го казва, ще взема да повярвам ;) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />14. rumyrayk - troha <br />11.04 23:39 <br />както се казва- за всекиго по нещо )) хм, вулканът е в покой ;)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />15. martiniki - с кеф <br />13.04 07:50 <br />и щипка светла тъга четох, четох, но не намерих любимите си червени обувки<br />къде ги остави, м<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />16. gitchkagramatikova - "КхЪ" е много яко! <br />13.04 21:47 <br />Иначе ти си чудесна, baby! :))<br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />17. rumyrayk - събула съм ги, скъпа, <br />13.04 23:19 <br />май нейде в първият ми постинг прашасват :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />18. rumyrayk - гич, <br />13.04 23:26 <br />а без "иначе" не съм ли една чудесна)) и може да съм baby, ама не съм made in china, нищо, че напоследък прекалявам с китайска храна) btw, в близката петилетка ще има ли парти на бейбита)))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />19. gitchkagramatikova - Ти си невъзможно чудесна!!! <br />14.04 00:06 <br />Със или без всякакви закачки, с които се правя на интересна.<br />Казах вече - парти ще има. Имай малко търпение. Ако искаш, помисли и ти за още бейбита, които да поканим. Аз пуснах вече тук-там мухата. Нагласите са добри, но трудно се организират подобни мероприятия поради разстояния и други ангажименти, знаеш. Абе няма ли в скоро време някое важно литературно събитие в столицата ни? Можем да дублираме поводите - таман сигурация, че купонът ще се очертае да бъде качестен и ще ни държи влага дълго време. Аз съм цялата "за"! :)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />20. lila - --------- <br />15.04 20:42 <br />просто...но комент, талантлива...<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />21. rumyrayk - gi4 <br />16.04 01:12 <br />имам проблем с не-търпението;), ще пусна мухата, не е проблем, хих, ако трябва и пчелата ще пусна))<br />тц, неам никакво намерение да чакам важни лит. събития да се случат в столицата, за да пусна петолевка в гащите на жиголо)))- а извън майтапа- не искам дублиране на поводи, на мен и веднъж ми стига за "влагата")))цун!<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />22. rumyrayk - ми е хубаво да наминеш- <br />16.04 01:23 <br />останалото <br />си го знаем...<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />23. kosara2008 - ;) альууууууу, Сладоледена и за душата ми Медена, <br />16.04 11:46 <br />ту ме издигаш в лазурността, ту ме приземяваш "от сянка на сянка"...и ме "изсипваш на поднос", събираш ме в купичка ...обичам го тозззззззз сладолед и си е с характер посланието!!! <br /><br />и яз тоже не ги понасям!<br /><br />и да си накиприш великденските яйца ...:);)...от "въздишката на любовник":)))<br /><br />Сладомедоледена Кралице, за мен беше удоволстфие! реферанс без приклякънье, с тенкс! и цун:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />24. rumyrayk - kosara <br />16.04 22:22 <br />накиприхме ги днес с детето, ама много хубави ни станаха :) всичко останало е художествена измислица, поезии-амнезии )))<br />огромен цун по муцун и от мен)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />25. bestregards - да. <br />20.04 20:33 <br />отмина неусетно пролетта.....<br />настана онзи сластен и измамен момент - сбъдването на гротеските - след обещанията на 4сезонното утро и преди жаркото слънце на 4сезонния обед....възвърнатият живот зажужа, пресладня и избуя, ярък и опиянен ......<br /><br />я да му плеснеме два шамара на този изтрещял живот, та да се освести от безумната си оргия и да остане нежен, плах и любящ като рано напролет, когато соковете бавно се наливаха....<br /><br />а на онзи с кубинската вратовръзка... ще му я направя през г..а!!!!<br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />26. fabula - воистина воскресе, <br />20.04 22:42 <br />прекрасност талантлива <br /><br />*хубавей нататък :)<br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />27. rumyrayk - бести, май лавли, <br />21.04 00:18 <br />не е отминала.<br />Макар, че мноооого добре те разбрах....<br />Пролетта е особено състояние на духа, а ти ми липсваше))<br />Всъщност, не е кубинска, колумбийска е...бъди добра и не я завирай никому, нека го кажем така-без болка няма победа )) <br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />28. rumyrayk - да, да, <br />21.04 00:21 <br />нататък, казваш...<br />натам са блеснали житата, фаб...<br />но това беше грубо от моя страна, предвид съвсем нежното ми намерение да те гушна <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />29. cefulesteven - Воистина Воскресе!!! <br />21.04 07:22 <br />Воистина Воскресе!!!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />30. martiniki - вече <br />21.04 07:33 <br />цъфтят, Рум, имам три клончета от оня ден. <br /><br />Воистина воскресе!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />31. rumyrayk - така е, Стеф, <br />21.04 10:43 <br />заради всички нас :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />32. rumyrayk - прекрасно време <br />21.04 10:44 <br />на годината е това, мартенита, <br />нека и ние да цъфтим;)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />33. lion1234 - Ех, че прекрасен... <br />21.04 10:49 <br />Великденски подарък! Не знам дали съм ти споделял, но редом с ,,Приказката за Рибаря'', за мен ,,Люляците'' са си истински шедьовър! Не само заради изразеното НЕИЗРАЗИМО, не само заради великолепния пейзаж на ухаещата люлякова гора и пърхащите безгрижно влюбени птици - стихото е шедьовър най-вече и чрез изразения ПРЕДЕЛ на любовната обич, представен чрез невероятната метафора на финала:,,Пролетта да вали вместо мен(аз не мога да плача)/ а след нощ като тази - едва ли дори да обичам''.<br />Тъкмо това драматично СЕБЕОТДАВАНЕ ДОКРАЙ извисява героинята ти високо НАД неслучилата се среща, над лъжливото и измамно Всекидневие, за да я изведе към подстъпите на изстраданите, но именно поради това, ценни,автентични същности!<br />Мерси за чудесния подарък, Руми! <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />34. rumyrayk - :) <br />21.04 11:37 <br />Твоите дълбочинни анализи са ми любими, Джош, а слънцето, дето го няма в Лондон, май и от тук ще избяга тези дни- къде се е скрило, не знам :))Чудя се кое стихотворение да ти подаря на теб, и се сещам за Джан, което нали ми беше казал, че означава още и душа.. Прегръдки. <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />35. lion1234 - Aх, джанъм севгилим! <br />21.04 12:19 <br />Разбра ли сега откъде идва ,,джанъм''? Да, тъкмо от ,,джан''/ джанъм севгилим, букв.: душо моя обична,любима/.<br />Мерси за ,,душевния'' подарък, Съкровище!<br />Прегръдки и от мен!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />36. gitchkagramatikova - Воистина воскресе! <br />21.04 16:15 <br />Красиво посвещение, ру, поздрави! ;))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />37. rumyrayk - :) <br />22.04 00:25 <br />страхотно звучи това - джанъм севгилим...вълшебно<br /><br />Та, `Джан` е вече твое. По същият начин са подарени и `В заспалите люляци`, и `Малка, разтопена, сладоледена`. Вече съм наплашена от интуицията си;)<br />Както знаеш добре, пиша асоциативно, рядко е нещо лично, а по-скоро резонанс, асоциация, нещо. Естествено, вече винаги ще свързвам това стихо с теб, просто такъв реален Джан не е имало, когато съм го писала, но ето, че вече го има:) И няма нищо случайно )) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />38. rumyrayk - Прегръдки, <br />22.04 00:27 <br />и до когато, граматикова гичке моя :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />39. gitchkagramatikova - До скоро, ру! <br />22.04 09:49 <br />И специални поздрави за моята малка приятелка Ерика!<br />п.п. абе, ти се закотви за тоя пост и това си е! :))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />40. lion1234 - Ей, дори насън... <br />22.04 12:22 <br />не би ми хрумнал тандемът ,,люти чушки и...череши''! Сладко и горчиво - да, но сладко и... лютиво си е вече оригинално откритие на богатото ти поетично въображение! Асоциацията е просто трепач! И не само тя, разбира се: от цялото стихо блика една приятна топлота, уют, непосредственост, въплътени в идиличната картина с шумната улица, срещите ,,по зелено'', щурците, кладенеца, топлото пладне, ласкавото слънце...<br />Да, в началото се прокрадва някакво чувство за ,,вина'' у героинята, но тя е по-скоро е имагинерна, защото ,,студенината'', дистанцията на Джан не е плод на някаква обида, а е плод на неразбиране, неяснота, обърканост, той просто ,,не е в час''. Затова и тръгва по ,,утъпканата пътека'' / ,,с походката на баща си'' /, но поривът го връща пак там, ,,в този същия двор/ безредно разхвърлян/ и кахърно замръкнал''. Това връщане в безредно-разхвърляната-градина-на-Любовта е по същество връщане ,,у дома'', едно при-познаване, съ-живяване и сливане на Своя с Нейния свят в единния свят на ,,Тя и Той''.<br />Макар и в друг контекст, запустелият, буренясал, разхвърлен двор ме препрати към сходния епизод от ,,Жертвоприношение'' на Тарковски: майката на героя гледала с умиление запустелия, разхвърлян двор, но когато сина й започнал да го плеви и подрежда, уж да я зарадва, тя се оттеглила тихомълком от прозореца, в знак на тиха съпричастност към оня ,,разхвърлян, запустял'', но непосредствен, автентичен и по-своему мил и идиличен ,,жизнен свят'', за сметка на недоразумението, наречено ,,цивилизация и прогрес''.<br />Всъщност, въпреки различията, има известен паралел в двете ,,случки'', по линия на посланието за автентичност, непосредственост, пълнота. Към това ме навежда великолепната по дълбочината си метафора-откровение на финала: ,,...сърцето ми е градинар/ щадящ любовните си плевели''.<br />Мерси за чудесното стихо, скъпа Руми! Трогнат съм от вниманието ти! Бъди! <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />41. rumyrayk - ги4 <br />22.04 20:09 <br />вярно, яко се закотвих тук ;)<br />но обещавам, ще вдигна платната скоро, хих)<br />ще поздравя приятелката, непременно! :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />42. rumyrayk - josh <br />22.04 20:13 <br />прелюбопитен и невероятно интересен паралел с Жертвоприношение...люти чушси и череши, нали...ммм...убийствена комбинация за небцето, и не само;) влече си ме градинарството, и това си е;)<br />удоволствието беше мое:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />43. bestregards - :-) <br />26.04 16:35 <br />пак съм си чела, каквото си поискам! с тая лека минислабост към Куба либре.... каква е колумбийската вратовръзка всъщност? по-дълга? по-къса? по-тясна? или по-широка?....;-))))))))<br /><br />Твоят Джани /но не Версачи/ е бил некога абсолютен щастливец..... Сега ако чете може да е само относителен....Но пак е безкрайно повече от колкото може да си мечтае (ако изобщо си помечтае красиво)... Е малко си го подоизмислих твоя Джани... Па може да не е такъв... Но все някой Джани боцвал люти чушлета и хапвал черешки е такъв<br /><br />Чао от мене засега, че ме вика Пролетта да се разбереме отминала ли е или не е. Милата! - сипе цялата си красота и се опитва да се направи на велика между панелките, като шеметно красива блудница, предлагаща се на квартален мишок с атрофирало рудиментно ню ню зачатъче на сензитивен орган за красота и естетическа наслада<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />44. rumyrayk - бести <br />27.04 09:32 <br />колумбийската ввратовръзка е уеко черен хумор, цялото стихо е такова, хихи, каква ли е- да речем, грапава))) всъщност, стихото е вдъхновено от една книга:)<br />иначе, правилно си чела, аз Джан го подпъхнах по-късно в постинга...)))<br />и мен ме зове пролетта, дано ни срещне някъде по прашните пътища;)<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-4269060440145561924?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-38303602116801473472009-11-04T15:37:00.001-08:002009-11-04T15:48:35.498-08:00Само в един миг безвремие <br /><br />Само в един миг безвремие...<br />изгубени ще се намерят;<br />намерени ще се изгубят;<br />и после<br />няма да има после<br />само Завинаги<br />полудели нормални;<br />нормално полудели;<br />(но и влюбени ще има)<br /><br />Само в един миг безвремие...<br />сезоните ще са около четири<br />аз-ти ; ти-аз;<br />аз-той; ти-тя;<br />(но и безсезоние ще има)<br /><br />Само в един миг безвремие...<br />щастливо нещастни;<br />нещастно щастливи;<br />натаралежени минзухари;<br />наминзухарени таралежи;<br />(но и кокичета ще има)<br /><br />Само в един миг безвремие...<br />морето ще облизва брега;<br />брега ще попива влагата в сърцето си;<br />рибите ще са мълчаливи воайори;<br />мълчаливите воайори ще са риби;<br />...на сухо<br />(но и обреченост ще има)<br /><br />макар че<br />аз съм над тези неща (под теб)<br />Само в един миг безвремие<br /><br />............................<br /><br /><br />Осем сълзи и нещо<br /><br />В сумрака кариран<br />от стъпки на мисли<br />прегръщам застинало<br />всички различия...<br />От вините ръждиви се скрих...<br /><br />Все назад се обръщам -<br />тишина изнасилена<br />сама си измислих<br />и напрегнато минало<br />в паузата ничия...<br />После не си го простих...<br /><br />Безнадеждност <br />ми грабна сълзите -<br />така и не плаках<br />за мига неоплакан<br />от неслучени срещи ...<br /><br />Вятър две шепи похапнах<br />и в зачатък -<br />осем сълзи и нещо...<br /><br />И тогава се случи -<br /><br />косите ми жадни и тъмни<br />презрели ме хладно<br />се вкопчиха в черната нощ<br />като креп...<br />Как се молех<br />с пръсти безсънни<br />и с очи ги разплитах...<br />И отсъствах<br />когато<br />ме вплетоха в теб<br /><br /><br />...............<br /><br />Докато реките свърнат<br /><br />Хриптят гърдите<br />на изпушените дни<br />разлепват се<br />под запотените езици<br />време<br />облизват<br />звездните бордеи<br />и малки голи<br />втренчени луни<br />в очакване на<br />случвания дремят<br /><br />Надвесва се<br />прииждащото лято<br />зад склона <br />на дъждовно рамо<br />Обичам те<br />единствено когато<br />единствено<br />тогава само<br /><br />Когато малкият<br />остатък<br />порасне по-голям <br />от цяло<br />ще искам лодка<br />за оттатък<br />съблякла дрипавото<br />тяло<br /><br />Ще бъдеш<br />в топлото око<br />на ласкавият дрезгав мрак<br />освен ако освен ако...<br />Но просто няма <br />няма как<br /><br />А аз ще съм<br />унилата бреза <br />попиваща <br />дъната речни<br />докато<br />реките свърнат рязко за<br />заливайки<br />пропуснатата вечност<br /><br />......................<br /><br />causa perduta <br /><br />Искам да те забравя<br />преди вторият миг неслучен<br />да те изтрия <br />преди първият щрих нарисуван<br />Ще помахам за сбогом<br />от високият връх<br />на порив заключен<br />с тънките вейки на зима -<br />и само това ще направя<br />и само ще те сънувам<br />прегръщам от дните си скришом<br />че не те обичам<br />ще се преструвам<br />и поема отровният дъх на живот<br />без да дишам...<br />Ще престана да съществувам<br />прехапала<br />огромните табута -<br />мисли понякога за мен...<br />като за causa perduta<br /><br />.....................<br />улица „Виолетка”<br /><br /><br />Щях да изгълтам набързо десетина маслени платна<br /><br />ако можех да рисувам фронтален допир <br /><br />но перуники дрънчаха в левият ми джоб<br /><br />бе десният изпръхнал от хортензии вятър и мъгла<br /><br />и бе лилаво всичко шибано навред лилаво бе<br /><br />като едва подхлъзнат здрач на улица Виолетка<br /><br /> <br /><br />Тротоара бе нащърбен точно в 21 и 55 <br /><br />кучета препикаваха засъхналият виолет - <br /><br />дъжда ръмеше лилав и шибан както си му е реда <br /><br />в името на едва проходилата радост<br /><br />ръцете ми те обгръщаха постепенно <br /><br />а аз им шепнех: Спете, ръце мои<br /><br />Случи се някак си <br /><br />Твоята злочеста любов се загуби веднъж<br />под лунният сърп<br />и закъсняло проплака<br />заплетена в пъпната връв.<br />Тишината прегракна<br />(случи се някак си)<br />под внезапният дъжд<br />после и тя се загуби<br />в изтънелият ирис на мъж<br />и котка разгонена в мрака...<br />Летописците натопиха перата си<br />в кръв<br /><br /><br /><br /><br />Джан<br /><br /> <br /><br />Аз не исках да те прекърша <br /><br />в свършената ти вечер<br /><br />любовен и чужд <br /><br />Джани мой <br /><br />по зелено се срещахме <br /><br />по топло се имахме<br /><br />на измамната улица <br /><br />с присаденият глъч -<br /><br />кълвяхме от лютите чушки<br /><br />и малко череши по залез <br /><br />а щурците ни казваха всичко за утре <br /><br /> <br /><br />Напразно будих снежният човек<br /><br />от кладенеца хладен <br /><br />Джан<br /><br />къде отиваш <br /><br />с походката на баща си <br /><br />Под ласкавото слънце <br /><br />големият човек е малка <br /><br />малка бучка захар<br /><br />и толкова топяща се<br /><br />че няма летни намерения<br /><br /> <br /><br />Отплуват патиците бели <br /><br />петна в сумрака по отвитите ръце... <br /><br />А ти си невинен<br /><br />и измамен от вятъра<br /><br />в този същият двор <br /><br />безредно разхвърлян <br /><br />и кахърно замръкнал <br /><br />на прага мой<br /><br />Джан<br /><br /> <br /><br />сърцето ми е градинар<br /><br />щадящ любовните си плевели<br /><br />...........<br /><br />когато Ру <br /><br /> (колумбийска вратовръзка*)<br /><br /><br />когато Ру си търсеше езика <br />(под леглото)<br />тя бе удобна без глава.<br /><br />и бе красива и наведена<br />защото Ру,<br />защото...<br />какво по-бяло от това?<br /><br />да видиш Ру <br />в сияние - <br />хем без глава<br />хем бледа ?<br />хем на разстояние<br />една ръка<br />да видиш Ру<br />(наведена)<br /><br />а имаше си Ру ужасно много - <br />приседнал на отчупен клон<br />(на дясното си рамо)тигър,<br />в очите Тибър -<br />другото в Ефрат.<br />и имаше си Ру любим питон<br />и тънък тънък<br />(тънък) врат<br /><br />съществен беше нейният питон<br />и той питаеше надежди<br />да й направи впечатление<br />(понеже)<br /><br />тя беше някаква жена с гърди<br />но само болката във тях й се отдаваше.<br />и Ру реши (да се сниши)<br />и друго нямаше значение<br />а друго и не й се правеше <br /><br />защото беше притежателка<br /><br />на най-красивите уши <br />защото беше Ру (мечтателка)<br />така красива и наведена <br />така удобна без глава <br />и Ру реши (да се сниши) <br />и беше бледа <br />бледа тя<br /><br /><br />дори според добрите нрави<br />бе Ру почтена<br />Ру бе дръзка,<br />и той гальовно й направи <br />една (червена)<br />колумбийска вратовръзка<br /><br />но Ру не искаше да запищи<br />и все тъй бледа беше тя.<br /><br />о Ру защо така реши<br />о Ру защо защо така <br /><br /> <br /><br />* колумбийска вратовръзка - прийом на колумбийската мафия; да ти изкарат езика през гръкляна<br /><br /><br />......................<br />Хрип и целофанени звезди<br /> <br /><br />ако всичко е есен<br /><br />и ноздрите ти<br /><br />не дишат пълноценно -<br /><br />помисли за лятната си къща<br /><br />бъди добър съсед <br /><br />на дните си<br /><br /> <br /><br />ако всичко е мъж<br /><br />и гласа му е сврян<br /><br />в броеницата на шипките -<br /><br />не си отивай защото<br /><br />няма да си липсваш<br /><br />а имам да ти говоря<br /><br /> <br /><br />ако всичко е цигара<br /><br />хрип и целофанени звезди<br /><br />в предсърдията влажни –<br /><br />отвий морето в зверска нежност<br /><br />не питай повече<br /><br />кое какво е<br /><br />................<br /><br />жън<br /><br /> <br /><br />трудно се отгатва<br /><br />прогнозата на твоето време<br /><br />небето е променлива величина<br /><br />но не преставам да лазя<br /><br />по устните ти без налакътници<br /><br /> <br /><br />знаеш ли подробност<br /><br />различна от тази –<br /><br />подпрян на моя източен хълбок си<br /><br />почти безсмъртен<br /><br />почти клавиш на пиано<br /><br />почти въздушен<br /><br /> <br /><br />ето как <br /><br />небрежно почиват<br /><br />уморените ми ръце <br /><br />върху зелени облаци ...<br />..........................<br /> <br />ЛУДНИЦА<br /><br />Доли прескача лицемерието<br />света и оградата<br />ето така: скок-прескоок скок-прескоок<br /><br />И си разкандилква панделчиците<br />на една полянка<br />ето така: кандил-кандиил кандил-кандиил<br /><br />В дъното на полянката се чуди<br />на една голяма жълта къща<br />ето така: брей-бреей брей-бреей<br /><br />И си намира едно розово `сладоледче`<br />дето му прави <br />ето така: близ-облииз близ-облииз<br /><br />Обаче някой я стряска <br />и тя му бръква в очичките<br />ето така: брък-бръък брък-бръък<br /><br />И този някой ама много весело<br />пищи<br />ето така: уау-уаааух уау-уаааух<br /><br />Нещо става със `сладоледчето`<br />сладоледаджията също пищи<br />ето така: ъъъх-ооооухх ъъъъх-ооооухх<br /><br />Едни бели престилки летят нататък и вятъра ги полюлява<br />ето така: люш-люююш люш-люююш<br /><br />И Доли не плачка когато голямата<br />спринцовка и прави<br />ето така: боц-бооуц боц-бооуц<br /><br />Ми `щото 50 годишните момиченца<br />не плачкат само се смеят<br />ето така: хих-хихиик хих-хихиик<br />..............................<br /><br /><br />Скудаху, Скудахай<br /><br /> <br /><br />когато<br /><br />дъждът вали наобратно<br /><br />а вятъра духа погрешно<br /><br />не пониквай от скука<br /><br />не гъделичкай<br /><br />челюстта ми<br /><br />с нелепите си подробности<br /><br />с необикновените си клавиши<br /><br />гледай ме точно<br /><br />когато<br /><br />се топят снеговете в лицето ми<br /><br />гледай ме точно<br /><br />когато се разлюлее въздуха<br /><br />и мислите заклещени вътре<br /><br />обличат смъртта си във думи<br /><br /><br />................<br /><br />Това е събуждане<br /><br /> <br /><br />Няма надежда за излишните думи,<br /><br />пометени от вятъра.<br /><br />Няма вкус липсата, която ме обхожда.<br /><br />Цветето очаква най-слабият полъх,<br /><br />за да остане само стебло.<br /><br />И не питай докога сме –<br /><br />много повече след Това.<br /><br />А Това е събуждане.<br /><br /> <br /><br />И причина за лято отсъства.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-3830360211680147347?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-42376491787536728962009-11-04T15:31:00.000-08:002009-11-04T15:34:31.620-08:00<a href="http://2.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SvIPf-DyZnI/AAAAAAAAAgk/7pPfhUzfscM/s1600-h/2008-2009+pics+707.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://2.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SvIPf-DyZnI/AAAAAAAAAgk/7pPfhUzfscM/s320/2008-2009+pics+707.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5400395945079891570" /></a><br /><br /><br />Защото<br /><br />.<br /><br />виждах <br /><br />мъртвите хора и мъртвите къщи<br /><br />на моята улица<br /><br />как ми говорят<br /><br />и не поисках специалната участ<br /><br />да бъда специална<br /><br />можех единствено да съкратя паметта си<br /><br />дори да живея -<br /><br />защото имах нещо (против)<br /><br />очите на мечето които<br /><br />се оказват най-обикновени копчета<br /><br />а на Дядо Коледа съмнително му виси брадата<br /><br />при това има хиляди лица<br /><br />този неуспял и впиянчен актьор<br /><br />защото<br /><br />Фарс или никога повече самота<br /><br />когато пуканки си купувам сама<br /><br />самотно е когато си купувам пуканки<br /><br />без изобщо да обичам пуканки<br /><br />и имам теория за влюбените <br /><br />които неизбежно отиват на кино <br /><br />гледат филм с очите си <br /><br />когато ръцете им са другаде<br /><br />и тогава се скъсяват завинаги<br /><br />много след една пейка в парка<br /><br />забравят началото си<br /><br />после пак гледат филм с ръцете си<br /><br />когато очите им са другаде<br /><br />защото<br /><br />думите чукат на вратата ми<br /><br />особено когато спя не каня никой <br /><br />нежели тях <br /><br />и така не се ли намокря<br /><br />предопределеното пране от дъжда.<br /><br />не искам да плача от страх, че<br /><br />ще катастрофират пясъчните замъци<br /><br />с детските ръце които ги изсипват на брега<br /><br />а коленете нямат достатъчно история<br /><br />за да задвижат вятърни мелници <br /><br />нито устните достатъчно шепот<br /><br />за да откъснат грозде от проклетата проза<br /><br />защото<br /><br />имам едно упование в бягството <br /><br />което приижда<br /><br />и така е еднакво морето<br /><br />в очите на тези които го искат<br /><br />така е различно<br /><br />в нозете на всички родени от бури<br /><br />защото<br /><br />парадоксите са по мярката на езика и небцето ми<br /><br />и ще си направя таблица на дажбите любов <br /><br />разпределени от обстоятелства<br /><br /> и скала на калориите<br /><br />по която ще трупам тъга и отхвърлена логика<br /><br />ще си приготвя осем порции бананова хаитянска супа<br /><br />и царевични питки по рецепта на Мери Хублър<br /><br />защото<br /><br />от здравословна храна мерника ти става точен <br /><br />а аз без съмнение съм egregious -<br /><br />да похапвам ми се струва<br /><br />подходящо значително занимание<br /><br />и мога да отделям слюнка точно тогава <br /><br />когато ми хрумне<br /><br />и когато изисква будуването от мен<br /><br />защото<br /><br />нито един гладен не би умрял от жажда<br /><br />за моя начин<br /><br />единствено ще мога да повърна изтънчено на пода<br /><br />много по-малко психология отколкото ми е нужно да заспя<br /><br />много повече отколкото мога да си позволя -<br /><br />защото<br /><br />психологията е нещо за готвене <br /><br />от което ми се повдига;<br /><br />освен произволна подправка<br /><br />е и пълнеж на възглавницата ми за гости;<br /><br />представяш ли си – <br /><br />вчера готвих пълнени чушки с психология;<br /><br />онзи ден правих кейк поръсен с психология;<br /><br />днес забърках ориз по психайски;<br /><br />а той ме обича такава ужасна готвачка<br /><br />и ме предпочита пред руска салата –<br /><br />представяш ли си <br /><br />същият този<br /><br />който не би заплакал за котка<br /><br />който с месеци не пие вода<br /><br />ако е сит от нечии жизнени сокове<br /><br />примирен е със утре<br /><br />защото<br /><br />дъжда вали по корема ми<br /><br />а вечната любов пърха с еднодневни крилца <br /><br />пришиваме им дните си до края –<br /><br />пеперудите натежават<br /><br />а ние олекваме<br /><br />защото каза Киняр<br /><br />“Ние сме луди тирани в нашите бани” <br /><br />и може ли да не слагате огледала<br /><br />срещу входната врата<br /><br />защото<br /><br />така трябва (фън шуй)<br /><br />защото <br /><br />така се налага<br /><br />но нито едно защото<br /><br />не е отговор на защо <br /><br />сме слънчогледови по рождение..<br /><br />коя мъдрост да перафризираме<br /><br />коя да отречем<br /><br />за да се изпълним с принципност;<br /><br />защото<br /><br />ще протестираме ли<br /><br />срещу стъклената пантофка;<br /><br />ще целунем ли жабата-принц;<br /><br />ще насилим ли аргументите;<br /><br />ще надплачем ли книгите;<br /><br />ще надкрачим ли утробата;<br /><br />ще се наметнем ли в скръб доброволно; <br /><br />..Ти, мили, не задавай въпроси,<br /><br />не давай отговори, <br /><br />не прави нищо,<br /><br />само натисни подходящият звънец<br /><br />и ето ме по хавлия<br /><br />защото<br /><br />сънувала съм повече от теб <br /><br />но това се случи в много неподходящ век -<br /><br />същият този който мажеше филийките си безразборно с: <br /><br />истерия- покой любов-секс мир-война oil on canvas джинси;<br /><br />завръщането на добре забравеното; <br /><br />откриването на отдавна подозираното; <br /><br />и много други мармалади побрани в: <br /><br />Шкафа с обувките ми;<br /><br />Чекмеджето с дрънкулки;<br /><br />Съновника на несънуващите;<br /><br />Дневниците на: Бриджит Джоунс<br /><br />Нелсън Мандела<br /><br />майка Тереза<br /><br />Ръкописите от Кумран;<br /><br />скиците на Хитлер;<br /><br />картата на света -69-ти вариант; <br /><br />Историята на оцелелите;<br /><br />Историята на изтрите;<br /><br />Живота пред теб;<br /><br />Живота зад теб; <br /><br />и т.н. отрязъци от хляба до наши дни;<br /><br />и не ми казвай че<br /><br />по някое време се роди и разбра –<br /><br />започва голямата тъга по време на малката радост;<br /><br />и заплака за обетованото щастие играло си<br /><br />с нищо по-малко от сърцето ти;<br /><br />на нищо по-малко от руска рулетка;<br /><br />на нищо по-малко от любов;<br /><br />просто нищо не казвай<br /><br />просто нищо не прави<br /><br />просто ако се родиш по някое време<br /><br />ще ти кажа -<br /><br />утре лети по-високо от вчера<br /><br />и друго нямам кой знае какво за казване.<br /><br />защото<br /><br />може да ме прегънеш на шест <br /><br />и да ме пуснеш в тревата <br /><br />във вид на малък пълзящ понеделник<br /><br />а имам цяла пустиня за прекосяване -<br /><br />докато слоновете заравят изоставените бивни<br /><br />ще имам неприязън към ловците на слонова кост.<br /><br />защото <br /><br />когато пием бира отдалечено<br /><br />и главите ни се сближават<br /><br />спрямо екватора<br /><br />времето ни прави на миш-маш<br /><br />вятъра издухва тараторите към хранопровода <br /><br />луната е безспорната отегчена погача<br /><br />звездите са курабийки<br /><br />замесени с тесто от ендорфини<br /><br />защото<br /><br />сме кривите крака на съдбата<br /><br />безжизнените нощни пеперуди<br /><br />портокалите обелени<br /><br />без механизъм<br /><br />гарите без часовник<br /><br />Маргаритите в коктейл<br /><br />и си намираме майстора<br /><br />защото<br /><br />сме заточени<br /><br />по параграф 22<br /><br />в Мъртвите Сибирски полета<br /><br />защото<br /><br />романтичките са влюбени <br /><br />в последният Хомо Фабер<br /><br />но той не казва<br /><br />Ожени се за мен<br /><br />а сме пораснали Лолити<br /><br />в очакване на Годо -<br /><br />на сърдечният фронт нищо ново.<br /><br />и Сбогом, Гари Купър<br /><br />в Името на розата –<br /><br />не ме търси повече<br /><br />защото<br /><br />Всички утрини на света<br /><br />са маслото<br /><br />в което прегарят ръцете ми<br /><br />и се вдвърдяват<br /><br />до второто пришествие на панирани сърчица<br /><br />в тревогата на рибени очички<br /><br />защото<br /><br />ще настъпи непредизвестено утро<br /><br />дивият петел ще е заклан на курбан<br /><br />азбуките<br /><br />ще са мъртви триъгълни стъпала<br /><br />недобре пометени<br /><br />от окръглени чистачки<br /><br />с души галерии<br /><br />на употребените светлосенки<br /><br />гологлавите представи ще хукнат<br /><br />в търсене на изгубените шапки<br /><br />защото<br /><br />изкуството на сетивата е нещо<br /><br />без дъно<br /><br />а нещо без дъно е пропаст;<br /><br />и ние сме нищото<br /><br />в залива на неродените риби<br /><br />в утробата на костеливите орехи <br /><br />защото<br /><br />ще сме<br /><br />сити (ли) от изкуство<br /><br />ако умрем (празни)<br /><br />от любов<br /><br /> <br />========<br /><br />Корабокрушенец<br /><br />Как искам да те.<br />Поцелувам постепенно.<br />Навсякъде и там където няма накъде.<br />Дай ми едно пространство във което съм те нямал.<br />Дай ми едно пространство във което съм ти нужен -<br />ще се проектирам точно там.<br /><br />С ухо залепено на вълните.<br />Чувствам те.<br />С мисъл необръсната<br />обрасло същество от невъзможности.<br />Кристално жълт съм<br />вярвай ми <br />като на някой -<br />който не знае какви ги приказва.<br />Който си няма бръснарско ножче.<br />Плюс това съм бесен че точно аз.<br />Тъпо е да псувам. Мразя да псувам.<br />Мамка му и шибаност.<br /><br />Обичам да съм мокър.<br />От мокрота ми се пие кафе.<br /><br />Ти си ми първата жена на острова -<br />заклевам се че съм корабокрушенец.<br />Прилив-след-отлив -отлив-след-прилив.<br />Разплакана си като цяло и мимолетна.<br />Чувствам те.<br />Пясъчна моя.<br />Не плачи дотам. Не ме разпадай. <br />Безкрайно много съм чукал. Врати и камъни.<br />Не обръщай внимание <br />на глупавите ми каменоделски занимания -<br />сам съм на острова<br />кръстих го - Захвърлен.Така се казва острова вече.<br />И аз някак си се казвам. Принципно.<br />Имах някакво рибешко име<br />впоследствие се накостенурчих -ще ти разправям.<br /><br />Почти ме е страх от себе си. Не знам какво да направя със страха си.<br />Не ми се оцелява. Но съм твърде глупав и ям банани поради глад. <br />Заклевам се -<br />искам само теб.<br />Петкан ми е нужен дотолкова<br /> че да запее химна на кокосовите орехи <br />само и да чуе името ти.<br />И въздуха и слънцето и вятъра -<br />всичко за което се досетиш го използвам в твоя чест. <br />В твоя чест съм жив. Обещавам ти.<br />Обещавам ти<br />че те обичам.<br />И пясъка по никой начин няма да ми попречи.<br />Обещавам ти.<br /><br />Пиян съм.<br /><br />Не идвай на моя остров понеже ти си моя остров.<br />Обичам те и ми липсваш. <br />Не си и срещала по-жалка костенурка.<br />Пие ми се още <br />но не мога да изгълтам цялото море.<br />Не съм романтичен. Заклевам се.<br />И така е през цялото време докато не пиша поезия.<br /><br /><br /><br /><br />....................................................<br /><br /><br /><br />Нагоре<br />Следващ постингПредишен постинг<br />Архив РуПоезия ...Автор: rumyrayk Категория: Изкуство<br />Прочетен: 626 Коментари: 30 Гласове: 0<br />Тагове: ru<br />Последна промяна: 22.07 13:51<br /><br />Гласувай за този постинг: положително | отрицателно <br /><br /><br /> <br />Коментари<br />1. dressy - ру, <br />04.12.2007 16:37 <br />мусака със заливка не правиш ли ?<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />2. rumyrayk - не, скъпа <br />04.12.2007 16:46 <br />само ориз по психайски :)<br />а тиии;)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />3. dressy - ммм <br />04.12.2007 16:51 <br />много съм добра...<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />4. rumyrayk - последната мусака, <br />04.12.2007 16:53 <br />която правих, е мусака с патладжани - много яко нещо<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />5. dressy - ай.. <br />04.12.2007 16:58 <br />от тез патлиджани мей боли жълчката<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />6. x2man - факин <br />04.12.2007 17:13 <br />недофакин официално те провъзгласявам за жив гений:)<br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />7. dressy - :)) <br />04.12.2007 17:18 <br />и аз!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />8. sowhat - яяяя колко е хубаво тук <br />04.12.2007 17:58 <br />още няколко дни и ще се завърна .<br />липсваш ми <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />9. sunflower - определено <br />04.12.2007 18:07 <br />сме слънчогледови по рождение<br />и определено<br />празни от любов <br />ще сме мъртви преди да умрем<br /><br />страхотно е това, Ру!!! :)<br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />10. rumyrayk - дрес, <br />04.12.2007 20:36 <br />тогава в никакъв случай няма да те гощавам с патладжани, като ми дойдеш на гости. кажи само какво, и нямаш грижи! :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />11. rumyrayk - итс, <br />04.12.2007 20:40 <br />и дори ще имаш честта да пиеш водка с него скоро ))<br />нал тъй ?<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />12. rumyrayk - айде бе, соууотище - <br />04.12.2007 20:41 <br />и на мен ми липсваш ! много<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />13. rumyrayk - щом идва това от устата на <br />04.12.2007 20:42 <br />един истински слънчоглед -вярвам! :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />14. sowhat - бре соууотище съм била <br />04.12.2007 21:15 <br />на мен ми се еба майката да пиша проекти ,пък тя .<br />утре пак заминавам.<br />ще се чуем чак на студенският -евентуално <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />15. neanonimen - ru <br />04.12.2007 21:17 <br />hubav post,no tova obra6tenie"souuoti6te"6te ti go izplagiatstvam,ako pozvoli6.jelaq ti hubava ve4er!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />16. rumyrayk - я не ми се прави на тънкообидчива, <br />04.12.2007 21:22 <br />и вади от долапа чувството за хумор, че само на проекти ще ми станеш)<br />целувам те, ученолюбиво мое соууотище, и т.н., знаеш...<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />17. joker07 - рум... <br />05.12.2007 00:58 <br />всъщност не знам какво точно да кажа... знам само, че това нещо ме улучи точно там, където имах нужда. уф, нещо пак съм взел да ставам мелодраматичен :)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />18. rumyrayk - n., <br />05.12.2007 10:26 <br />с голямо удоволствие ти давам разрешение да изплагиатстваш обръщението "соууотище" -само да не ни натупа соууотището, като се върне:) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />19. rumyrayk - ник, <br />05.12.2007 10:32 <br />много те харесвам такъв мелодраматичен :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />20. neanonimen - ru <br />05.12.2007 11:08 <br />мисли му ти,ние сме съграждани със соуу...щето,<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />21. rumyrayk - споко, <br />05.12.2007 11:57 <br />тя, преди да се изсели в град Тутракан, ми беше съселянка, мотика до мотика сме копали бостана, нищо не знаеш ти :)) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />22. jiara - bravo <br />05.12.2007 17:59 <br />stanah raznogleda:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />23. анонимен - helena <br />05.12.2007 18:18 <br />както обичам да повтарям "всяко защо има своето ебал ли съм го", което тотално обезсмисля употребата на "защото". това от своя страна не означава, че не ме напряга тревогата в рибешките очички, затова винаги махам главата. изобщо, любима Ру- засищаш ме:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />24. rumyrayk - jiara <br />05.12.2007 20:26 <br />къде се губиш ...<br />:)<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />25. rumyrayk - heli, <br />05.12.2007 20:32 <br />и аз махам главите винаги -даже на цацата)<br />как няма да те заситя, скъпа - виж ме каква съм охранена, може остатъка да затвориш в буркани:)) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />26. maymi - Е що ти е.... <br />13.12.2007 19:59 <br />....да подсещаш за това :))))<br />Поздрави!<br />Ценно ми е да те чета!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />27. lion1234 - ,,защото психологията...'' <br />07.02.2008 11:01 <br />,,...защото психологията е нещо за готвене...'' : значи правилно съм се ориентирал в твоя сюрреалистичен,<br />парадоксален свят, който ми изплува в съзнанието като един произволен микс между психология и всекидневие. Тук обаче има нов момент: психологията вече е в повече и може да бъде ,,повърната изтънчено на пода''. Въпросът е: кой ли ще я замести, защото манджата си иска продукти.<br />Парчето, за което ти говорих в коментара си за твоята ,,Лудница'' е в новия ми пост. Можеш, ако желаеш, да го изслушаш.<br />Поздрави и лек ден!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />28. rumyrayk - maymi <br />11.02.2008 16:21 <br />чак сега видях комента ти<br />поздрави и на теб, и аз обичам да те чета;)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />29. rumyrayk - lion1234 <br />11.02.2008 16:35 <br />както винаги, изчерпателен и аргументиран -удоволствие са ми твоите коментари.<br />Междупрочем, нося и на градивна критика;)<br />Поздрави и от мен:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />30. vitaniya - това <br />20.11.2008 15:06 <br />Е!!!!!!!!!!!!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-4237649178753672896?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-39652467971515977072009-11-04T15:27:00.000-08:002009-11-04T15:29:39.355-08:00<a href="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SvIOXQN6VNI/AAAAAAAAAgc/g-9F1-pCg9c/s1600-h/2008-2009+pics+860.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SvIOXQN6VNI/AAAAAAAAAgc/g-9F1-pCg9c/s320/2008-2009+pics+860.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5400394695823742162" /></a><br /><br />Какво правят моите мъже ?<br /><br /> <br /><br />първият <br /><br />се мушва в едно от най-прашните ми чекмеджета<br /><br />и дълго разглежда пощенски картички, копчета, шивашки метър, тиксо, брошка<br /><br />и други забележителности на пейзажа<br /><br /> <br /><br />вторият <br /><br />се преструва на пясък в едната ми обувка <br /><br />но изобщо не убива защото е мек по природа, затова и се правя че не го забелязвам<br /><br />само понякога се събувам, за да види<br /><br /> <br /><br />третият<br /><br />все забравя името си на една закачалка<br /><br />завива зимата с окъселия си шлифер, реди пасианси с лалета, ниже тютюна на липсата<br /><br />в терора на числата и абсурда до голата роза<br /><br /> <br /><br />разполовеният<br /><br />размотава покоя, търкулва го<br /><br />нощем прави скица на липсващата си част<br /><br />и внимателно обмисля сърцето си –малко по-голямо, отколкото някога е било<br /><br /> <br /><br />това е всичко за тях.<br /><br />обичам го<br /><br /> <br /><br /><br />-------------------------<br /><br /><br />венецианско преспапие <br /><br /> <br /><br /><br />едната й длан въздушна<br /><br />другата <br /><br />изтръпнала в свивката <br /><br />въздух нацъфтял<br /><br />под завивката<br /><br />сгушен <br /><br />с неочаквано бяло-<br /><br />опушен<br /><br />халат<br /><br />неслучени ръце <br /><br />зад прозореца хлад<br /><br />небе <br /><br />и (снежинките заключени) <br /><br />в преспапие <br /><br /> <br /><br />дъх<br /><br />обладаващ тила й<br /><br />ветрило разперило цветовете си<br /><br />Ти<br /><br /> <br /><br />си <br /><br />хей<br /><br />във “Флориан” <br /><br />Бродски на кон<br /><br />Хемингуей<br /><br />ухилен идиотски<br /><br />за фон<br /><br />сенки лениви <br /><br />в недовършено <br /><br />куртизанки благочестиви -<br /><br />гърдите й уловени<br /><br />с тяло<br /><br />звуци опипващи<br /><br />бъдеще свършeно -<br /><br />минало вяло<br /><br />в притча<br /><br />употребено<br /><br />кадифе<br /><br />следи от облаци ли<br /><br />от лебеди <br /><br />и (снежинките заключени)<br /><br />в преспапие<br /><br /> <br />------------------------------------------------<br /><br /><br /><br /><br />услужливият мъж с ръце от глухарчета<br /><br /> <br /><br /><br />услужливият мъж с ръце от глухарчета<br /><br />режеше хляб и ме хранеше с вишни<br /><br />в една нощ дълга 6 метра –колкото виолетовото ми сари<br /><br /> <br /><br />/призори съблече устните си<br /><br />и остана гол/<br /><br /> <br /><br />избледняваше синият лотос<br /><br />някой изпразваше басейни<br /><br />навсякъде около нас<br /><br />/разбрицани автобуси и момини сълзи/<br /><br /> <br /><br />живота беше морков -любовен, но не особено оранжев<br /><br />когато стискаше рибешката си челюст<br /><br />галактика Сомбреро ме канеше на шапката си<br /><br /> <br /><br />/привечер нахлузи гърба си<br /><br />и остана заслушан/ <br /><br /> <br /><br />какво има там долу – вода или камъни. попитах <br /><br />шизофреничните огледала с треперещи бухтички вместо орнаменти<br /><br />също ананасите-джуджета <br /><br />но еднакво не знаехме<br /><br /> <br /><br />/къде сме били<br /><br />докато ни е клател вятърът/<br /><br /> <br /><br />сега имам дървен тигър и желирана котка <br /><br />само те осмислят покоя <br /><br />и придават обем на тревата<br /><br /> <br /><br />когато красивите ми атоми отварят очи<br /><br /><br /><br />-------------------------------------------------------------------------<br /><br /><br /><br /><br />Череши за г-н Смърт <br /><br /> <br /><br /><br />понякога не смеех да прелистя хартиеното си чело<br /><br />тишината се облече в сенки<br /><br />до ръба на гримасата<br /><br />очите ми кухо прокашляха<br /><br /> <br /><br />и ето я улицата понесла своите дървета<br /><br />ето я еластичната дистанция която се превръща в жираф -<br /><br /> <br /><br />вените ми набъбват като зюмбюли<br /><br /> <br /><br />твоят страх ме пита за всичко<br /><br />а моят –отговаря по рибешки<br /><br /> <br /><br />катастрофирахме ли? голяма работа<br /><br />с извинение<br /><br />липсваш ми от главата нагоре<br /><br />на две преки от небето<br /><br />където има много череши<br /><br /> <br /><br />погледа ти е толкова силен че<br /><br />чупи челюстта ми -<br /><br />може бавно да свършва преди да е започнал <br /><br /> <br /><br />а аз съм толкова наобратно че<br /><br />не си сверявам часовника <br /><br />който нямам<br /><br /> <br /><br />знаех си –<br /><br /> <br /><br />единственият въздух за дишане е<br /><br />в нашите вкопчени усти<br /><br />и няма да се върнем обитаеми<br /><br /> <br /><br />всъщност г-н Смърт е плах любовник<br /><br />винаги ме докосва така деликатно че<br /><br />не мога да се възбудя съществено<br /><br /> <br /><br />до доказване на противното<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-3965246797151597707?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-79421355766712955462009-11-04T15:23:00.000-08:002009-11-04T15:25:59.258-08:00<a href="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SvINgdkmHeI/AAAAAAAAAgU/KJPtLm_8BKU/s1600-h/2008-2009+pics+830.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SvINgdkmHeI/AAAAAAAAAgU/KJPtLm_8BKU/s320/2008-2009+pics+830.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5400393754515742178" /></a><br /><br /><br />six sex sax*<br /><br />по разказ на Кортасар<br /><br /><br />в сумрака на недоизсвирен sax<br />дъждът се сгуши под перваза<br />откъсваше се капката последна<br />и сянката ми се разтягяше до max<br />тавана се надвеси като арка<br />побегнах<br />в теб<br />побегна<br />в мен<br />а между нас се смести Charley Parker<br />очите си положихме отдясно<br />затрупа ни грамаден джаз<br />тогава исках да прогледна<br />натам, където няма нищо ясно<br />и беше<br />нощ<br />и после<br />ден<br />и любовта валеше срещу нас<br /><br />=====<br /><br /><br /><br />Приемственост на дланите<br /><br />аз съм никоя, която се шляе,<br />аз съм тази, която не обвинява никой,<br />аз съм едно жълто цвете, и още далечна,<br />ръката ми има пет годишни времена,<br />а вие, изронени чувства, преплували сенките си -<br />искам да ви кажа нещо, и то е: нищо, нищо..., <br />днес е прекрасен ден за каквото и да било. <br />аз съм никоя, която не закусва,<br />имам съвсем неглупав профил,<br />съвсем махагонова нотка в устните,<br />пушек и тиня под миглите, в косите –жасмин.<br />пробивам с очи недоумението си,<br />откъдето и да погледнеш гърба ми. <br />докосвам те -с тези малки, бледи ръце,<br />дори когато се изпаряват в мъглата,<br />дори когато витрините са потънали в мрак,<br />дори когато са кални обувките ми, <br />дори тогава.<br /><br /><br />===================================<br /><br /><br /><br />Баща<br /><br /><br /><br />Изрязах дъжд и чепка грозде<br />от брошурата на есента –<br /><br />а състоянието ми се размина с думите<br /><br />Едно момиченце със панделка подскочи<br />право на десета страница –<br /><br />излапа гроздето<br />и облаците залепи във тайният си дневник <br /><br />Дори не подозираше, че съм баща му<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-7942135576671295546?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-59577758741794199172009-11-04T15:19:00.000-08:002009-11-04T15:21:47.366-08:00Тъжни, червени обувки<br /> <br /><br />Денят на мойта смърт ще е чудесен.<br />От вчера ще го знам. Ще бъде днес.<br />Безспорно, ще е листопадна есен,<br />и някъде в Paris...(но не на Pere Lashaise).<br />Дъждовни капки ще протракват.<br />Каква ли ще съм - бяла и бездомна...<br />Обувките ми сиротни ще ме очакват,<br />а мъката на няколко мъже ще е огромна:<br />Любимият безпаметно ще се накваси;<br />А милият ще мисли за въже;<br />Ще псува скъпият: "Живот ли е това, ебаси"... <br />Такива ще са тъжните мъже,<br />отседнали във моята душа -<br />Pier, Jean-Paul, и ти, Rogee...<br />Да можех мъничко поне,<br />един след друг да ви теша,<br />да ви подгоня със онез, червените –<br /><br />(с тях крачица не съм вървяла).<br />Как искам още малко пулс във вените...<br />В деня, във който хич не бих умряла.<br /><br /><br /><br /><br /><br /><br />В сянката на буковете по Буковски<br /><br /><br />терасите увиснали от прани мисли <br />и от гащи<br /><br />загърбили по дъното си грижите <br /><br />и къкрещото в тенджерите щастие<br />ще храни рижите<br /><br />въпроси <br />пак.<br /><br /> и ще блестят звездите като постно ястие<br /><br />и мрака все ще е един –<br /><br />Пореден мрак,<br /><br /> <br /><br />където<br /><br /> <br />ще отброявам крачките си<br /><br />по небето,<br /><br />по тротоарите <br /><br />ще чукам лешници обаче по Чайковски,<br /><br /> <br /><br />нечетни плочки <br /><br />ще прескачам -<br /><br />обичам жълтото на светофарите,<br />и юлските горещници<br />и сянката на буковете по Буковски<br /> <br /><br />луната е препечена погача<br /><br />но аз не ям<br /><br />понеже и не плача.<br /><br /> <br /><br />откакто си вървя, <br /><br />броя:<br /><br />каквото може и каквото не,<br /><br />но облаците са солен айрян,<br /><br />в което и да е небе<br /><br />така дъждовно<br /><br />по силует се скитаме намерени -<br /><br /> <br /><br />как хубаво е да вървя любовно<br /><br />с обувките си начумерени.<br /><br /><br /><br /><br />Под въздействие на Xenta Absenta<br /><br />Познаваш ли го Жулиен<br />изфинените пръсти<br />прилежен перчем поглед бордей <br />Жулиен от южен Корматен<br />отвъд синята ограда на дебелата Ди<br />с нея пък се целувахме веднъж<br />докато събирайки кой знае защо<br />оранжевите голи охлюви <br />по пасбищата на Клюни<br />отвъд загладените треви и <br />да си призная Го направихме прави<br />грееше много слънце и<br />имаше много бели крави<br />но и тя беше влюбена в<br />Жулиен а между другото<br /><br />Познаваш ли го Жулиен<br />с пепитеният каскет<br />походка на дядо му бастуна<br />и яката му вирната<br />спрямо на баба му<br />добрите нрави<br />които си е развявала в Авиньон<br />обаче я уважавам щото<br />знае какво е туйон<br />за разлика от Жулиен а между другото<br /><br />Познаваш ли го Жулиен<br />защото аз си спомням само <br />че пих много Хеnta Absenta<br />и бяха студени като за юга<br />лимона и разтопената захар<br />в безименният ден<br />когато Жулиен забегна в Марсилия<br />по някакво пладне горещо<br />с нея<br />моята Сесилия <br />и ми беше смешно само заради<br />Зелената фея<br />и ми беше много смешно<br />защото точно тогава четях "Няма рай"<br />на Андре Френо и всичко ми беше много две в едно<br />и пак много се смях<br />че го бил посветил на Дилан Томас<br />който пък се бил веднъж провикнал<br />"Бих искал да направя да се чува музиката на рая"<br />и чувах единствено<br />на кучетата лая <br />заради Зелената фея само<br />си бях много навътре в рая<br />този малък ад<br />плюех наум по пепитеният му каскет<br />и целувах голямата и уста във въздуха<br />онази дето е създадена за minete<br />разчитах си през вените всичките знаци<br />но пак я обичах през времето<br />поне беше опитвала<br />Ван Гот Премиум<br />с руски моряци<br />за разлика от Жулиен а между другото<br /><br />Познаваш ли го Жулиен<br />много семпъл<br />и в Марсилия не се изкушил<br />от Xenta Absenta<br />и дори му забегнала моята Сесилия<br />побрала всички ветрове<br />на the Mediterranean между бедрата си<br />през мойто рамо<br />и прахоляк с отломки<br />на последният разбрал<br />скалите как разбиват триумфално<br />челюстта му<br />за разлика от Жулиен<br />нахилен и до днес със бели зъбки а<br />междупрочем<br /><br />Познаваш ли го Жулиен...<br /><br /><br /><br /><br /><br />Уан мей джъ къ*<br /><br /><br />преглъщам впечатления 40 градуса по Целзий<br />хълм след хълм<br />уан мей джъ къ<br /><br />в порцелановата ти раковина свети лицето на Шанхай <br />до скъсване на сезона е кожата ти обидчива и хубава<br />косите ти са остри колики, пълноводна Яндзъ моя<br />очите ти са бисерни миди сред цъфнали водорасли<br /><br />хълм след хълм<br />уан мей джъ къ <br />в сърцето ми за теб приготвен е бамбука<br /><br /><br /><br />*гледам кайсиите и не чувствам жажда<br /><br /><br /><br />Цигулки на оранжево въже<br /><br />пустините тогава оглушаваха<br />от разцъфтели кактуси<br />и в залеза се утешаваха<br />душите на изстиналите tattoos и<br />вдълбани в кремъчните рамене <br />подобно каменни идеи<br />препускаха миражните коне<br />в представите за пясъчни алеи<br />които се снишаваха<br />от ноздрите на пресекулки<br />а все по-мъртви ветрове<br />поклащаха последните цигулки<br /><br />цигулки на оранжево въже <br /><br />от влагата на корени зарити<br />не бяхме жаждата си утолили<br />полазени от мигове термити<br />по гърбиците на камили -<br />извити призрачни меандри<br />които в дюните изсичат<br />чадъри от короните на пинии..<br />и в сенките на бледите Еринии<br />обречените там да се обичат -<br />подобно бели орлеандри,<br />подобно черни бедуини,<br />подобно еднодневните светулки,<br />над оглушелите пустини<br />танцуващи по нощното небе,<br />подобно счупени цигулки<br /><br />цигулки на оранжево въже<br /><br /><br />Капризи с размер<br /><br /><br />открехната<br /><br />зад малките капризи на пердето<br /><br />прекрачвам нуждата си<br /><br />от прозорци<br /><br />и вятърът със тънките крачета<br /><br />на фламинго<br /><br />пробягва фините дистанции по тила ми<br /><br /> <br /><br />скалъпеното време е копнежно<br /><br />чувствително ми е<br /><br />до безпотребност<br /><br />и бледожълто в шийката на фрезия <br /><br />когато искам <br /><br />да те запокитя до намиране <br /><br /> <br /><br />отново имам пристъп на амнезия<br /><br />ръцете ми са <br /><br />причудливи лястовици<br /><br />от куп стечения на ветрове,<br /><br />но чистите опали са безцветни<br /><br /> <br /><br />а чистите неща –<br /><br />наклякали тук-там по две<br /><br />едва-едва<br /><br />секундите с развързани сандали<br /><br />един щурец по мен се е подвел<br /><br />с подгънат крак ме гледа как<br /><br />рисувам пладнето със клечка по оградата<br /><br /> <br /><br />а роклите и думите са ми в щастливия зелен размер<br /><br /><br />Състояние на виола<br /><br /><br /><br />бродирал ли си<br />мозъчна гънка <br />през бод <br />до зима<br />снежинка<br />тъкал ли си<br />на два облака<br />брод<br />без име <br />бримка<br />пускал ли си<br />от устни до коляно<br />кажи ми<br />дали си целувал<br />от юли<br />до януари<br />рисувал <br />гондола<br />порцеланова струна<br />изгубена в мъгла<br />състояние на виола<br />изтрито с гума<br />което се влошава <br />от суха кашлица <br />и трева<br />виждал ли си<br />с любовната страна<br />на окото си<br />звук<br /><br />плакал ли си<br />плод единствен и гнил<br />вкопчен в зимният клон<br /><br />=======================<br /><br /><br />Нагоре<br />Следващ постинг<br />Six sex sax ; Приемственост на дланите; Баща; ТромпетАвтор: rumyrayk Категория: Изкуство<br />Прочетен: 341 Коментари: 11 Гласове: 0<br />Последна промяна: 29.05.2008 02:35<br /><br />Гласувай за този постинг: положително | отрицателно <br /><br /><br /> <br />Коментари<br />1. mikii - Странно чувство е това... <br />10.02.2008 18:36 <br />Да прочета без да осмислям ....и накрая да почувствам нещо!? Невероятни стихчета!!! Красива поезия!!! Пиши все така!!!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />2. rumyrayk - мерсажи, mikii <br />11.02.2008 16:38 <br />най- важно е чувството, да оставим осмислянето на мислителите;)<br />Наздраве!;)) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />3. lion1234 - Изключително! <br />20.02.2008 12:17 <br />,,Виолата'' е изящество, стил, красота! Изключително тънко си уловила сладко-горчивия вкус на любовния копнеж! Нали съм си влюбчив по натура, мигом припознах това блажено-меланхолично състояние!<br />Браво! Поздравления за чудесния стих! <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />4. rumyrayk - и аз много си го харесвам това стихо, <br />20.02.2008 23:25 <br />не мога да скрия...Чел ли си "Всички утрини на света" на Паскал Киняр...може би след тази книга осъзнах чудото на звуците на виолата, колкото и немузикална да съм...;)<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />5. lion1234 - Привет Руми, <br />21.02.2008 11:35 <br />Не съм чел посоченият от теб автор, но преоткрих виолата, благодарение на невероятния френски цигулар-джазмен Jean-Luc Ponty.<br />Поздрави и лек ден!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />6. rumyrayk - ех, като спомена Жан Люк Понти, <br />21.02.2008 20:05 <br />може ли мъничко да ти се изфукам?;) Миналата година той беше в България, и през септември бях на негов концерт в Пловдив! Малко късно го открих, но...по-добре късно, отколкото никога.<br />Великолепен музикант!:) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />7. lion1234 - Немузикална била?! <br />21.02.2008 21:55 <br />Как може да e немузикална една фенка на Weatwer Report и Jean-Luk Ponty?! Изключително приятно ме изненада! За пръв път да чуя жена да си пада по тези великолепни музиканти! Ти си просто сладур и се радвам, че те открих! Всъщност кой кого откри пръв?<br />Поздрави!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />8. rumyrayk - откритието е <br />22.02.2008 12:55 <br />взаимно:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />9. lion1234 - Да <br />22.02.2008 21:23 <br />Да, може би така е най-правилно да се каже. Хронологията в случая е на втори план. Колко добре звучи само: ,,взаимно''! Благодаря ти!<br />Знаеш ли какво си мисля: мнозина ще оценят външната ти красота, но малцина ще оценят истинската ти вътрешна красота. Радвам се, че чрез поезията ти успявам да надникна и да се докосна до съкровените ти същности. Така моята симпатия бива удовлетворена, а поезията ти придобива моята ,,конституция''!<br />Лека вечер! <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />10. eleni - приземих се с метлата <br />17.06.2008 22:27 <br />някъде из двора ти и сега... не знам дали се вижда... седнала съм по турски на тревата, а те всичките са ме наобиколили, твоите стихове, диви някакви прекрасни животинки и не ме пускат да си ходя...<br />цитирай<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-5957775874179419917?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-70094345692204420982009-10-29T02:33:00.000-07:002009-10-29T02:36:32.837-07:00<a href="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SuliGAP48WI/AAAAAAAAAgM/ArRRN1ga46w/s1600-h/2009+%D0%BC%D0%B8%D0%BC%D0%B8+024.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SuliGAP48WI/AAAAAAAAAgM/ArRRN1ga46w/s320/2009+%D0%BC%D0%B8%D0%BC%D0%B8+024.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5397953483665633634" /></a><br /><br /><br />Захвърлен в света<br /><br />Тази лекота е толкова<br />непоносима и изстискана <br />Бягай къпинова моя и нежна<br />в хоризонта <br />да пием настроението си кърваво<br /><br />Бягай<br />в печалният дом на сърни и шишарки<br />боли ме <br />от тяло<br />от памет<br />всяка мисъл неписана<br />от лъч процеден<br />между тънки елови игли<br /><br />Бягай<br /><br />с лунни чехли <br />с изумрудни клепачи<br />кантарион в свивките ме<br /><br />Бягай<br /><br />ще съзерцавам<br />липсващите сенки<br />ще те търся<br />до последната метафизична мравка<br />под дърво и камък <br />под коса-<br />та<br />си даже Моя бяла жестокост<br />карамфилови устни<br />гърди центробежни <br /><br />И как <br />да кажа че ме има без да те обичам<br />и да преведа очите си на твой език <br /><br />=============================<br /><br />Прощъпулник на непукизма<br /><br /><br /><br />Ме разгневи <br /><br />ветрове и думи ми текнаха<br /><br />насвяткан от живот<br /><br />ти казах<br /><br />те искам<br /><br />се оказах фантасмагоричен педераст<br /><br />те плувах без да ми стихне<br /><br />се давех без да ми мигне -<br /><br />косата ти тече<br /><br />ръцете ти текат<br /><br /> <br /><br />А<br /><br />и нямаше нищо кой знае какво за говорене<br /><br /> <br /><br />Си валеше обилно и постепенно<br /><br />се пълнеха локвите<br /><br />се търкаляха мокри обувки<br /><br />наляво-надясно<br /><br />си ухаеше въздуха<br /><br />си тракаха трамваи и постепенно<br /><br />си мамата тракаше всичко <br /><br /> <br /><br />А<br /><br />и нямаше нищо кой знае какво за обичане<br /><br /> <br /><br />Се износвах мъжествено<br /><br />ми роптаеха лактите от облягане и ръгане<br /><br />ме вбесяваха краткостите и кестените<br /><br />се оказа мойта улица недотам за живеене<br /><br /> <br /><br />А<br />и нямаше нищо кой знае какво за умиране<br /><br />=================================<br /><br /><br />Казвам ти <br /><br />казвам ти<br />не ме интересува тази паплач<br />която се извървява в дните ми<br />и пие от жизнените ми сокове<br />паразитира поетапно в мислите ми<br />така лекокрило е моето пренебрежение а<br />болката беззъба олекотена по бръчките <br />казвам ти<br />не ме интересува тази паплач<br />само ти ме зареждаш енергийно<br />и се луташ безпътна в кръвта ми без да знаеш <br />че фас съм изтръскан отдавна<br />в нечия мазна чиния<br />сам се допушвам и други интереси нямам<br />само страхове като този –<br />да не заспя по чорапи когато се върнеш<br />въздушна на прага ми с весела шнола<br />гадно копеле съм<br />не търпя времето което стоически ме понася<br />не търпя времето когато те няма наоколо<br />казвам ти <br />онази разтворената на нощното шкафче<br />ще захлупя на челото си <br />ще изпадне снимката с която отбелязвам страниците <br />когато ме сграбчи зима за шията<br />снимката ще почива под преспите<br />мир на праха й<br />ще захапя цигара срещу небето и отсрещните тъмни прозорци<br />ще захапя сърцето си срещу небето и отсрещните тъмни прозорци<br />ще изпсувам тихомълком звездите през щори<br />ще удуша тихомълком небето през щори<br />ще напълня един леген с вода до леглото си<br />ако реша да пия да повръщам да се давя да сънувам<br />не се отвивай не си отивай не се връщай прегръщай ме<br />казвам ти <br />забравих какво<br /><br /><br />==============================<br /><br /><br />Измачкани ризи и представи<br /><br /> <br /><br />окачвам те по всичките ревери<br />засаждам те<br />във изветрялата глава<br />угасвам лампите на ръбестите вчери<br /><br />не съм за гледане<br />и без това<br /><br />излюпвам се ужасно оглупял<br />в оголените ни моменти<br />влюбен<br />на 100 парчета пак съм цял <br />упадъчен съм елемент и<br />казано най-общо <br />съм загубен<br /><br />в измачканите ризи и представи<br /><br />............................................<br /><br /><br />Вълнените чорапи, за които винаги си мечтал<br /><br /><br />Само да не ми беше толкова<br />студено на краката<br /><br />само да не ми <br />вали този сняг<br />или да живеех в Токио<br />да играех на домино но не<br />просто такава е прогнозата<br />тежка прогноза това е<br />(пия кафе Андалусия)<br />и се сещам за една падаща звезда<br />която недопаднала<br /><br />В настоящия сумрак<br />един кльощав подарък премита прага ми<br />Ей сега<br />ще му отворя<br />Ей сега<br />ще го отворя<br />от любопитство към прелюдията -<br />си казвам с леко сбърчен нос <br />за да разкарам хризантемите от погледа си <br />само<br />(да не ми беше толкова студено на краката) <br /><br />Отвори - казва Джо<br />Хубаво - тросвам се аз<br />И си помислям че това все пак е Хремата<br />(пък и Джо знае със сигурност<br />че съм нечия Сабина Кабонго)<br /><br />Хремата звъни на вратата <br />запушения нос сълзящите очи <br />кулата от тишина<br />с много сняг по ревера звъни<br />голямата Хрема на вратата ми<br /><br />Отвори -казва Джо<br />Хубаво -тросвам се аз<br />И си помислям че това все пак е Подаръка<br />(Пък и Джо знае със сигурност<br />за един мъж в зелена риза)<br /><br />Един кльощав подарък ако затлъстее<br />ще роди (ли) задоволство от живота<br />ще се превърне (ли) в birdland леглото ми<br />какво да правя<br />щях да зная<br />(Само да не ми беше толкова<br />студено на краката)<br /><br />Ето това е историята на отварянето<br />на една врата <br />така е<br />когато голямата Хрема посипе сняг по килима ти<br />или разопаковаш един подарък <br />и той теб <br />тогава разбираш че имаш<br />вълнените чорапи за които винаги си мечтал <br />(и синия звук на топли крака) <br /><br /><br />=========================================<br /> <br /><br />Прочетен: 231 Коментари: 8 Гласове: 0<br />Тагове: ru<br />Последна промяна: 10.09 23:45<br /><br /> <br />Коментари<br />1. ivoberov - Радвам се <br />12.10.2007 21:11 <br />Радвам се, че те открих<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />2. rumyrayk - захвърлеността ни <br />13.10.2007 00:32 <br />е взаимна :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />3. x2man - да знаете <br />13.10.2007 09:17 <br />че е много трудно това бягане с лунни чехли, от опит го казвам))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />4. rumyrayk - друго си е <br />13.10.2007 16:49 <br />бягане с вълнени чорапи, оплетени от нежни ръчички :))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />5. sowhat - айде <br />13.10.2007 18:39 <br />пак улезе коня в рякътъ ...<br />ей тоя ицко бей ))))))))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />6. x2man - ама не ма ема <br />13.10.2007 20:07 <br />газя лука тука с вълнени чорапца:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />7. rumyrayk - соу уотии, <br />14.10.2007 00:52 <br />сърничке моя галена )) влез и ти в поточето, де, пийни водица :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />8. lion1234 - Интересен нюанс! <br />04.03.2008 11:01 <br />,,Дай ми едно пространство, във което съм те нямал,ще се проектирам точно там...''/,,Остров захвърлен''/ Тази тотална проекция, това разтваряне без остатък в любимото същество тук намира своя завършек в: ,,И как да кажа, че ме има без да те обичам''. Обичта вече се припокрива с присъствието: има обич - има ме, няма обич - няма ме. Един интересен паралел, ако позволиш:<br />Ако Хайдегеровото ,,захвърляне'' се преживава като ОСТАВЯНЕ да бъдеш/свобода/ или като ИЗ-ОСТАВЕНОСТ/робство/, то твоето ,,захвърляне в света''/ на любимото същество, бих добавил/ се преживява като щастие, че тъкмо чрез това разтваряне в обичта те има. Обич=присъствие=щастие.<br />Стихотворенията наистина са чудесни!<br />Лек ден!<br />цитирай<br /><br />Изтрий<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-7009434569220442098?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-77204128057580410282009-10-29T02:14:00.000-07:002009-10-29T02:17:47.034-07:00<a href="http://1.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SuldtLolu2I/AAAAAAAAAgE/znFRx082FHY/s1600-h/2008-2009+pics+1030.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://1.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SuldtLolu2I/AAAAAAAAAgE/znFRx082FHY/s320/2008-2009+pics+1030.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5397948659178781538" /></a><br /><br />ТИГЪР И ЦВЕТЯ<br /><br />Привеждат се зюмбюли <br />за да изрекат една любов<br />по края на изящното<br />с косматата си кройка –<br />кокичета над мен<br />Четат невените<br />невинната поезия<br />на топлите привички утринни<br />и избуява кърваво мушкато<br />като канон едва забележим<br />(В предчувствието теменужно<br />израстват плевели под каменната дига<br />не бъркай никога в ненужното<br />или попитай моя тигър) <br /><br />Повили бледия мираж с коприва<br />и други дъхави неща <br />на сън уханията ловим. Цветя,<br />високо там във облаците се нагърчвате<br />като подпалена бродерия <br />(търкулва се кълбо от косми) <br />и докъдето рижавия хоризонт е тежък <br />очите ни (не са материя)<br />по-кактусово зеленеещи и остри <br /><br />Пробили месестата преспа <br />с изтръпнало небце <br />си жизнерадостен мъртвец<br />без-такт-но жегнат в захарта небесна <br />и в моето сърце<br />(Където вливат се реки от мед<br />и някой всякога пристига<br />ще бъдеш ти последния куплет<br />или попитай моя тигър) <br /><br />...........................................................................<br /><br /><br /><br />ТИГЪР И ДОМАТЕН СОС<br /><br /><br />безлюдно пиано <br />в покоя на опушена стая <br />дегустация на сладко кафе<br />вятър пристигнал с трамвая<br />да души цветята <br />отвъд сърцатата луна<br />подир олющените колене <br />си ми любим и остър <br />като дамско токче паднало във преспа<br /><br />казваш просто е и лесно<br />когато<br />пораснали са ни ръцете и лицата<br />но товара ако съблечем<br />ще сме съвсем на други гари<br />увиснали на фин конец<br /><br />като изпушени цигари<br />спят малките светулки на света<br />спи октопода<br />спят снежинките<br />до пода<br />ми се пускат бримките<br />и цопва вятъра във вените<br />повява там до обед<br />пак премълчавам хвърления поглед<br />на дните<br />напукан ми е покрива<br />изгубен сред липите<br /><br />повръщам<br />велура кървав на глазурата<br />отвъд завоя <br />стръмното се съмва <br />подир застоя<br />баира мокър е защото <br />в доматен сос е любовта такава<br />обичам шпротите със копър<br />вкуса на кратката тинтява<br />дъха ти който ме застига<br />под устните ти катерачи<br />заспива моя тигър<br /><br />(каквото и това да значи)<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-7720412805758041028?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-69159543438190451202009-10-29T02:02:00.000-07:002009-10-29T02:10:23.303-07:00<a href="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/Sulb96VNMOI/AAAAAAAAAf8/cUAn7utUWVE/s1600-h/2008-2009+pics+053.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 214px; height: 320px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/Sulb96VNMOI/AAAAAAAAAf8/cUAn7utUWVE/s320/2008-2009+pics+053.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5397946747568599266" /></a><br /><br />„- Що е сложно съставно изречение – попита Той<br /><br /> А тя му отговори с език много, много пъти.”<br /><br />(Цитат от световноизвестният бестселър „Ще споделиш ли моят кокал”:)) <br /><br /><br /><br /><br /> Жената ги обичаше едновременно и еднакво, с онзи изтънчен финес, на който са способни само учителките с френски език. <br />Тозмъж не се отличаваше с нищо особено, но нямаше как да бъде забравен или необичан. Понякога погледа му издаваше, че страда – тъй предан, рунтав и сив, тъй романтичен и невзрачен. Тозмъж, не можеше, обаче да стъпи ни на малкото пръстче, ни на дебелото вратле на Онзитип, защото Онзитип притежаваше неустоими тембър, дързост и нюх, отличаваше се с мъжко достойнство, което си бе едно сериозно по размер предимство. <br /> Веднъж, жената, която обичаше да разхожда едновременно, еднакво, и рано всяка сутрин своите любимци Тозмъж и Онзитип, забеляза под една разнебитена пейка - трепереща, бяла, очарователна, макар и изоставена в парка болонка.<br />„Горката трепереща, бяла, очарователна, макар и изоставена в парка болонка” – помисли си жената, и зарея замечтан поглед в посока на Тоз и Онзи, както обичаше да ги нарича на галено. Те се облекчаваха, съответно – Тозмъж неуверено при-по-вдигнал косместо краче над една стара джанта, а Онзитип, изпускащ величествена струя, в подножието на минимум 50годишен дъб. <br /> През това време, болонката също тайничко ги съзерцаваше, все така свита на кълбо под разнебитената пейка, а някъде от дълбините на болонското й сърце, се откъсна едно приглушено „джаф”, по-скоро наподобяващо „джааауффхлъц”. Пък едни дървета си провесиха краката от очакване, тревата свенливо се натеменужи, накокошини, разбрида, и прочие тревистости, които виреят над почвата, така или иначе. <br /> Надушили необикновеното присъствие, Тоз и Онзи трепнаха, наостриха уши, врътнаха опашки, и от пръв поглед хукнаха да гонят, от девет парка в десети, горката трепереща, бяла, очарователна, макар и изоставена в парка болонка. Най-подир, болонката се раздвои и умори, трепетно задъхана от това настойчиво внимание към къдравата й особа, и се шмугна в тесният процеп на една дъсчена ограда, с душа, напращяла от мечти, и с език, порозовял от сластни копнения...Не след дълго, несретницата се спомина от ужасяващата болест ДЧБТСВЦБ*, не сетила кучешка ласка. <br /> Тоз и Онзи, пропити от дълбока печал, се запиляха по белият свят, и се издигнаха в кучешката йерархия, съответно – Тоз емигрира във Франция, а бестселърът му „Ще споделиш ли моят кокал”, се харчеше надлъж и нашир като топъл хляб, докато Онзи стана патрон на фондация, бореща се за правата на кучетата под чехъл, и извършваща благотворителност, с цел подпомагане на болните от ужасяващата болест ДЧБТСВЦБ. <br /> След всичко това, жената небивало посърна, занемари френският си, и подаде документи за осиновяване на едно рижо котенце. В нея се забоде убеждението, че едно рижо котенце би могло да бъде много по-гальовно и предано, отколкото някакви си песове, като например онези неблагодарни измейкяри и помияри Тозмъж и Онзитип, дето от пръв поглед бяха хукнали да гонят от девет парка в десети, онази, горката трепереща, бяла, очарователна, макар и изоставена в парка болонка (понастоящем, покойница). И тъй, клетата животинка бе осиновена. <br /> Рижото коте се оказа лакомо и игриво, жената обичаше да прокарва тръпнещи пръсти през гъстата му козинка, а когато я налягаше носталгия, го хранеше с кучешка храна.<br /><br /> <br /><br /> <br /><br />* ДЧБТСВЦБ - девствена четиригодишна болонка търси сериозна връзка с цел брак<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-6915954343819045120?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-49502623921726208862009-10-29T01:47:00.000-07:002009-10-29T01:57:31.050-07:00<a href="http://2.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulY8-ojzJI/AAAAAAAAAf0/GqleVBLQ-qM/s1600-h/2008-2009+pics+1261.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 240px; height: 320px;" src="http://2.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulY8-ojzJI/AAAAAAAAAf0/GqleVBLQ-qM/s320/2008-2009+pics+1261.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5397943433008762002" /></a><br /><br />Истинската<br /><br />не може<br />да бъде смалена<br />в утроба<br />да бъде само очи <br />уморени<br />на тревогата<br />последният крясък<br />в последното ято<br />излишният пясък<br />в излишното лято<br />не може<br />да целува<br />унилите дюни<br />с дъждовната ласка<br />на любовите боси<br />и чужди<br />така да живее<br />в блата от въпроси<br />ненужни<br />да отмята косите си<br />тъжни<br />през сълзи да се смее<br />не може<br />така да живее<br />да повдига дъгата<br />с лявата вежда<br />да преплува тъгата<br />с рамене- безутешност<br />всяка ласка да бъде<br />неродено дете<br />да е сложна<br />и грешна<br />невъзможно е<br />да се намери във нещо<br />което през ден си отива<br />изстича<br />а после се ражда<br />за да му бъде вечеря <br />с която не си и дояжда..<br />Тя ме обича<br />не е щастлива<br />и не мога<br />да й кажа нещо<br />по-малко от сбогом -<br />а това ме убива<br /><br /><br />===========================================================================<br /><br /><br /><br />Любимата<br /><br />обичай миналите си ръце<br />от тези невъзможните<br />в които <br />цветята ще разцъфват нощем<br />в представите отвити<br />ще се докосват<br />сякаш се целуват<br />сълзите ни <br />издраскани графити<br />ще бъдат боси<br />дори и без да се събуват<br />дните<br /><br />ще изтекат милувките ни <br />от черупките<br />пробити <br />изнизвам се -<br />неволен зрител<br />на чуждата пиеса<br />преглъщам счупената<br />нежност<br />в антракта -<br />не мога да съм заместител<br />но мога да съм есен -<br />кратка<br /><br />не искам да се карам <br />с присъствията в теб<br />оставям те <br />на мислите<br />с провиснали ръце <br />на пожълтелите <br />хартиени мъже<br />един от тях <br />си забоди <br />с карфица на ревера <br />за да ти говори<br />от пренаселеното<br />твое вчера -<br />с открехнатите щори<br />и с влюбените букви -<br />което не остави място<br />за наше днес<br />и утре <br /><br /><br /><br /><br /><br />Сивооката<br /><br />Не исках сивото да е<br />цвета ми <br />най-любим<br />да бях<br />по-бял, но не - <br />такъв валях <br />от сив по-сив<br />от мним по-мним<br />като дете<br />със почерк крив<br />надписвах<br />покривите мислех<br />за невинните представи<br />скупчени около комина <br />сякаш клюмнали цветя <br /><br />Навярно вятъра ме бе забравил<br />в пейзаж на зима<br />или в окото<br />на жена<br /><br /><br />===========================================================================<br /><br /><br />Синеоката<br /><br />бе топла утринна жена<br />излъчваше сияние <br />и жалко че<br /><br />пердето се полюшваше като едва<br />откъсната милувка<br />бях<br />в състояние<br /><br />на нирвана <br /><br />а тя плетеше под клепачите си<br />шалче<br /><br />за врата ми схванат<br /><br /><br />==========================================================================<br /><br /><br />Кафявооката<br /><br />Прещракваше с бедра<br />като че ме снима<br />със притворени очи -<br /><br />не бях достатъчно фотогеничен...<br /><br />А после,<br />покапвах в устните й метафизични<br />и побеляваше разтвореното й небе<br /><br />Това ужасно й харесваше...<br /><br />А зима, както и да е,<br />съвсем не бе<br /><br /><br />==============================================================================<br /><br /><br />Жълтооката<br /><br />дори когато<br />влюбени са всичките ти клетки<br />пулсиращи до следващият залез<br />пълен с онази лудост<br />която ще възпламени отчаянието<br />че си още жив<br /><br />дори когато<br />очите ти висят на косъм от любовта <br />има ли значение кой ще отхапе<br />пръв сърцето си за вечеря<br />сега е просто някакъв юни<br />твърде погубен за да го убивам<br /><br />хищните птици са гладни<br />пируват с излишъците възторг<br />от обречената трапеза<br />на тази любов<br />разгневени са ми мазолите<br />от тези свирепи обувки <br /><br />възможно ли е точно този юмрук<br />с размер на сърце<br />да удря по перваза<br />на тишината<br /><br />напипвам пулса на жълтите ти очи -<br />заблудени нарциси <br />и прескачам гърба си пясъчен<br />неусетно<br /><br /><br /><br />...............................................................................................................................................................................................................................................................<br /><br /><br /><br />Автор: rumyrayk Категория: Изкуство<br />Прочетен: 203 Коментари: 12<br />Последна промяна: 31.01 23:09<br />Коментари<br />1. x2man - а <br />17.01 14:47 <br />мерси, чакам си аз за зеленооката;)<br />хубави са ти жените<br /><br />Изтрий <br />2. rumyrayk - за съжаление, скъпи, <br />17.01 15:06 <br />то4но зеленоока нямам в този цикъл. Но имам Истинската и Любимата - може би, най - добрите;)<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />3. buboleche - хахаха <br />17.01 15:18 <br />чакаме ги тях тогава :) интересно е че двете няма да са една и съща ,а може би ще са...<br /><br />Изтрий <br />4. sowhat - ооооо шушу <br />17.01 15:30 <br />нали аз съм тези жени :)<br /><br />Изтрий <br />5. anabel4o - И аз очаквах зеленооката, но и жъ... <br />17.01 18:12 <br />И аз очаквах зеленооката, но и жълтооката е доста пленителна. :)<br /><br />Изтрий <br />6. martiniki - харесвам <br />17.01 23:14 <br />острова ;)<br /><br />Изтрий <br />7. rumyrayk - bubole4e, <br />18.01 10:39 <br />6те ги видим, пък 6те помислим една и съща ли е, не е ли ...)<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />8. rumyrayk - шушу, <br />18.01 10:44 <br />недей така, ще ни излезе име ))<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />9. rumyrayk - martiniki <br />18.01 10:47 <br />пък после ходи обяснявай, 4е нямаш сестра )))<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />10. rumyrayk - аnabel4o, <br />18.01 10:53 <br />ще напиша и за зеленооката, 4акам някоя с котешки поглед да ме вдъхнови))) явно не ми върви на зеленооки))) <br /><br />Редактирай | Изтрий <br />11. cecka1504 - Истинската и любимата. . . Интер... <br />21.01 10:18 <br />Истинската и любимата... Интересно ще е.. Очаквам я с интерес :))))<br /><br />Изтрий <br />12. rumyrayk - ей ги на - <br />21.01 10:27 <br />пристигнаха...<br />погледни по- горе ))<br /><br /><br />Нагоре<br />Следващ постингПредишен постинг<br />Архив РуЗащото; корабокрушенецАвтор: rumyrayk Категория: Лични дневници<br />Прочетен: 400 Коментари: 12 Гласове: 0<br />Последна промяна: 29.05.2008 01:13<br /><br />Гласувай за този постинг: положително | отрицателно <br /><br /><br /> <br />Коментари<br />1. x2man - какво <br />21.01.2008 10:28 <br />ли ще стане ако тия образи се слеят в 1, малиии:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />2. dressy - .... <br />21.01.2008 10:31 <br />ру,влюбена буква,истинска...:))))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />3. sowhat - о шушу <br />21.01.2008 10:46 <br />днес казах ли ти че те обичам :)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />4. buboleche - найс :) <br />21.01.2008 12:26 <br />ако има нещо общо , то е че все няма консумация for ever after. :))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />5. rumyrayk - сигурно някаква <br />21.01.2008 20:05 <br />взривоопасна смес ще се полу4и, itsi - като мен ))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />6. rumyrayk - дрес, аз съм една много <br />21.01.2008 20:08 <br />рррррррррръмжаща буква ))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />7. rumyrayk - буболе4е, <br />21.01.2008 20:10 <br />хубаво ме полази ти )))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />8. rumyrayk - ето, 4е го каза, агапи му <br />21.01.2008 20:13 <br />оби4ливката ми тя<br />ми тууу<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />9. ddt - Убива ме... <br />23.01.2008 16:29 <br />Страхотно стихо, но ти така си ги правиш.. А тези последни 4 стиха <br /><br />и не мога<br />да й кажа нещо<br />по-малко от сбогом -<br />а това ме убива<br /><br />просто ми дойдоха като дежа- ву- явно ги чета не за пръв път... Но моята памет е такава- битс енд пийсиз (енд флашиз) - редно си е да го окъпем в морето като се стопли :))<br /><br />azz съм, обаче ми беше зает ника :(<br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />10. rumyrayk - azz <br />23.01.2008 23:00 <br />публикувала съм ги веднъж виртуално - може би, от там дежа ву-то, а може би не...кой знае<br /><br />общо взето, 98% от публикуваните в блога ми парчета, не са чисто нови, и са имали вирчуал пъбликейшен (от доста време не пускам в лит. сайтове, нямам много нови парчета), но важно е качеството, а не количеството, нали така ;)<br /><br />и мойта памет някаква такава като твойта))..,абе дай да си допрем главите някой път, и ще видиш какво ще стане (нещо ала` Вонегът ще се получи -Фарс, или никога повече самота;)<br /><br />*и тоя ник ти ходи ...аз съм имала къде-къде по-идиотски )))))) kiss<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />11. strega - :))) <br />26.01.2008 23:51 <br />надявам се да събереш тук всичките си разпилени бисерчета,<br />че от тези ник-ове ми се раз..... погледът<br />поздрав:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />12. rumyrayk - strega <br />27.01.2008 14:10 <br />нанизвам чат-пат бисерчетата на огърлица, като имам кеф и настроение - ей така, хаотично :))<br />но едва ли ще си събера целият архив тук ...много спам, много нещо е :)))<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-4950262392172620886?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-60284394021946528782009-10-29T01:43:00.001-07:002009-10-29T01:47:16.178-07:00<a href="http://1.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulWixBa7mI/AAAAAAAAAfs/TdUSWYGAx5M/s1600-h/2008-2009+pics+1011.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://1.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulWixBa7mI/AAAAAAAAAfs/TdUSWYGAx5M/s320/2008-2009+pics+1011.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5397940783655087714" /></a><br /><br />Rain cats and dogs*( и щурец)<br />*вали като из ведро<br /><br /><br /><br /> Не такъв го измислих,<br /><br /> какъвто го исках.<br /><br /> Не такъв го жадувах,<br /><br /> какъвто ми бе.<br /><br /> Дъждът се потресе, <br /><br /> унесен се плисна,<br /><br /> и в локвите снесе<br /><br /> погрешно лице -<br /><br /> но аз го целувах,<br /><br /> но аз го разлистих,<br /><br /> и даже му сложих<br /><br /> в ушите криле...<br /><br /> (Така се изложих,<br /><br /> че такъв го измислих - <br /><br /> какъвто не исках, <br /><br /> и какъвто не бе).<br /><br /> <br /><br /> Вънка- куче и котка,<br /><br /> а там зад пердето<br /><br /> двама влюбени кротко<br /><br /> правят сефтето,<br /><br /> та пушек се вдига...<br /><br />И вали ли, вали,<br /><br />ала не из ведро -<br /><br />и дъждеца намига,<br /><br />и дъждеца си крета,<br /><br />на мене пък все ми е сто. <br /><br /> <br /><br />Твоите думи.<br /><br />Моето име. <br /><br />Три калинки.<br /><br />Парче шоколад.<br /><br />Откъснати рими, <br /><br />като сладки малинки,<br /><br />а в съня ми промушен<br /><br />квадрат –<br /><br />пуснах му бримка<br /><br />и веднага пропуших<br /><br />безвредни цигари.<br /><br />После полегнах<br /><br />в отвесен креват,<br /><br />но той се подпали<br /><br />затова и забегнах,<br /><br />от жегата право та в хлад :<br /><br />Там пък се сдуших<br /><br />с малодушен щурец, <br /><br />музикална, небивала гад.<br /><br />Той ме посвири –<br /><br />тинтири-мири,<br /><br />накрая ми вдена...конец.<br /><br />А игличката фина<br /><br />боцна тук, боцна там,<br /><br />закърпи ми името,<br /><br />малко взе да боли...<br /><br />По-нататък не знам,<br /><br />но спря да вали.<br /><br /> <br /><br /> <br />==============================<br /><br /><br /><br /><br /><br />IRISH ARMS*<br /><br /> <br /><br />любима Айрийн<br /><br />с irish arms като наденички<br /><br />обичам те<br /><br />полята обилно с майонеза<br /><br /> <br /><br />*дебели, женски крака<br /><br />===========================<br /><br /><br /><br /><br />Humming October*<br /><br /> <br /><br />така ми действаш Джул<br /><br />заклевам се<br /><br />в която и да било от любовниците си<br /><br />в която и да било халба с бира <br /><br />пенлив съм за теб <br /><br />пиян от лъжи<br /><br />но бих се запролетил за един твой език само<br /><br />пърхащ като лястовица<br /><br /> <br /><br />humming october – силна английска бира, от новата реколта <br /><br /><br />==============================<br /><br /><br /><br />AKTEON*<br /><br /> <br /><br />такъв ме направи<br /><br />не много след като те нарекох “любима”<br /><br />не много след като ти подарих пластмасова гривна<br /><br />оттогава съм подарил още дванайсет такива<br /><br />и ще продължавам<br /><br />докато не умре старият продавач на сергията <br /><br /> <br /><br />*рогоносец ; също такъв, който слага рога<br /><br /><br />==================================<br /><br /><br /><br /><br /><br />HANGING JOHNNY*<br /><br /> <br /><br />с тези неизпрани погледи<br /><br />с тези изрусени мисли<br /><br />с тези остроъгълни забележки <br /><br />с тези домашни анцузи<br /><br />ще ме превърнеш в един hanging Johnny<br /><br /> <br /><br />искаш ли мила да си намерим градинар<br /><br />цветятя имат нужда от поливане<br /><br /> <br /><br />( любовта е всичко което не искам да изживея с теб )<br /><br />и преди да се епилираш не смей да ми повишаваш тон<br /><br /> <br /><br />*импотентен, или болен мъж<br />** това е кратката весия, която послужи за основа на една друга по-обемна, която е в съавторство с ем., но не мога да я открия сега)<br /><br /><br />====================================<br /><br /><br />а ето го и шедьовъра:<br /><br /><br /><br />Понеже тате ме наби<br /><br /> <br /><br />В тревата охлюви пълзЯт -<br /><br />овални, мекички, добри.<br /><br />А мене много ме е яд,<br /><br />понеже тате ме наби.<br /><br /> <br /><br />Пълзете охлюви, пълзете<br /><br />напред към светли бъднини,<br /><br />напред към цъфналото цвете,<br /><br />де нов мравуняк се строи!<br /><br /> <br /><br />И все нагоре –със рогцата<br /><br />пълзете охлюви и ох- люби!<br /><br />Пък аз ще плачкам на тревата,<br /><br />понеже тате ме наби :))<br /><br /><br /><br /><br />....................................................................<br /><br /><br /><br /><br />Автор: rumyrayk Категория: Лични дневници<br />Прочетен: 1324 Коментари: 73 <br />Последна промяна: 06.12.2007 14:17<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-6028439402194652878?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-77148362164762466142009-10-29T01:35:00.000-07:002009-10-29T01:41:18.789-07:00<a href="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulVJ3M9z6I/AAAAAAAAAfk/daEM8b4KEdA/s1600-h/2009+oct+066.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulVJ3M9z6I/AAAAAAAAAfk/daEM8b4KEdA/s320/2009+oct+066.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5397939256305766306" /></a><br /><br />Пролет пукна, ние не, и така, първо ще се гушна с любимият ми Бръмбар Бръмбаров, после ще напиша писмо до Америка, и накрая ще се гътна в канавката, с пълна амнезия :<br /><br /><br />Терзанията на Бръмбар Бръмбаров за нещата от живота<br /><br />Хей я- мравчица в тревата,<br />гуш си прави със осичка.<br />Чичо Червейчо се мята<br />луднал по една пчеличка -<br />за беда, обаче, май си пада<br />доста нещо кривоглед,<br />и така, нещастника си страда -<br />нема братко, нема мед...<br />Стършела ужасно влюбен<br />във напудрена калинка -<br />много, мноо е загубен,<br />хълца, гледа я на снимка,<br />и от страст люлее се, трепери<br />сам в едно лале, горкия -<br />тъй другарите ще го намерят,<br />девствен, мъртъв завалия.<br />А светулки две красивки<br />със червенички фенери,<br />като истински щастливки<br />светкат, от копнеж примрели<br />по един врабец от сой...<br />Той нахакано си ги редува -<br />скок-подскок, и то във брой.<br />А игрива пеперуда<br />пърха с лепкави крилца,<br />по един комар е луда,<br />с охлюв слага му рогца.<br />Хлипа тъжен и молеца -<br />листна въжке, ах, любима...<br />Но в тревата със щуреца<br />въжкораната се взима.<br />Русокосата винарка<br />май отново е препила,<br />и сега с една хлебарка...<br />Леле майко, майко мила...<br />Страда горко и мухата -<br />ех, съдба, съдба проклета,<br />где ме прати сред лайната -<br />стене жална и невзета.<br />А щипалка завистливо<br />гледа скакалец облажен: <br />"Ужас, как му е щастливо,<br />ще го щипна с поглед влажен..."<br />Паяка сумти тревожно,<br />и току с очи присвятка,<br />ох, любов ти невъзможна,<br />мила моя дървоядка...<br />Бръмбар Бръмбаров се чуди-<br />кво туй нещо, тез са луди,<br />всеки в некой да се влюби -<br />тъпотия чак до шията,<br />май останах само аз<br />да си вехна по комшията,<br />пък дано излезе .......*<br /><br />• - водолаз))<br /><br /><br />-------------------<br /><br /><br /><br />Писмо до Америка<br /><br /><br />Братко любими, какво да ти кажа...<br />Правилно думаше- стегай багажа...<br />Ма късно е вече...Кой да ти слуша...<br />В дългове, братче, затънах до гуша...<br />Ний тъй си живеем - от вчера за днес...<br />Кошмар некъв страшен сънувах нощес-<br />нема да дават 13та заплата...<br />...После яви ми се леля ни Злата -<br />не знайш ли?...Спомина се скоро, жената.<br />Погуби я оня парясник, горката...<br />Хаир да не види...А стрина ни Веска,<br />некой душманин обрал я нощеска!<br />Кво е туй чудо, кви са тез хора,<br />нема ли кой да ги тикне в затвора...<br />Пък Нушка Милушева, мойта съседка,<br />дай и на нея туршии и плетка,<br />фолк по "Планета", малоумен сериал...<br />То, и мъжа й Манол е заспал-<br />майстор строител е, сичко разбира<br />от футбол, коли и еВстевствено, бира.<br />Детето им, Цецко, е сладко. Но жалко,<br />не ще да говори...А ич не е малко.<br />Вчера го гледам- по кофите рови...<br />Па едни Иванови...В блока са нови,<br />никой не знае нищо за тях,<br />ма оттук-оттаме, аз нещо разбрах...<br />Прават се, ужким, на хора разбрани...<br />А как се подфръцва онаа...Бе мани.<br />Джули зове се, инак е Зарка.<br />Гледа надуто..., бе чиста снобарка.<br />Мъжа й е клечка, голем некъв бос...<br />Ма кой ги издига, бе...Ного е прост.<br />Туй-то...А за нас - добре сме си ние.<br />Мъжа ми кат пийне, малко ме бие...<br />Инак е свестен. А свекървата-зла!<br />Ма как я подпуках с оная метла..<br />Друг път да не знае много да лае...<br />А свекъра-мухльо. Само си трае.<br />...Поздрав да пратиш на чичо ни Боре...<br />Тука цените растат все нагоре...<br />На жена ти Присила- ного целувки...<br />(Има ли некви непотребни обувки...)<br />....<br /><br />........................<br /><br />Канавката<br /><br />Бе някаква си безпричинна сряда<br />и вървях наизуст<br />в една прохлада<br />с чене отегчено да трака<br />бях по къс ръкав и така-нататък<br />а ризата ми сива бе<br /><br />Недобре<br />фокусирах откакто взе да мръква<br />вървях не спирах<br />и по-смешни звезди не бе имало<br />на по-черно небе<br />залитащо<br /><br />Едно скитащо<br />куче с много бау-бау ме емна<br />аха да се гътна<br />малко го ритнах<br />Бау-бауто млъкна <br />и реших да подремна<br /><br />Останалото помни канавката<br /><br /><br /><br />Амнезия<br /><br />Напих се<br /><br />и приключих в полунощ<br />с хълцане, жени, поезия.<br />Господи, какъв съм лош,<br />името ми е амнезия.<br /><br />После плаках и повърнах,<br />влюбен бях, или не знам.<br />Пешо чуках, теб прегърнах...<br />Хич не помня, даже грам.<br /><br />Изтрезнях<br /><br />и се събудих рано<br />без глава, ама с очи.<br />Ех, да помнех мила мамо...<br />Но историята мълчи.<br /><br /><br /><br />........<br /><br /><br />Прочетен: 436 Коментари: 33 <br />Тагове: ru<br /><br /><br /> <br />Коментари<br />1. gothic - Много готино :)))) <br />23.05 12:45 <br />Много готино :))))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />2. x2man - тъй то <br />23.05 13:07 <br />идат като овци и още повече бегат<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />3. rumyrayk - нали? :)) <br />23.05 13:07 <br />gothin gothic :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />4. rumyrayk - :))) точно за това се сетих и аз <br />23.05 13:10 <br />а също и за: `и ще дооойде наай-щастливият ден` ))) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />5. lion1234 - Абе, Руми, <br />23.05 17:04 <br />Днес да не е случайно Свети Валентин - след вълнуващата, интимна, партийна любов се озовавам изведнъж сред бурната, страстна горска любов, ха-ха-ха! Пак си забъркала един зашеметяващ коктейл от любов, фолк, алкохол, след който падаш в безпаметство в... ,,Канавката''!<br />Ей, т'ва горе да не ти е предизборният билборд - ,,хич не помня, даже грам'', ха-ха-ха!<br />Прегръдки, Веселушке! <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />6. vitaniya - :)))))))))))))) <br />23.05 18:05 <br />готино и така нататъъъък :)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />7. dressy - ей, <br />23.05 22:24 <br />ти булко черновежда!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />8. sulu - ру <br />24.05 18:37 <br />зная го тоя манол дето разбира от бира,голем е муш мурок да знаеш:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />9. rumyrayk - ммм, май френд, <br />24.05 18:38 <br />днес е ден на буквичките, на просветата- велик ден е. Някъде през миналият век на този ден бях абитуриентка ))) "хич не помня, даже грам" го написах скоро...)))<br />Мдааа, това е предизборният ми билборд, как позна? Нали ще гласуваш за мен? :))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />10. rumyrayk - су, съкровище, <br />24.05 18:42 <br />пък аз познавам Бръмбар Бръмбаров. Голям е...водолаз :))))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />11. rumyrayk - вити, <br />24.05 18:43 <br />как си любима? Радвам се, че намина, па и рима има:)))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />12. rumyrayk - беб, <br />24.05 18:49 <br />помахвам ти с рунтава вежда :)))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />13. itsasin69 - rumyrayk, обичам да чета поезия, а ... <br />24.05 19:02 <br />rumyrayk,обичам да чета поезия,а твоята определено ми харесва,фен съм ти!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />14. rumyrayk - itsasin69, <br />24.05 19:19 <br />69 е едно прекрасно число, което аз много уважавам :)) Добре дошъл в редиците на моите фенове:))) А, междудругото, докато ти пиша тоя комент, усещам земетресение, честно- сигурно ще кажат по новините довечера:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />15. lupunel - ru <br />24.05 21:23 <br />Бръмбар Бръмбаров е много готин пич<br />от комшийката не го е еня хич!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />16. rumyrayk - аман от такива пичове, лу, <br />24.05 22:29 <br />заради такива като тях комшийките си седят нещастни и дискриминирани по пейките.<br /><br />Ох, в какъв свят живеем! :)))))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />17. libertybell - Мммм, <br />25.05 01:32 <br />пролетно и мнооого свежо:)))<br />Поздрави, Ру!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />18. lion1234 - Наистина е велик... <br />25.05 10:38 <br />24 май, Руми, закъде сме без буквичките, думите, писмото! Спомням си празничната атмосфера в училищата, окичените с цветя ликове на Кирил и Методий, радостните първолачета, горди, че са научили вече азбуката - това са незабравими мигове!<br />Ауу, билбордът е великолепна артнаходка! Печелиш твърдо моя глас!<br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />19. rumyrayk - либи <br />25.05 16:53 <br />пролетно свежарски поздрави и от мен :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />20. rumyrayk - джош <br />25.05 16:53 <br />твоят глас ми е много ценен :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />21. sowhat - любимите ми стихове <br />26.05 10:11 <br />в пълен блясък. руми само да кажа че си пропуснала и онова за магданоза - любимото ми <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />22. lion1234 - Драго ми е да го чуя, Руми! <br />26.05 15:40 <br />Абе, ти не си човек...Злато си!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />23. gitchkagramatikova - Сладка моя ру, във вихъра си! :))) <br />26.05 22:06 <br />Нека дам своя скромен дан към темата с ей това клипче, на което днес много се смях:<br /><br />http://www.youtube.com/watch?v=ABqh9N-Mw5E&eurl=http%3A%2F%2Fgitchkagramatikova%2Eblogspot%2Ecom%2Fsearch%2Flabel%2F%25D0%25A1%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B8%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%2587%25D&feature=player_embedded<br /><br />Целувки!<br /><br /><br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />24. rumyrayk - за магданоза не мога <br />26.05 23:40 <br />да го намеря нещо, иначе бих го пуснала - май нейде в бунтарите го имах, м :) <br /><br />Рейгън - враг номер едно на Тутраканската селищна система! (Лозунг на входа на град Тутракан) <br />:))))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />25. rumyrayk - не човек а злато, а )) <br />26.05 23:52 <br />Джош, пак добре, че злато, а не желязо:)))<br />Я да те черпя аз предизборно с едно стихотворение:))))<br /><br />Балада за комуниста" Веселин Андреев <br />лято 1946г. <br />"в памет на моя другар партизанин Стефан Минев- Антон" <br /><br />Балада за комуниста<br /><br />Колко дена го били?<br />Ни дума, ни вопъл, ни стон... <br />Но устата сгрешила<br />сама промълвила: Антон. <br /><br />Свойто име им казал, <br />но седмица после мълчал, <br />а пък тялото - в язви, <br />и язвите гнойни течат... <br /><br />"Где са твойте другари?"...<br />Той виждал отряда любим... <br />и очите притварял, и тръпнел, <br />но бил несломим. <br /><br />Побеснял и разгърден, <br />край него прострелвал агент - <br />той отвърнал му твърдо: <br />Убиецо, стреляй във мен!" <br /><br />Те във раните люти посипали сол - <br />като жар. <br />Скърцал зъби нечуто...<br />И как ли без вик издържал?... <br /><br />И в злоба безсилна пак били го - <br />диви и зли. <br />В страшни мъки се свилал, <br />но дума не им промълвил. <br /><br />После бавно притихнал...<br />Смутени, учудени, в страх <br />те го гледали тихо - <br />безмълвен, но горд, величав. <br /><br />"Не човек, а желязо!" - <br />просъскал агентът фашист. <br />Тихо мъртвият казал: <br />"Не, комунист!"... <br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />26. rumyrayk - ще го погледна, гич:)) <br />26.05 23:56 <br />темата може да я поразширя, вече имам заявки от ем и май систер :))<br />целувки и от мен!)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />27. lion1234 - Ей, Съкровище, <br />27.05 12:15 <br />откъде го измъкна тоя знаменит ,,шедьовър'' на соцреализЪма! Направо се почувствах като оня ,,добър ученик, до прозореца вляво'', дето ,,получи отличен в час по мълчание''!<br />Ама и PR-ът ти е опасен: ,,език на любовта'', но друго са си ,,железните'' аргументи! Изборът е направо в десетката - надмина и ,,трамвая'' и бате Серго! Колко дедовци, бленуващи за ,,твърдите неща'', сега ще хукнат ентусиазирани към урните,хахахах!<br />Нека бат Бойко разправя, че били лош матр'ял. Те да ти изковат ,,железно'' победата, пък той да търси качеството.<br />Златисто да ти е, Златокоске! <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />28. rumyrayk - Отново си право в десятката, Джош :) ама много! ))) <br />29.05 16:05 <br />Тези дни наистина ми е златисто, макар, че е леко дъждовно сега. Много Прегръдки за теб, и слънчево настроение! :))) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />29. lion1234 - Дъждовно ли! <br />29.05 21:24 <br />Веднага ти изпращам ,,слънце'' - тия дни тук в Лондон слънце да искаш! Така се е разпекло, направо да не повярва човек!<br />Прегръдки и за теб, Злато!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />30. rumyrayk - ейййй, виж ти как се обръща времето)) <br />30.05 14:17 <br />и днес е едно гадно и дъждовито, даже съм канена на абитуриентски бал, ама хич не ми се ходи. Пращай ми веднага слънце, слънце мое :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />31. bestregards - хахаххахахахаха-ха <br />02.06 23:19 <br />голям инсектициден сериал! :-))))))))))))))<br /><br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />32. rumyrayk - нали, нали))) <br />03.06 16:38 <br />"кво туй нещо, тез са луди...":)))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />33. antone - Много яко... <br />27.06 08:30 <br />особено Амнезия :D :D<br />цитирай<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-7714836216476246614?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-35952301923520078452009-10-29T01:29:00.000-07:002009-10-29T01:34:05.072-07:00<a href="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulTcR0L9zI/AAAAAAAAAfc/vIw6rY3MidA/s1600-h/2009+%D0%BC%D0%B8%D0%BC%D0%B8+116.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulTcR0L9zI/AAAAAAAAAfc/vIw6rY3MidA/s320/2009+%D0%BC%D0%B8%D0%BC%D0%B8+116.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5397937373663983410" /></a><br /><br />Няма грешка- моята мила сестра ме направи леля. Малкият мъж се казва Виктор, и е най-прекрасният на света...Добре де, леко съм пристрастна по обясними причини:))) Днес съм си ги писала дъждовни, и пускам две парчета с елемент на купесто-дъждовна нежност и сладки риби...дали пък това не е поради факта, че тази година за пръв път ще се пробвам като рибарка:) Но ловец няма да ставам, имате ми думата:))<br /><br /><br />Усещане за<br /> <br />От корен започва приказката<br />Прошумява през клоните <br />притихва в небето<br />от средата на струните<br />късам те<br /> <br />с необичаен сюжет <br />и кадифени гърди<br />сполетявам те<br />внезапно<br />отново и отново<br />подреждам те<br />с всички влажни<br />подробности от календара<br />в които знаеш ли,<br />просто е-<br /> <br />усещане за купесто-дъждовна нежност<br /><br />===============<br /><br /><br />Sweet fish понякога<br /> <br />особено когато<br />„понякога”<br />трае цяла вечност<br />съм толкова щастлива<br />че ми идва <br />да си пусна хайвера<br />олекнала от милване<br />във сладководните води<br />ме искаш<br /> <br />все по-силно е<br /> <br />да те настръхвам<br />с мигли перки<br />лъскави люспи<br />да те крещя <br />и мъркам<br />да те побърквам...<br />с едно-две-три<br />осъзнати движения<br />да съм <br /> <br />твоя <br /> <br />в розмарин<br />лимонов сок<br />и копър<br />да си толкова <br />мокър,<br /> <br />че<br /> <br />...остави ме<br />на мира<br />или по-скоро<br />сграбчи ме <br />за да можеш да разбереш <br />колко много...<br /> <br />са хлъзгави рибите<br />................................<br /><br />облаци и думи <br /><br />за бести...нека бъде нейната вълшебна мантра:)<br /><br />скупчват се произволно <br />или предизвикани с мисъл<br />най-много крещят неизречените <br />но и съвсем обикновените <br />притежават <br />усещане за купесто-дъждовна нежност<br />предчувствие за <br />безкрайност <br />летни произшествия <br />с охлузвания по сърцето<br />малки виолетови облачета <br />по шията <br />гърдите <br />бели думи<br />вместо огърлица<br />особено когато са<br />нарисувани с твоят глас<br />по моето небе<br />познавам <br />по виолетовите отпечатъци<br />колко много<br />к<br />о<br />л<br />к<br />о<br />много те<br />...............................<br /><br />И какво друго...Днес е ден за слушане на Ерика Баду :) Защо не в комбинация с Лени Кравиц или Стивън Марли, примерно :)<br /><br /><br /><br />Нагоре<br />Следващ постингПредишен постинг<br />Мистериите на ХухлаИмам си и аз абитуриентка:)Автор: rumyrayk Категория: Други<br />Прочетен: 903 Коментари: 59 Гласове: 2<br />Тагове: ru<br />Последна промяна: 23.06 00:14<br /><br />Гласувай за този постинг: Вече сте гласували! <br /><br /><br /> <br />Коментари<br />1. zlika - Ооооооо, гуш! <br />22.06 16:43 <br />Живо и здраво и много усмихнато да е малкото магаренце :-)<br /><br />\m/<br />//<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />2. sowhat - аз те обичам <br />22.06 16:44 <br />и като леля и като рибарка и непоръбена от люспи, всякаква демек :)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />3. rumyrayk - zlika <br />22.06 16:54 <br />гушкам те и теб, бебчо, в този дъждовен, гушлив ден:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />4. rumyrayk - и аз теб, <br />22.06 16:59 <br />с цялата си рибарска душа и в резедави нюанси, нюню:) сега чета сайт за такъми, смятам да хвана една златна рибка и за теб :)))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />5. elineli - Приказка <br />22.06 17:20 <br />разкажи на малкия мъж, слънчева Ру:)))Умееш :))))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />6. vihra13 - Много е сладък малкия бебок!!! <br />22.06 17:20 <br />Да е жив и здрав и много да ви радва!!!!:)))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />7. fabula - Прелестни сте! <br />22.06 17:37 <br />Да сте живи и здрави и само хубост занапред, много щастие за бебчо! :)<br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />8. rumyrayk - скъпа eл., <br />22.06 17:38 <br />не се съмнявай в това :) вече му разказвам...) <br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />9. rumyrayk - вихре, <br />22.06 17:41 <br />ами сестра ми за малко да ми се разсърди, че не съм показала на белият свят малкото съкровище:) но като я чакам сума ти време да ми прати снимки...:))<br />благодарим ти! :)<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />10. rumyrayk - Фаби, <br />22.06 17:44 <br />да се връщат и на вас прекрасните пожелания...с много радост и споделени моменти...<br />Едно красиво и незабравимо лято ти пожелаваме аз и скъпият ми бебушан:) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />11. lupunel - любима ru, <br />22.06 18:20 <br />ама си прекрасна леля<br />с бебчето <br />и с розовата блузка хеля!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />12. rumyrayk - лу, любими, <br />22.06 18:26 <br />аз сякаш със зелената повече се харесвам, ще ми ходи на рибарското столче:))<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />13. lion1234 - Да ти е жив... <br />22.06 18:42 <br />и здрав Малкия принц, Руми! Прекрасна гледка сте! Че и каква нежна приказка за сладките рибки си му приготвила! По всичко личи, че ще станеш опитен рибар! Да ти върви като по...дъжд! Наслуки!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />14. kosara2008 - :)-" здравей, това съм аз..." <br />22.06 19:03 <br />казал бебо и хванал своята първа златна рибка, ллеля Ру и я преварнал в гушкаварозоворезедаванежност...еи разкопнежват двамата и бебо е рибаря, а ти си Слънчоцелувачка;)<br /><br />ммм, днес ми е верно много гушкаво защото сте бомбонени и се връщам бавно и полека в себе си където пак ми е добро;)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />15. divini - Ха така :) <br />22.06 19:24 <br />Браво на сестра ти :) Да са много щастливи и тя, и Викторчо, и леля му, и изобщо всички :)) А Виктор е страхотен :) <br /><br />Поздрави <br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />16. sunflower - Да е жив и здрав! <br />22.06 19:24 <br />Винаги съм искала дъщеря, имам я, но ужасно много се радвам на племенниците си, особено на по-малкия .... еййййй само като каже "Ейо Майо!" и се разтапям цяла :))))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />17. rumyrayk - Джош, <br />22.06 19:27 <br />прекрасен е, наистина, не мога да му се нагледам и нагушкам...) Скоро ще ти разправям как е минал първият ми риболов:)) Опитен рибар едва ли ще стана, но отдавна се каня да усетя що за тръпка е това, и ето, че вече е решено:)) Наслуки и на теб, май френд, много сладки рибки и изобилие от купесто-дъждовна нежност!:)<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />18. itsasin69 - rumyrayk <br />22.06 20:15 <br />по-скоро ми приличаш на по-голямата сестричка на малкия Виктор,но след като казваш че вече си леля,вярвам ти:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />19. anastasiia - Хеее..., че хубави снимки!:))) <br />22.06 20:28 <br />Много сте сладки...:)<br />Целувки и за бебчо, и за леля Руми...;)))<br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />20. saniko - Всички сте готини!Бъдете щастл... <br />22.06 20:38 <br />Всички сте готини!Бъдете щастливи:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />21. sulu - Скъпа ry <br />22.06 20:50 <br />Радвам се за теб!Да ти се похваля и аз съм леля,но на момиченце,моята племенница е на 6 годинки и се казва Стефка(на мене е кръстена)русичка е:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />22. rumyrayk - косара, <br />22.06 21:02 <br />като една истинска "слънчоцелувачка", целувам и теб. И на мен така...добро ми е в мен:) Усетих хубавата ти позитивна eнергия, тя ме погали като нежен ветрец, изпращам ти и аз един топъл бриз...и сладки рибки, скачащи над вълните...усещаш ли? :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />23. rumyrayk - divini <br />22.06 21:08 <br />Благодарим ти за споделеността на усещането:) Прекрасни мигове с любимите ти хора и на теб пожелаваме:) <br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />24. rumyrayk - Съни, <br />22.06 21:11 <br />и аз така като теб- женска майка се усещам:) Ух, нямам търпение Виктор да ми каже "Ейо Уми" :)) Хих, ако излезе от мен рибар, ще го взимам с мен като порасне:)))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />25. rumyrayk - itsasin69, <br />22.06 21:17 <br />откога се каня да ти кажа, че съм влюбена в аватара ти:)) леля съм, няма майтап, но само на Виктор :)) сигурно анонимните боклуци ще бъдат много разочаровани, че не съм "шишкаво лелче" и "маймуна", ама какво да ги правя, дгд :))<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />26. rumyrayk - Анастасия, <br />22.06 21:21 <br />голямо целуване се заформи днес:)<br />Целувам и теб, излъчваш толкова позитивни вълни, че няма как от това да не ми е хубаво:))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />27. rumyrayk - saniko <br />22.06 21:25 <br />Добре дошла:) Бъди щастлива и ти!<br />:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />28. rumyrayk - су, любима, <br />22.06 21:29 <br />ти си неотразима леля:)) сега, ако ми кажеш, че и на риба ходиш...:))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />29. sulu - Ами миличка, не ходя за риба ама си ... <br />22.06 21:36 <br />Ами миличка,не ходя за риба ама си ловя рибки тука в блога.Хи-хи:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />30. rumyrayk - да, су, <br />22.06 21:40 <br />погледнеш ли го в очите....и целият блог е в краката ти:))) имаш неустоим поглед...:) гуш, су!)) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />31. dressy - айде <br />22.06 23:01 <br />и аз да те гушна накрая,дъждовнооблачна моя<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />32. bestregards - щастливо детенце <br />22.06 23:29 <br />има си леля фея! :-)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />33. russaliq - Живи и здрави да сте всички! <br />22.06 23:45 <br />И много да се обичате!<br />Представям си те - като знам малката ми дъщеря колко много си обича племенничката! Душички!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />34. rumyrayk - беб, <br />22.06 23:52 <br />и накрая да плеснем с ръце и да се хванем на хорце:)<br />love u, love u ) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />35. rumyrayk - бести, <br />22.06 23:54 <br />едно специално разширение има на постинга....за теб ...от леля фея :) <br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />36. rumyrayk - русалия, <br />23.06 00:01 <br />ами като мое дете си го чувствам...радост голяма ми носят най-близките :)<br />Благодаря за чудесните пожелания, да е щастливо и светло и в теб, и около теб :) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />37. bestregards - леля фея.... <br />23.06 00:02 <br />леля нимфа...<br /><br />:-)<br /><br />какви ли още песни знае за лека лятна нощ... по-пъстри от сън в лятна нощ и по-нежни от малка лятна музика............<br /><br />ех, че хубаво се размечтах преди лягане..........<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />38. bestregards - аууууууууууууууууууууууу <br />23.06 00:04 <br />имам посвещениееееееееее и подарък!!!!!!!!!!!!!!!<br /><br />:-D<br /><br />лелеееееееееейййййййййййй!!!<br /><br />:-D <br /><br />к<br />о<br />л<br />к<br />о<br /><br />много.......<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />39. rumyrayk - бести, <br />23.06 00:08 <br />а "усещане за купесто- дъждовна нежност" съм го сложила и в първото, и в това, твоето стихо...) обаче нарочно, защото си е хубаво усещане...:)<br />Бебчо за сега ще слуша приказки от леля си за мечета, патета, таралежчета, котета, зайчета...Като порасне, ако е по-поетична натура, ще го запозная и с купесто-дъждовните нежности:))<br /><br />лека...<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />40. martiniki - :) <br />23.06 07:57 <br />бебе, случило на леля ;))<br />живи и здрави!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />41. henzelski - Честит <br />23.06 08:19 <br />племенник, сестричке! ;)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />42. ady - Да ви е жив и здрав <br />23.06 08:41 <br />мъника, само радости да ви носи:))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />43. parasol - Супер е (сте) <br />23.06 09:16 <br />Победихте ме на мига!<br />:)))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />44. kosara2008 - бризът ми е като ...;) <br />23.06 11:00 <br />"по парфюм", но ще се задоволя само с едно мнОго големО деколте и един цунк на виктор/победнотодупенце...:)))-<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />45. rumyrayk - Доре, <br />23.06 13:16 <br />и леля, случила на бебе- случването е взаимно:)<br />Благодарско от сърце :) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />46. rumyrayk - Братко, <br />23.06 13:18 <br />голямо мерси, че споделяш радостта ми :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />47. rumyrayk - Ади, <br />23.06 13:19 <br />дай Боже, и на теб благодаря :))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />48. rumyrayk - Ехааа, <br />23.06 13:20 <br />непобедимият Слави победен ;) Поздрави и прегръдки от нас:)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />49. rumyrayk - леле, <br />23.06 13:23 <br />с това големо деколте ще подлудиш бризът :))<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />50. kosara2008 - мило, знайш ли...има и глобички... <br />23.06 14:14 <br />за цици дет са усмифкват от подробното деколте, ух, много ма тормозскат;) ама ща си ги плащам...те нал са за туй...да виждат Слънцето, ох, слабосност нерадост...ииии да не забравя ти цункасва ли го бебо...само като изрека таз дума и ми отмалява от обичност, ех ти щастливолелска си!!!<br /><br />лубимият ми бриз е августовски иначи не се довреждам до Времето...а и си падам мързелско:))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />51. libertybell - Честит племенник! <br />23.06 22:14 <br />Да порасне голям и хубав юнак :)<br />Наздраве!!!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />52. bestregards - усещане за купесто-дъждовна нежност.... <br />23.06 22:17 <br />спохожда ме и сега по-често от на леля фейка приказките чудни.......<br /><br />подсещаш ме за един юнак, че се замотавам и пропускам да му почета от на леля фейка приказките за мечета, зайчета и таралежчета....... но фаворити ни са ко-ко, па-па, бръм и мааааа!!!<br /><br /><br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />53. rumyrayk - мило, <br />23.06 22:31 <br />ти ме разби с тез глобички, пари трябва да дават за подобни гледки, пък то...)))) цункасвам го, как!<br />дълги августовски бризове ми се очертават и на мен...ще се оглеждам за теб;) <br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />54. rumyrayk - Либи, <br />23.06 22:36 <br />благодаря! Ще порасне умен, красив и скромен- нали на леля си се е метнал :))) Само се надявам да не пропише поезия, че тогава го закъсахме:))))<br />Наздраве! <br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />55. rumyrayk - бести, <br />23.06 22:41 <br />и перестата облачност си я бива... но дъждовете отключват магичните ми сили :)<br />Ще е удоволствие за юнака да му прочетеш от на леля фейка книжките, само свирни кога ще се състои голямото четене :)))<br />и все по-нежностни да те спохождат...;)<br /><br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />56. kuracpalac - Честито, Честито!!! <br />30.06 09:56 <br />Аз малко позакъснях, ама...<br />Всичко най хубаво!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />57. rumyrayk - О, мерси, <br />01.07 00:06 <br />никога не е късно :)<br />Всичко най и на теб :) <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />58. lila - ------------ <br />02.07 17:49 <br />леля си не ами...направо супер бебок!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />59. rumyrayk - да, <br />03.07 12:13 <br />много е сладичък и усмихнат любимият ми малък човек:))<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-3595230192352007845?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-12547606621859844902009-10-29T01:25:00.000-07:002009-10-29T01:27:59.598-07:00<a href="http://2.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulSAebVZxI/AAAAAAAAAfU/FOxbBtuWafA/s1600-h/2008-2009+pics+829.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://2.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulSAebVZxI/AAAAAAAAAfU/FOxbBtuWafA/s320/2008-2009+pics+829.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5397935796501440274" /></a><br /><br /><br />(2ро издание - допълнено и преработено; възможно е и продължение, зависи какво ще завали от небето...;)<br /><br /><br /><br /> Месните жители са гарнирани с пъдпъдъчи яйца на очи между скулите, и въртят същите тези като белки. Цвърчат, забелват белтъци. Имат косми, кости, жили и чувства; отглеждат бенки, дренки, сенки и други чудатости в междуожилените си пространства. Тъжат с фикусите, бленуват с розите – но тяхната тъга не е като тъгата на Чукундурците. Някак си е по-нетъжовна. В дебрите на подкожната им тлъстина, се разхождат остатъци от прасета, а в главите си отглеждат бръмбари, обаче само голобрадски. <br /><br /> Когато се случа в техния град, обичам да споделям всяко свое съкровено свинско със зеле, белки(м) покажат месновина, но уви. Прикривам фините си мръвки с листа от крехка салата, за да нямам неприятности. Град Сланинесто месище не е особено гостоприемен, чушким това го прослави. Понякога от погледите на месните, зеленчуковият ми врат се схваща... Жителите от месо се кикотят нервозно като кюфтенца. Понякога и аз като тях, но сега обитавам село Чукундурино и се зова чукундурчанка. Общувам най-добре с гъсеничока Пикасо, той е доста мъхест и мутирал екземпляр, със своеобразен сексапил. Иначе живея с мулето Дарвин, той ми е голямо аверче, очувах си го с много любов тоя дзвер, и сега ми се отплаща за добрините, които му причиних. Много е фешън, и голям умник. Аз не съм съвсем месна, което е объркващо за някои. В Чукундурино се нахожда института за изследване на човешките екстермонцидули и нередности (ИИЧЕН). Изследват ни всеки месец. Аз съм от умерено пострадалите - имам нитрати в главата, шумове в гърба, остатъци от курбан-чорба във вените, но екстермонцидулите ми са добре. Погледнато индикузентно, това е най- важното. <br /><br /> Оня ден, пак се случих в Сланинесто месище, месните бяха изпаднали в паника, защото от чешмите им течеше бърбън с мастика и мед, а от небето туко прокапваше текила. Лимоновите дръвчета растяха за секунди, и се превръщаха в огромни дървища. Въздуха трептеше в предчувствия за сол. Залитах весело, и берях гъбки –недоклатки, докато онея се шашардисваха. Абе, кажи им месни, и не ги обиждай повече... Скъпия ми мушморок Дарвин се напорка, изнесе програма на площад Промоция, всички се втрещиха, и след като поквичаха известно време, ме направиха богата. Цяло торбе мондрети събрах. Реших, че със заработеното от Дарвин, ще си купя вила в долината на фрезиите и авокадата –но за това, друг път. <br /><br /> Привечер напуснахме града, и се затътрузихме в оплезеният нощен въздух. Алкохоликът Дарвин преплиташе копитца и нещо ломотеше, пък и торбата с мондрети му тежеше. Дълъг е пътя до нашето село. Опиваха ме живописните води на Бульонестата река, прекосихме моста, който подобно на ксилофон ревеше под стъпките ни. Клоните на плачещата върба се бяха провесили като суджуци, ама ние не бяхме гладни. Край храстите дебнеха месоядни цветя и илюзии с гладко обръснати челюсти, които щракат. Хищните им сенки се олюляваха вампирясали, чак грудката ми настръхна от шубе. Вимето на небето ръсеше подплашен дъждец, а не от оная нагла текила. И добре, че така се случи времето. Нещо пееше. Рефрена къдреше широколистното ми сърце, и с Дарвин все така чукундуресто порехме мрачноватият мрак. По едно време взех да бълнувам, някакви неща от сорта:<br /><br /> Живота е щрак. Зрей внимателно. Защото днес може да е лято, но утре е телешки джолан. И дафинов лист. Все едно. Луната наедрява като корем на бременен пингвин, а минутите между мен и един месен, са на друга галактика, за да не е тъжно на Снежанка и седемте джуджета. На Хензел и Гретел. На Червената шапчица. И на други подобни брадясали приказки.<br /><br />Като се замисля, цяла нощ сме вървели за да стигнем. И ето я табелката на Чукундурино! Най –сетне у дома! Ураааа! Зазорява се. Дарвин е махмурлия. Мъчи го жажда и му се чурка. Но горкото ми муле търпи – да не е произлязъл от маймуна, я. Един щурец се развихря в главата ми. Трепетно е. Пристъпваме в някакъв празник. Фонтакряфките почтапусат, мъртачунат, щофороните изжърфясват! Суматохата мирише на манджа. Слънцето е бухнало като козунак. Облизвам се, а новият ден разцъфва. В селото е жужащо, растително и приветно. ИИЧЕН отваря врати. Както винаги, има много желаещи да проверят екстермонцидулите си. <br /><br /> <br /><br /> <br /><br />==================================================================================== <br /><br /><br />Нагоре<br />Следващ постингПредишен постинг<br />Някой ми хакна лалето -архив РуАрхив РуАвтор: rumyrayk Категория: Други<br />Прочетен: 714 Коментари: 15 Гласове: 0<br />Последна промяна: 09.02.2008 21:13<br /><br />Гласувай за този постинг: положително | отрицателно <br /><br /><br /> <br />Коментари<br />1. lupunel - & <br />09.02.2008 17:57 <br />O boje,kato zapo4naha da po4tapusat i da marta4unat oniq mi ti fontakrqfki ta ne mirqsaha dokato 6oforonite ne izjarfqsaha....<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />2. viovioi - живота е щтрак.Зрей внимателно.... <br />09.02.2008 18:44 <br />Фотофиниш.<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />3. x2man - готин <br />09.02.2008 19:01 <br />сандал, между другото:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />4. maymi - :)) Бравос!! <br />09.02.2008 19:46 <br />Невероятен философски гювеч :))<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />5. rumyrayk - лупу, <br />09.02.2008 21:05 <br />знаех си че ме разбираш, братле...<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />6. rumyrayk - вио, <br />09.02.2008 21:06 <br />казах ли ти Честита нова плъхска година;)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />7. rumyrayk - maymi <br />09.02.2008 21:07 <br />и ти си майсторка на умни `манджи" ;)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />8. rumyrayk - ицка <br />09.02.2008 21:08 <br />нима е по-готин от чукундурчанската ми тиква ;)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />9. анонимен - закуснял рев за чукундура <br />10.02.2008 05:43 <br />Възрастните винаги си приготват необличано бельо и дрехите за ковчега.На село си заделят и някой лев за оплаквачи. След връщане от гробищата слагат софра,на която има само хляб, боб,жито и зеле- постно сготвени,<br />Като умрял Петко от село Чукундурово си нямал ни дрехи, ни грошове пък и гащите били само тези на гъза му. Иначе бил надарен, Което личало и така, без да го къпят. Тогава в Чукундурово имало само невести. Мъжете- все на гурбет или ще дигат дворци в Букурещ от дялани камъни. Или керван сараи из турско, Затова Букурещ има толкова красиви старинни сгради. А керван сараите българите ги натрошили,да правят шосеини и жп пътща по Фердинандово време...<br />Та Петко умрял и го гласят за гроба, В градината му намерили боб,ама още зелен. Но за тази трапеза се слага зрал боб. Намерили и зелка/ Готвят. Ето че идва една баба и сварва жените да се карат, Никоя не иска без грош да го оплаква, а и неоплакан няма как да го погребът.<br />- Традизията си е традиция трябва да се спазва!...<br />недоволствали погребвачките. Новодошлата казала:<br />"Даите ми този чукундур, за него ще го оплача..."<br />Те се съгласили и тя занареждала<br />- Боже, Боже, прости на Петко греховете, беше оправен, на никоя не е отказвал.. да помогне" и така си реве и повтаря като жална милмна песен<br />В този момент от към дола се задали гурбетчиите на тулумба се връщат и чуват жалбата на оплаквачката и като разбрали, че плаче на Петко за чукундура се провикнали<br />" Спри да плачеш Стояно, всички се връщаме и всички сме начукундурени, че и Петко да си почине...<br />Оттогава е приказката за умрелия да се съобщава " Той почина!: и селото прекръстили на "Чукундурово"<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />10. анонимен - zaw 12929 Поздравявам Ви !!! <br />10.02.2008 05:47 <br />Аз съм анонимния. Пропуснаха като никога да ме изпишат. Чукундури!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />11. x2man - абе <br />10.02.2008 10:49 <br />супер си си отвсякъде, чичковото червеночукундурченце:)<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />12. rumyrayk - zaw 12929, <br />10.02.2008 12:45 <br />язък за клетия Петко, не бях чула, че се е споминал, и сега ми стана едно такова мъчно.<br />Предлагам да побратим двете села - Чукундурино и Чукундурово. Няма само градове да се побратимяват, я. <br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />13. rumyrayk - ицкааа, <br />10.02.2008 12:46 <br />непротивоконституционствувателствувай! :)<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий <br />14. krassko - Е, не е истина, не може да бъде <br />10.02.2008 13:56 <br />Някакъв Пазарджишки Наполеон ми скапа настроението със стихове на латиница, но сега съм<br />добре. Благодаря за настроението. Видях, че вече си "Изящна и красива" - значи всички са щастливи!<br />цитирай<br /><br />Изтрий <br />15. rumyrayk - радвам се, че съм ти го вдигнала <br />10.02.2008 16:00 <br />настроението :)<br />поздрави, krassko! ))<br />цитирай<br /><br />Редактирай | Изтрий<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-1254760662185984490?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-5044270365989202982009-10-29T01:12:00.000-07:002009-10-29T01:16:01.938-07:00<a href="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulPO3tRpkI/AAAAAAAAAfM/0qPIAM6vdK0/s1600-h/2008-2009+pics+1328.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulPO3tRpkI/AAAAAAAAAfM/0qPIAM6vdK0/s320/2008-2009+pics+1328.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5397932745270863426" /></a><br /><br />малък Китай<br /><br /> <br /><br />Да можех да гребна сметана <br /><br />и стените на тази безжалоста дупка<br /><br />да мажа безспир...<br /><br />сякаш може да бъде замазана рана<br /><br />като тази на някоя вехта Естир <br /><br />но освен да метем с метлите си къси<br /><br />своят малък Едем <br />от тротоарите пролетно-мръсни<br /><br />и да сресваме с финият гребен<br /><br />зелената злост на тревите<br /><br /><br />с разцъфнали пръсти <br /><br />да подреждаме снимки <br /><br />в очите на пясъка жълт <br /><br />като в някой случаен и захвърлен живот<br /><br />във който героят е гаден и зъл<br /><br />но добър по душа идиот<br /><br />сврял копнежи в хралупата тясна...<br /><br />просто няма чакъл,<br /><br />а без него - защо ми е пясъка<br /><br />и защо ни се случват нещата – <br /><br /> <br /><br />бродирани вещо по кратките улици<br /><br />асфалтирани с нещо<br /><br />когато в кремирани нощи<br /><br />ни свети мъртвеца<br /><br />като някой мъждукащ фенер...<br /><br />навярно сега му пробива мъдреца –<br /><br />първи ред ( в театър Гешер)<br /><br />сме два таралежа <br /><br />стоим на течение -<br /><br />(правим гимнастика за последният ден<br /><br />ръцете си свили в юмрук за сбогуване)<br /><br />беззъби от нежност<br /><br />и няма съмнение <br /><br />че морето е нещо за плуване<br /><br /> <br /><br />И нека размахват пембените четки<br /><br />унилите жълти художници, нека -<br /><br />от днеска съм малък бамбуков Китай<br /><br />ще свърна във първата пряка<br /><br />ще вляза в аптека –<br /><br />навярно там има поезия, вишни и чай <br /><br /><br />-----------------------------<br /><br /><br />вселена от бели квадрати<br /><br /><br /><br />да се скрием в черупката там<br /><br />и нека света ни е тесен<br /><br />стрък трева ще ни бъде ветрило <br /><br />аз знам-<br /><br />всеки цвят е по малко обесен<br /><br />всяка клонка е малко бесило<br /><br /> <br /><br />не искам дъжда да ни мокри излишно -<br /><br />нека зреят черешите, вишните,<br /><br />като кървави гилзи с червило<br /><br /><br />всичко друго е вместо луна<br /><br />и дано да се сместим<br /><br />зад снишената жълта врата<br /><br />на небесната хижа<br /><br />където се сблъскват неща<br /><br />от обрати<br /><br />и рисуват с опашката рижа<br /><br /> <br /><br />вселена от бели квадрати<br /><br /><br />-------------------------------<br /><br /><br /><br />Лименас<br /><br /> <br /><br />с разчекната кръв свенливо циркулираща<br /><br />зад кожа от спокойствие и бор<br /><br />отпивам през сламка нектара на небето <br /><br /> <br /><br />дълбае уязвимо сиртаки в пясък без име <br /><br />потапям се в прохладните любовни обичаи<br /><br />с лекото превъзходство на пчела<br /><br /> <br /><br />отпращам разтопеното сребро на чайките<br /><br />зад челото на пухкавата жега<br /><br />обитавам вълните направени от самота<br /><br /> <br /><br />и ето ме в градината на таверната<br /><br />където звездите ще трошат чинии цяла нощ <br /><br />в сърцето ми, <br /><br /> <br /><br />натъпкано с теб<br /><br /><br />--------------------------<br /><br /><br />брезентови липи<br /><br /> <br /><br />пием абсент с джазирани усти<br /><br />звезди беззъби се плацикат в синевата<br /><br />цъфтят брезентови липи и вълнени цветя<br /><br /> <br /><br />с инстинкти телени прихващаме<br /><br />нацвъканата от мухи тетрадка<br /><br />от чиито лехи скимти слънцето<br /><br /><br /><br />---------------------------------------------------------<br /><br /><br />BEST IF YOU DRESSED LESS*<br /><br /> <br /><br />с обидени гърди<br /><br />дъждът ми предизвика дъжд<br /><br />изохка бременният ми език<br /><br />бе тежко раждане <br /><br />а устните ти акушираха<br /><br /> <br /><br />роди се хилава зора и пукна<br /><br />преди да кажа `гък` <br /><br />прелистих бенките си<br /><br />с вид нехаен<br /><br />и супа духах за закуска<br /><br />с коса<br /><br />разпусната <br /><br />над мокрите цветя от страх че<br /><br />моите целувки<br /><br />се нуждаят от <br /><br /> <br /><br />кръвопреливане<br /><br />а ветровете в остър бяс<br /><br />кокичета са<br /><br />непомилвани<br /><br />и като трийсет сребърника <br /><br />ще дрънчат <br />надеждите ми <br /><br />(без билет)<br /><br /> <br /><br />а иначе<br />интимният концерт <br /><br />на охлювите си върви <br /><br />върху тревата остра и зелена<br /><br />като фейс-контрол<br />прицелена в гърдите ми<br /><br /> <br /><br />*ABOU-KHALIL, RABIH • SONGS FOR SAD WOMEN<br /><br /> <br /><br /><br /><br />.............................................................<br /><br />Нагоре<br />Следващ постингПредишен постинг<br />Ръцете миКъщата ; БрейниАвтор: rumyrayk Категория: Изкуство<br />Прочетен: 468 Коментари: 12 Гласове: 0<br />Последна промяна: 24.05.2008 18:21<br /><br />Гласувай за този постинг: положително | отрицателно <br /><br />...................................................<br /> <br />Коментари<br />1. sowhat - убийствена си ру- <br />04.01.2008 18:19 <br />единствена.<br />цитирай<br /><br />2. rumyrayk - а парчето Лименас - <br />04.01.2008 18:32 <br />е специален поздрав за теб...(Тасос ни очаква тази година, дарлинг, не забравяй нито за миг)<br />цитирай<br /><br />3. sowhat - натюрлих <br />04.01.2008 19:20 <br />и ни е сме му се наточили :)))<br />що не си на скайп ?<br />цитирай<br /><br />4. x2man - 'гък` <br />05.01.2008 09:58 <br />малък, ама Едем<br />цитирай<br /><br />5. dressy - you <br />05.01.2008 10:26 <br />blessed:))<br />цитирай<br /><br />6. rumyrayk - итс, <br />05.01.2008 14:27 <br />`гък`и от мен<br />(Нибируйската бира много ми се услади, искам още ;) <br />цитирай<br /><br />7. rumyrayk - соууоти, <br />05.01.2008 14:29 <br />какви ти скайпове, лав...чаквам те на живо в студиото ;)<br />цитирай<br /><br />8. rumyrayk - dressy, <br />05.01.2008 14:32 <br />и по-добре да сме happy (feet), а не sad women ;) <br />цитирай<br /><br />9. dressy - кой <br />05.01.2008 14:38 <br />те пита бе моме<br />цитирай<br /><br />10. rumyrayk - като няма кой - <br />05.01.2008 14:42 <br />сама си се питам, сама си отговарям...<br />знаеш как е при нас, лудите :))))<br />цитирай<br /><br />11. verdji - страхотна поезия <br />07.01.2008 15:58 <br />:)))<br />цитирай<br /><br />12. rumyrayk - ай за много години, verdji ! <br />07.01.2008 17:00 <br />много късмет, и да ти върви по мед! :))<br />цитирай<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-504427036598920298?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-8709768958970611272009-10-29T01:10:00.000-07:002009-10-29T01:12:18.473-07:00<a href="http://1.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulOWnNfO2I/AAAAAAAAAfE/VCZpPMM2Pcg/s1600-h/2008-2009+pics+1125.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 240px; height: 320px;" src="http://1.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulOWnNfO2I/AAAAAAAAAfE/VCZpPMM2Pcg/s320/2008-2009+pics+1125.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5397931778769894242" /></a><br /><br />( прозопоетри )<br /><br />1.<br />Брейни се чувстваше както подобава<br />Беше постлала пода с колебливо щастие и вестници;<br />по стените висяха освен паяжините, една виола и фагот<br /><br />Влезе в стаята на особено тлъстите от най-охранените си любови; усмихна се непринудено като клошарка; очите й се изплюха<br />(глухо)<br />прибра куфарите;<br />после рестото;<br />зави с вестник плюшеното си коте<br /><br />Откъм тавана долиташе блус<br />който не достигаше мазето<br /><br />2.<br />Къщата все още не чувстваше отчетливо че е напусната. Ребрата й се брояха <br />въпреки квадрутурата на стаите<br />Брейни преджапа тъмницата<br /><br />и всяко мяу<br />ставаше все по-далечно<br /><br />3. <br />А баба й<br />умираше ли умираше<br />през последните десет години;<br />бе татуирала перманентната старост по лицето си<br />сякаш това е най-девственото нещо на света<br /><br />3.<br />Гарет наблюдаваше всичко това от леговището си<br /><br />Когато луната се показа той й зашлеви шамар<br />загреба пясък от саксията с оклюмала дифенбахия<br />и се отдалечи подсвиркайки си;<br /><br />и може би плачеше <br />но завърза обувките си<br />на водосточната тръба - като за последно разбира се<br />зъбите на пианото проткракаха от студ<br />но само черните от тях<br /><br />4.<br />(защото никой куфар никога не чувства <br />дали е сватбен или погребален<br />а този беше от крокодилска кожа) <br /><br />5. <br />Налапала дулото на среднощният пикливец*<br />къщата отмаляваше<br />от толкова много музика<br />която не разбираше <br />ни тухла от нейният замисъл<br /><br />6.<br />Освен мрак и курабийки<br />останаха много пълзящи и летящи твари; <br />трохи и косми в процепите на дюшемето;<br /><br />В мъждукащата светлина се отличаваха затрупаните въздишки<br />преди светулките да угасят осветлението отведнъж Завинаги<br />пролетните ухания наподобяваха формалдехид <br /><br />7.<br />Душевната камериерка почисти ненужните отпечатъци и петъци <br />а когато се натъкна на мъртво тяло с жива уста<br />продължи да си мете; и стигна до пердето; и го дръпна с корниза;<br />Образуваха се шум и настроение голямо<br />колкото грахово зърно<br /><br />С олющен маникюр и лице без акне и радост<br />истината протрака върху перваза<br />а след нея мокрещия се престори на завалял<br /><br />8.<br />Новите собственици не бяха очаровани <br />нито влюбени<br />но попитаха от любопитство:<br /><br />Коя е вашата къща, диви зверове?<br />Имате ли дом, нощни пеперуди?<br /><br />9.<br />И това беше единственото умно любопитство в техният дълъг живот<br />на собственици <br /><br />10.<br />Брейни разбираше<br />че синята кръв е измислица на патладжана<br /><br />и стискаше гърлото на щастливият гълъб<br />понесъл я на крилете си към друга нощ<br />все така непростимо зелена и гъста<br />където брашляни не се присаждаха<br />и въздишки не се откъртваха от фасадата<br /><br />11.<br />Остана само надписа на входната врата <br /><br />когато полетяха малки хвърчила в небето<br />всеки нехаеше ще стигнат ли до нечие<br />отхапано сърце<br /><br />22.<br />а Гарет търсеше жеста и ласката<br />с които да излезе на светло<br /><br />1.<br />И ако имаше опашка би я завъртял много<br />много пъти <br />но едва ли <br />`мяу` е подходящо за завършек<br />едва ли<br /><br /><br /><br />* дъжд<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-870976895897061127?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-82920348403492400812009-10-29T01:06:00.000-07:002011-01-05T03:12:35.001-08:00<a href="http://2.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulNae3FwRI/AAAAAAAAAe8/66Ckso3_80w/s1600-h/2008-2009+pics+529.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 214px;" src="http://2.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulNae3FwRI/AAAAAAAAAe8/66Ckso3_80w/s320/2008-2009+pics+529.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5397930745736315154" /></a><br /><br />Брейни (откъс)<br /><br /> <br /> Тя хукна да дири отворените си усти. Само да не си мислите, че Брейни има не знам колко си усти. Не познавам жена с повече от три усти. Освен четириустата ми бавачка, но не мога да се доверя напълно на такъв далечен смътновлажен спомен, вероятно от тогава съм смътносбъркан, смътносмотан и хард онаниращ. Понякога съм груб със себе си, но го правя, само в случаите, в които душата ми ме обижда на "женчо". Бях много красиво момченце, позната история– от малък ми налитаха потни лелки, и някои не дотам потни. Сега, от висотата на годините, подплашеното ми съзнание си дава сметка, че съм хиперболизирал- та каква лелка може да е Сиси общата, примерно, при това –само 5 години по-възрастна от мен. И все пак, пресилено е да се каже, че съм безнадеждно обременен, депресиран, комплексиран, комплициран, или както там е думата...не държа да имам богат речник, не съм човек на изкуството. Когато ходя до кенефа, отивам до кенефа, и точка по въпроса. Обикновено с вестник в ръка. Няма по-голям кеф да седиш на тоалетната чиния и да четеш новините. Веднъж дори реших една кръстословица клечейки– решавах я дълго след като си бях свършил работата. Когато съм „извинете ме за момент”, съм извинен за момент. Друсал съм круша, пускал съм факс, и пр. Единствената май неупотребявана от мен фраза в тоя ред на мисли е "посетих писуара", или "ще отскоча до вецето". Всичко това пиша, с ясното съзнание, че съзнанието ми не е ясно. Обичам семплите неща, може би защото съм семпъл, и съм прочел всички книги в библиотеката на дядо ми по майчина линия, а той съвсем не бе подполковник или кондуктор, а професор по нещо много тъпо, на което така и не запомних името. А баща ми взел, че станал началник–гара. Може би затова са ме кръстили Гарет. Не знам. Жените намират името ми за секси. Като се разтекат само: „Оооу, Гарет, колко секси ти е нейма”, или „Ооооу, Гарет, за първи път чувам това име, колко интересно”, или „Гарет?!Какъв е произхода на това име?”– след което следва три минутно пърхане с мигли, намигвания, подмокряния, облизвания и разни такива работи. Но толкова за префърцунените и неинтересуващите ме породи жени. Има и други, да, всякакви други. Някои от всичките тях не долавят, че баща ми е началник-гара, а майка ми курва. Понякога човешкото внимание те затрупва като лавина, но пък да съм споменавал, че ми е гот да съм умрял под снега.<br /><br /> <br /> И все пак тя хукна да дири отворените си усти. Думата дири е архаична, като дирник ми звучи, но не си връзвам кусур, не ми дреме, не ми пука, боли ме фара– да му мислят писателите. Друго е Брейни– да видиш една такава малка и прелитаща по улицата, значи минимум час объркване в душата ти. Като се има предвид, за какви души става дума в наши дни, казвам ви– бих изтърпял 5 килограма свръхтегло, и още толкова липси, само и само да се състои, каквото там. <br /><br /> Тичащата Брейни. Възможно ли е жените да имат чак такива очи, че да те отвинтят.<br /><br /> Ял съм само хляб и маргарин, но с маркови дрехи, между нас да си остане. Канабис-поанта, май френд, омбре, копеле, майна, малака, хюмне. Тя е жена като тънка франзела, аз съм вълк. И ето го вятърът как лети, как леко се вдигат нагоре и все по-нагоре малките женски недоумения, белите кахърни въздишки. Кой си ти, вятър...нима онзи подухващият, който никога не знае, но все любопитства. И ето, по-сетне идва дъждът, онзи пердашещият и безжалостен такъв. Дъждът е за сантиментални гейове и розовобузи студентки в такива въздухоплавателни моменти, дъждът е даже мокър. Ако бях се случил леко нормален, никога нямаше да съм такъв ненормалник и да се разнежвам. Но когато двама космати манафи са се опитвали да те перфорират в казармата – не може да не ти остане. Педали грозни, от жилаво дърво е правен Гарет. В момент на полуосъзнат афект, а има ли такъв?, хахах, им избих зъбите, за да могат с удоволствие да храносмилат всичко, което тогава реших да поднеса в разкървавените им зурли.<br /><br /> <br /><br /> Брейни. Аз не виждам нищо друго- може би съм кьорав, може би романтичен. Само копнежа, само тичащата нея– с ноздри, разширени от ужас; и все пак ужас в такава мяра, че ти се струва непристойно да я пожелаеш, освен ако не си перверзен до мозъка на костите си. Дъждът все повече става голям, тромав, може би от красота се обезличава, но глезените й са все по-мокри и обидени.<br /><br /> Лошото е, че нейните познати са все перверзници– всички се надпреварват с перверзщината си, обаче накрая очите им стават на кюфтета, чипс, солети, или нещо тестено, направо не ми се бъбри за какви изделия иде реч. Сам аз си слюнча пипалата, но за сега не докосвам Брейни, защото се страхувам, че ще я пропилея. Всичко това води до разкъсвания, до обездихание и пристрастявания с недобър край. <br /><br /> Както и да е– тича по улиците Брейни. Току-виж- надбяга сричките, тревогите, късите си поли и памет. Ехеей. Зелена трева, слуз като никоя друга–тя е най-готината на света, моя малка Брейни, не напразно любовница на състоянията си. Хвърчат й пеперуди в главата, огромни зелени, виолетови и прочие пеперуди. Аз ги виждам, крещя й- не премълчавай никога повече нещата, които те съсипват. Разминаваме се във времето, любов моя...Да, точно така говорят олигфрените, аз съм олигофрен, потича ми лигата от отвращение към мен самият. Искам да съм си пак оня, коравия, да не съм размечтано мекотело, но не мога. Споменах ли майка си? Майка ми беше начална учителка и тайно пописваше поезия. Да, същата онази ярка курва, същата бледа светица, моя майка. Може би съм взел нещо от нея, може би...Откакто я изпратих, оттогава я чакам, но тя вече не помни надрусаните от упойка дни. Правя с часовниците разни неща, но нямам мустаците на Дали, нямам нищо от онова, на което се възхищавам. Нищо. Нека си говоря като малоумник и да порязвам състоянията с бръщолевене. А тя е цялата от настроения и рокли- моята майка. Баба ми е била оплаквачка, дееба, баба ми по бащина линия, не знам каква друга е била, но като малък правех ако в оранжево цукало, а тя винаги ме пошляпваше по дупето, така противно беше всичко това, както и си го спомням. <br /><br /> <br /><br /> Брейни. На колко ли години е, днес не съм в състояние да разбера, но със сигурност между 25 и 35 е, малката красива старица, мръсницата с червена уста. Особено когато махне с ръка, и отсече „ Ах, толкова е кратък живота, стига порка, вредиш си”. Да, така се изразява тя- „стига порка, вредиш си”. Само олющеното коляно, заскреженото проблясване в зениците, и още няколко подобни детайла, издават, че нещо не е наред с възрастта на Брейн, с времето, което я обитава, с обидчивите сезони, с бежовите й сандали, влюбени в тъгата. Ласките ми горят от обида, устата ми е суха. Загубих нишката на паяжината, дръжката на вратата се изтърка от повторение, крепя се на болката си. <br /><br /> О, тичаща Брейни с бели, мокри глезени. Знам, че лъскате бастуна от нетърпение да ви кажа дали съм бил с нея в плътският смисъл на думата. Не мислете, че ще употребя думи като чукане и разни подобни за съвокупления. Не, говори ми се за любовта, защото съм тиквеник, като онзи, който майка ми правеше всяка Коледа, защото съм пън, голям и объл, дългогорящ бъдник. Любовта. Това било най-красивото чувство на света ли...Голямо шоу, ахахахах, дами и господа. Тази любов са я кърмили всички жени, казвам ви. Толкова е мека, лека, просълзявам се само като си я представя. Зародиш –хищник. Плод. Още едно сърце, което диша в жената. Всичко е толкова миниатюрно –крайници, личице, илюзии. Леле....такъв ритник е това любовта. Ама в най-безпомощния гъз, на най голямото отчаяние...Разбира се, в най-дребните и в най-съществените моменти ти дава криле, храни те с най-огромната ласка, само и само да се осъзнаеш някога като изтърсена троха от бабината ти покривка. А ето, оказва се, моята любима никога не е била задоволена сексуално от мен. Това ме убива. Вярвам й. Аз съм некадърник, но къде е била тя, къде си била, Брейн, докато сме се любили. Любили, каква лигава дума. Косите, гласа ти, тялото ти, кожата....Ти беше с мен, държа на повторението на тази илюзия. Но да не издребняваме чак до такава тъжност....<br /><br /> <br /><br /> Брейни хукна да дири отворените си усти. <br /><br />Тя е моя, но повечето хора не подозират. Мозъка ми дори се напъва да я обожава –отгоре, отдолу, отвсякъде. Малката навременна Брейни, която всеки миг ще ме отсвири. Тя не може да води диалози, защото е прекалено някаква си, и не търпи възражения. Прави се на глупава, но не е. Ето това е тя - много мъжко момиче. Исках да я утеша, но за благодарност ми разби носа, най-любимият от всичките ми разбити носове в живота, все пак.. Когато тя се смее, става ефектно раздвижване на клетките ми. Правила го е с негър, с мечка, дори с лимонена киселина. Мрази да разказвам за нейната уязвимост, но няма как – нали сме съвременници на тъгата си, с еднакво отворени чадъри, при все това различно смахнати. Понякога пуша марихуана. Друг път обичам пролетта с всичките й ухания. Крехък дъжд да ромоли изотвсякъде, да е сладко и едно такова моментно, както подобава на всяко едно усещане в глава обрамчена от дълги, дълги мигли. Но каква е тая тъга...После дъга, после безброй други обли, вредни, лепкави и тем-подобни настроения. Такава си е – роклята й светлосиня, чантата, обувките й –червени. Е, да –не ще забравя и бежовите й сандали. Какви въздишки откъртват даже невинните нааглед липи. И е толкова хубаво да не ти пука от локвите, а пък от дъжда косата се подхранва, нали... Тя се казва Брейни, малката откачалка, нали помниш. Зла и засмяна, бедствие по подразбиране, и с малко къса памет, но това не пречи на повечето от нещата да се случват утре. Утре, когато потока на мислите става различен, а хладилника се изпразва от нещата, които са престояли. Всичко мухлясва, плесенясва, гурелясва, психясва, списва се, утихва. Няма начин, трябва да се обърне навременно внимание на първостепенните за отбелязване неща, иначе им изтича срока на годност, и се провалят пословиците и поговорките. В много от случаите, появяват се бръчки, образува се сухота или мокрота, естествено, както дойде сезона, но изторморзват се сетивата от умора и обтягане, спор няма. Винаги по това време се спускат щори, вдигат се щори. А по вестниците не ги пишат тези неща.<br /><br /> <br /><br />==========================<br /> <br /><br /><br />Нагоре<br />Следващ постингПредишен постинг<br />Best if you dressed less...(в малък Китай)Защото; корабокрушенецАвтор: rumyrayk Категория: Изкуство<br />Прочетен: 1738 Коментари: 24 Гласове: 0<br />Последна промяна: 02.02.2008 16:13<br /><br />Гласувай за този постинг: положително | отрицателно <br /><br /><br /> <br />Коментари<br />1. boksi - Ne razbiram mn. ot izkustvo <br />03.01.2008 14:57 <br />no toia Garet mnogo me izkefi !!! 6te me zapoznae6 li s nego ? :)<br />цитирай<br /><br />2. rumyrayk - и аз не разбирам много от изкуство, <br />03.01.2008 15:40 <br />така че - вече станахме две ;)<br />ти го познаваш ;)<br />цитирай<br /><br />3. boksi - naistina sam vpe4atlena <br />03.01.2008 15:46 <br />6te go kopna i 6te go 4eta na kolegite!<br />цитирай<br /><br />4. rumyrayk - мим, <br />03.01.2008 15:47 <br />само това не, по дяволите! )))<br />радвам се, че ти допадам скромните ми писания, все пак;)<br />цитирай<br /><br />5. boksi - i humoristi4nite ti - <br />03.01.2008 15:49 <br />nai-mnogo!!!} hilili sme se do pripadak!<br />цитирай<br /><br />6. rumyrayk - такава съм си аз, мим - <br />03.01.2008 15:51 <br />една хумористка :)<br />;)<br /><br />цитирай<br /><br />7. dressy - Ру <br />03.01.2008 15:53 <br />чудесно ми поговори<br />поздрави на Брейни,великолепна е!<br />цитирай<br /><br />8. sowhat - добър ден сестрите <br />03.01.2008 15:55 <br />я ква хубава седянка сте си спретнали :)<br />цитирай<br /><br />9. rumyrayk - dressy <br />03.01.2008 15:57 <br />и аз имам слабост към Брейни - дописвам я тази, малката...<br />целувки, слънце<br />цитирай<br /><br />10. rumyrayk - добър ден, соу кво;) <br />03.01.2008 15:59 <br />мим ти праща много поздрави и целувки <br />аз също, ъф корсе<br />ще ви запознавам с Гарет, то се е видяло;)<br />цитирай<br /><br />11. dressy - :)) <br />03.01.2008 16:01 <br />кукаме по малко сис...идваш ли на клончето?<br /><br />цитирай<br /><br />12. rumyrayk - дрес, <br />03.01.2008 16:05 <br />фнимафай, мило, че аз съм крейзи - да не ви излезе име, че флизате в общение со мене))&;)<br />цитирай<br /><br />13. dressy - ру <br />03.01.2008 16:13 <br />розите никога не са прекалено много:)<br />цитирай<br /><br />14. sowhat - а ти предай на бокси <br />03.01.2008 16:14 <br />поне една торба целувки . :)<br /><br />и онва малкото бърборещото безспир :)<br /><br />цитирай<br /><br />15. rumyrayk - така е дреси, <br />03.01.2008 16:15 <br />лудостта ни прилича, също и бодлите;)<br />цитирай<br /><br />16. rumyrayk - соу, <br />03.01.2008 16:17 <br />а на Брейни какво да предам, систер;)<br /><br />п.с. на мимката предадох, а дребосъчето се пързаля сега с шейната - като се върне, и на нея :)<br />цитирай<br /><br />17. sowhat - че я обичам <br />03.01.2008 19:59 <br />но тя го знае<br />цитирай<br /><br />18. rumyrayk - тя нищо не знае, <br />03.01.2008 20:46 <br />затова и Гарет се тормози ...<br />мис ю, бейб!<br />цитирай<br /><br />19. x2man - бах мааму <br />04.01.2008 10:26 <br />измислих! - това е мармаладен брейнисторминг!<br />цитирай<br /><br />20. rumyrayk - много ми хареса <br />04.01.2008 14:28 <br />това определение, ице (ще си го ползвам, ако позволиш;)<br />цитирай<br /><br />21. x2man - е <br />04.01.2008 15:02 <br />мноу ясно, be my guest:)<br />цитирай<br /><br />22. rumyrayk - не се помотвай, <br />04.01.2008 15:14 <br />че ще изпуснем полета за Нибиру, и ще си останем без биру ;) <br />цитирай<br /><br />23. x2man - и после <br />04.01.2008 15:29 <br />ни биру, ни Ру<br />цитирай<br /><br />24. rumyrayk - донт уори, <br />04.01.2008 18:04 <br />бииии хепи ;)<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/1206867361657782353-8292034840349240081?l=rumyrayk.blogspot.com' alt='' /></div>Руми Райкhttp://www.blogger.com/profile/09914975410583498966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1206867361657782353.post-71004538641650376932009-10-29T00:57:00.000-07:002009-10-29T01:04:48.435-07:00<a href="http://3.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulMmH63WRI/AAAAAAAAAe0/56rbXdSUT2o/s1600-h/2008-2009+pics+1148.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://3.bp.blogspot.com/_PNvrhtKOyd4/SulMmH63WRI/AAAAAAAAAe0/56rbXdSUT2o/s320/2008-2009+pics+1148.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5397929846224935186" /></a><br /><br /><br />шантаво Прозопоетри (УАН МЕЙ ДЖЪ КЪ). Откъс.<br /><br /> <br /><br /> Тя среща по пътя си много кучки, даже много повече от нейните лични, но тези са с други имена и гени. Редовно й се случва. Повечето от тях не излъчват, или просто не са за долавяне. Едни гризкат вафлени фунийки като че са кокал, други гледат напред, нагоре, настрани, или говорят по мобилния, или нямат отличителни белези. Има и от така отегчителните породи, които не стават дори за гледане. Изобщо, какви ли не кучки се мотаят по пътя, в частност, нейният– дебели, кльощави, гладни, сити..абсолютно всякакви, предимно никакви... „Поне една от тях да би излаяла, колкото да се отличи, но не би” –мисли си Брейни с една от ония мисли, дето не са съвсем от тия. <br /><br /> После, пасейки с поглед обувки в търговският център, всичко й е все двеста. Реално погледнато, само невидимият пес я съсипва. <br /><br /> Докато мери едни бежови с изящни каишки, Гарет засмуква палеца на десният й крак. Пес такъв нежен...Малко по-после се изпарява, а и кой ще се хаби за обувки с неудобна извивка...<br /><br />„Деликатно шибано” -отмества бретона си, вън прокапва дъждец. Все така се случва. What`s the point…who gives the fuck…Когато часът става към 17 и 30, Брейни сменя полюса, нежността нахлува през ушите й. На такива жени не е лесно да им се вселят ароматите. „Еепимено, еепимено, и зои му еси, сти кардия му еси” –се чува да си тананика, а захапката на невидимия се впива все по-яростно в плътта й. В такива мигове й идва да си сложи гланц за устни. <br /><br /> Днес е пролет, а и тя не е кучка по това време на деня, нито пък е срещнала контрольор в автобуса. Слиза на спирката, усеща, че диша нещо повече от спаружен въздух. Кой ли сезон ще е утре. Зима? <br /><br />Естествено, хваща се, че не настъпва линиите на плочките, стъпва им в средата, но походката й не страда от недостиг, само крачките й са малко по-ситни от обикновено. Черни котки също не се забелязват тъдява. И както си движи краката, и отминава някакви човеци и сгради, Гарет плъзва език по тялото й, обгръща я с ръце. Това е разсейващо. Представите са подмолни шушумиги понякога, не винаги сгряват, но тази е друга...Тя е цвете във ваза. Красиво, обречено. Самата ваза също е представа...Но кой нормален човек си мисли такива неща, докато не настъпва линиите на плочките, и отброява крачките си с шизофренична педантичност...<br /><br />Никога не е валял по-топъл дъжд, никога не е усещала по-искрена ласка...Все така пешеходейки, наближава супермаркета. Пазарува си с кеф някои от нещата, които са или приятни, или неприятни на вид или допир, най-вероятно безразлични. Пиарът на очите, маркетинговите стратегии, нещо-си-значещият поглед на касиерката, отчаяното старание на мърчандайзинга – има набутване, в името на утоляването на сетивата и глада. Изобщо, много е яко да си пазаруваш, или да гледаш втренчено в една точка, докато накрая кажеш „сладолед”. Ако си дете